Тайната на MI6 бе толкова чувствителна, че началникът на словенското разузнаване Йошко Кадивник трябваше да лети до Лондон, за да я чуе лично - някъде в неговата малка алпийска държава двойка елитни руски шпиони живеят и работят под дълбоко прикритие. Но MI6 не може – или не иска – да му каже техните имена.

Анализатори от оперативния център, известен като "Руската къща", към ЦРУ, вече са идентифицирали цяла мрежа от „нелегали“: шпиони, които години наред се интегрират в западното общество. Сред агентите има руски разузнавачи, представящи се за бразилски изследователи в Арктика и в университета Джонс Хопкинс, както и испански журналист, работещ на фронта в Украйна. И винаги стои етичната дилема: Трябва ли шпионите да бъдат веднага разобличени, за да се прекрати дейноста им, или е по-добре да бъдат наблюдавани, за да се разкрият техните връзки? Всеки ден изчакване е риск заподозреният да усети опасността и да избяга. Когато например гръцкото разузнаване стигна до рускиня, живееща под прикритие в страната, тя вече беше изчезнала, зарязвайки бутика си за плетива край Акропола и изумения си дългогодишен приятел.

Йошко Кадивник има основания да се притеснява - операцията по ареста на шпионите трябва да се проведе без да се допусне теч на информация в страна с едва 2,1 милиона души население, много от които все още симпатизират на Русия.

Шпионите, с които той трябва да се справи, са семейство, живеещо на тиха улица на по-малко от 5 километра от офиса му. Над едно десетилетие двойката се представя за аржентинско семейство с две деца, които не знаят кои са родителите им.

Животът на руските шпиони изобщо не е толкова интересен, както изглежда по филмите. В действителност

те често са отегчени и депресирани,

обременени от дългите периоди на изчакване между инструкциите и постоянния стрес да крият двойния си живот от приятели, любовници, съпрузи и семейства. Някои просто се отказват от мисиите си, остават да живеят на Запад и отнасят тайните си в гроба. Но на тяхно място бързо идва нова смяна агенти.

След като Владимир Путин бе избран за президент, той започна да възражда програмата за дълбоко внедряване в тила на "врага", на която се е възхищавал като млад. Под негово ръководство започна обучение на армия от нови агенти. Младите офицери бяха насърчавани да се женят за свои колеги, за да осигурят прикритие и да избягнат самотата. Мнозина учат испански и португалски, за да бъдат изпратени в Латинска Америка, където Русия може да се възползва от несъвършените регистри и корумпирани служители, за да им осигури по-бързо нова самоличност. 

През 2010 г. ФБР направи удар, като арестува 10 нелегални шпиони начело с атрактивната, но доста безполезна в професионално отношение Анна Чапман. Поне четирима от тях имаха деца, които трябваше да се справят с разкриването на истинската самоличност на родителите си и въпроса къде е техният дом. Две седмици след ареста им шпионите бяха разменени във Виена за четирима руснаци, арестувани за сътрудничество със Запада, сред които бе Сергей Скрипал, военен разузнавач, предоставил на MI6 имената на руските агенти във Великобритания.

Почти веднага след размяната обаче

ново поколение нелегали се отправи на Запад, за да започне работа на терен.

Когато протестиращите запълниха улиците на Киев, за да свалят проруския режим през 2014 г., сред тях беше и симпатичен, брадат репортер на свободна практика. Пабло Гонсалес е чудесен събеседник, със слабост към алкохола и жените, който обича да разказва завладяващи, макар и често противоречащи си истории от своя живот. Дълго време например твърди, че е учил руски език в колежа, а после си признава, че е прекарал част от детството си в Русия, където дядо му е избягал след Испанската гражданска война.

В действителност той е роден като Павел Рубцов в Москва. След развода на родителите си, когато е на 9 г., се мести в Испания, където взима фамилията на майка си – Гонсалес. Според испанските власти той е бил вербуван от руското военно разузнаване - ГРУ, по време на посещение при баща си и мащехата си около 2010 г.

Гонсалес, който има общо четири деца от испанската си съпруга и руската си приятелка, бил привлекателен потенциален актив. Той можел да използва журналистическата си кариера като прикритие за операции. ГРУ му предлага пари,

за да наблюдава две цели: западно ориентираната армия на Украйна и руската опозиция зад граница.

