Малко повече от година след като Данаил Кирилов целуна ръка на премиера и пое поста министър на правосъдието, беше принуден под обществен натиск да подаде оставка. Независимо дали ще продължи работа в парламента, този колос на правната мисъл безспорно ще остане във времето като символ на политическата несъстоятелност, която през 10-годишното управление на ГЕРБ стана норма. Няма съмнение, че кадровата банка на най-голямата партия у нас губи един

завършен продукт на еволюцията на политическата флора и фауна

през годините. Също както в природата, и в тази екосистема оцеляват най-приспособимите. Именно Данаил Кирилов е пряко доказателство, че този принцип работи в пълна сила и е основен коз за неговото израстване до върха на хранителната верига. 

Възходът в юридическата кариера на Кирилов започва през 1998 г., когато става адвокат на злополучния бивш министър-председател Жан Виденов. На полето на политиката Кирилов изгрява през 2001 г., след като е назначен за началник на кабинета на министъра на регионалното развитие Костадин Паскалев. Въпреки че правителството е на НДСВ и Симеон Сакскобурготтски, Паскалев тогава е член на БСП.

Юридическото "острие" на дясната ГЕРБ остава да работи за  социалистите и през следващите години, след като през 2003 г. влиза в столичния Общински съвет от квотата на БСП и остава там до 2009 г. Постепенно Кирилов се преориентира и успява да се залепи за партията на тогавашния кмет на София Бойко Борисов. Тази му “далновидност” се отплаща с поста на областен управител на София, който заема до 2013 г. с благословията на ГЕРБ. Защо обаче е толкова ценен кадър, лъсва, чак когато Кирилов влиза в Народното събрание във втория мандат на ГЕРБ, където оглавява парламентарната правна комисия. 

Политическите партии у нас са прочути с това, че слагат неподходящи хора на изключително важни позиции. Логиката за това е проста - когато липсват качества, вакуумът се запълва с безгранично подлизурство към началника, чиито поръчки се изпълняват безусловно. Само по този начин би могъл да си ценен за силните на деня. С други думи -

некадърниците стават негодници

През законотворческите му години Кирилов доказа, че където стъпи, правото капитулира. От 2014 г. насам почти всеки съществен текст в закона, върху който е работило Народното събрание, е минал през правната комисия и лично през неговите ръце. Съответно възникнаха безброй законодателни скандали, породени от обвинения в лобизъм, политически поръчки и съпровождащите ги юридически лупинги. 

“Такова право, каквото Народното събрание създава, ние не сме учили“, написаха в края на 2018 г. в декларация над 70 изявени адвокати. Поводът за позицията им стана поредната законодателна кръпка в Антикорупционния закон, с която управляващите позволиха да се конфискува имущество дори на оправданите в съда. „Волята ми е била проверки срещу олигарси, които са започнали, да не бъдат прекратявани. Доколкото чувам, вече се прекратяват проверки срещу именити български олигарси", обясняваше Кирилов. На практика целта на тази поправка беше да бъде заобиколено тълкувателно решение на Върховния касационен съд, което има силата на закон и казва, че дело за конфискация не може да има, ако обвинението на прокуратурата е отпаднало. Воден от принципа, че целта оправдава средствата, Кирилов ни най-малко не се смути от това драстично погазване на правото.

Печатът "Кирилов" беше сложен и на редица други, меко казано, спорни изменения в закона - като се започне от опитите да бъде премахнато преференциалното гласуване, мине се през отпадането на 35-годишния таван на продължителността на концесиите, и се стигне до мащабното преправяне на Административнопроцесуалния кодекс, което имаше за цел драстичното увеличаване на таксите при обжалване във Върховния административен съд и така да попречи на граждани и НПО да атакуват актовете на властта, които често падат в съда. “Поел съм грижата да бъда предложител на тези идеи" остана крилата фраза на юридическото "острие" на ГЕРБ, която показва и неговото разбиране за политика - 

правиш каквото ти наредят, пък да става каквото ще

Обществената полза отстъпва на заден план пред безпринципния кариеризъм. За тази черта от характера на Данаил Кирилов свиделства и бившият председател на Софийския районен съд Методи Лалов. Преди година той разказа, че спрямо него е упражнен опит за натиск по хода на конкретно дело от високопоставен политик от ГЕРБ. "Политикът от вратата каза, че има изпълнително дело срещу партията, на която е член. И че ще бъде добре да се забави развитието му, за да не се разчуе за него", разказа съдията. Въпреки че тогава Лалов не разкри кой е пратеникът на управляващата партия, по въпросното дело има подадена жалба именно от Данаил Кирилов.

Освен че е лишен от скрупули, правосъдният министър в оставка демонстрира неколкократно, че е опериран и от чувство за достойноство. Последно стана за смях, след като премиерът му забрани да пише в личния му профил във Фейсбук, в който преди това Кирилов беше доста активен. "Не може да пише във Фейсбук, а може да пише нова конституция", пошегуваха се социалните мрежи. Публичната комуникация на министъра обаче е толкова неадекватна, че започна да носи негативи на цялото управление.

След като в свой пост нарече съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов Спондж Боб-Квадратни гащи и се подигра на акцията му пред Догансарай, Кирилов беше засипан с хиляди гневни коментари. Вместо обаче да се извини, той се оплака, че има списък с 250 души, които непрекъснато го наричали Барни Ръбъл - култов анимационен герой от сериала "Семейство Флинстоун", и той ги знаел поименно. Забавните му изказвания, от които лъха свещена простота, биха се вписали успешно в едно комедийно шоу. Но все пак Кирилов е назначен за министър! Трябва само да си припомним заплахите му, че ще изпрати "бял хакер" на председателя на ВКС Лозан Панов и обвинението му, че Върховният касационен съд "джурка" дела, за да се паднат на конкретен съдия. Кирилов стана пословичен и с фразата "да обърнем файловете", в която IT гурутата все още търсят смисъл.

Всичко казано до тук обаче не може и не бива да бъде изолирано единствено и само за персоната Данаил Кирилов. Той по-скоро представлява значка на ревера на прогнилата политическа класа. Защото в управлението принципите, моралът и почтеността отдавна са заменени от хищнически кариеризъм, глупост, лакейство към по-силните и безгранична арогантност към гражданите. Затова оставката на правосъдния министър не е достатъчна. Това отдавна трябваше да сторят шефовете му, благодарение на които той се добра до властта.