За една година след революцията в Украйна през 2014 г. Гонсалес успява да се сприятели с украински депутати, пресаташета и митничари, като описва подробно своите победи във файлове на своя лаптоп, озаглавени просто „Бизнес пътуване в Украйна“. Неговите ръководители го съветват да бъде по-внимателен и да изтрива компрометиращи документи. Съвет, който той упорито не следва. Но пък не пропуска да им изпрати сметката и за най-малките си разходи - като евтините бутилки вино за срещите с руснаци, живеещи в изгнание.

Журналистите Antena 3 Noticias, които се започнават с полското разследване срещу Гонсалес, пишат, че заплатата му като агент на ГРУ е 3000 евро месечно. Гонсалес обаче бил много недоволен от нея и води дълга кореспонденция с началниците си тя да бъде повишена до 4300 евро на месец, да му се осигури безплатно жилище в Москва и добра пенсия накрая. В имейлите за първи път се споменава и името на руската приятелка на журналиста - Виктория Никитушкина, от която той има син.

Служители от Министерството на отбраната на Украйна също харесват чаровния военен репортер и редовно го канят на събития, включително на пътуване през 2016 г. до военна база близо до полската граница, където Гонсалес става свидетел на военни учения по стандартите на НАТО и разговаря с американски и канадски инструктори. Той дори се включил в обучение, организирано от разследващата организация Bellingcat, която редовно разкрива руски шпиони по света.

През следващата година Гонсалес, по своя инициатива, се опитал да се сприятели с най-изявения противник на Путин - лидера на опозицията Алексей Навални, който пътувал до Барселона за лечение на очите след нападение с антисептично вещество. Гонсалес се промъкнал в клиниката, предложил помощ на Навални за превод и ориентиране в Барселона и след това си направил селфи с него. По-късно изпратил на своите ръководители от ГРУ адреса и описанието на болницата, заедно с Wi-Fi паролите на кафето, където привържениците на Навални прекарват времето си. Месеци по-късно Гонсалес се присъедява към Навални за среща с видни руски опозиционери, без никой да го заподозре, че е агент на ГРУ.

Гонсалес работел за 5-ти отдел на ГРУ - една от две съперничещи си дирекции, които изпращат спящи агенти в чужбина. За този отдел говорещият испански журналист бил необичаен актив. Обикновено неговите агенти били "бързооборотни" и нямали време да шлифоват нито биографията си, нито езика. Затова и били разкривани при най-беглата проверка зад граница. Съвсем различна тактика поддържа Службата за външно разузнаване на Русия (СВР). Нейните агенти прекарвали години, за да вникнат в особеностите на своите нови "родини". Техните биографии били внимателно премислени, а самите агенти - безкрайно търпеливи.

И точно когато Пабло Гонсалес започнал да обикаля Украйна, двама агенти на СВР пристигат в Буенос Айрес.

На 14 юни 2013 г. дребна жена с кестеняви коси, представяща се като Мария Роса Майер Муньос, влязла в една от най-добрите болници в Буенос Айрес, за да се изправи пред една от най-трудните си задачи като шпионин - да роди дете, без да разкрие истинската си самоличност. Дежурният лекар Марио Перес отбелязал в бележките си, че жената почти не е посещавала болница - появила се на първата си консултация, когато вече била в напреднала бременност. Той нямал представа, че „Мария“ всъщност е Анна Дулцева.

Родена в град Горки, през 2004 г. тя се омъжила за Артьом, с когото се запознава при обучението си в СВР през 2009 г. По-късно, след размяната, пред ведомственото списание на СВР тя разказва, че е прекарала три години в интензивно обучение и внедряване. Първо, тя си осигурила гръцки акт за раждане на мъртво дете, променен така, че майката да е мексиканка. С този документ Дулчева получава мексикански паспорт. През 2012 г. тя се премества в Аржентина, където се присъединява към Артьом, който използвал фалшиви документи на името Лудвиг Гиш, роден в Намибия от аржентинска майка.

Двамата живеели в сграда квартал "Белграно" в Буенос Айрес, където въобще не общували със съседите си. През 2014 г. те вече имали аржентинско гражданство, а Анна била отново бременна. Медицинският персонал забелязал, че при раждането тя била спокойна, почти не говорела, освен че разменила тихо няколко думи със съпруга си на перфектен испански. „Тази жена има много висока толерантност към болка“, казва Перес.

На 14 септември 2015 г. Артьом и Анна се оженили като Мария и Лудвиг на церемония, на която присъствали само двама свидетели от Колумбия. Семейството празнувало рожденните дни на децата си без гости. Никой от тесния кръг родители, с които Анна си общувала, не забелязал нещо странно в акцента или житейската й история. Испанският на Артьом бил с лек чуждестранен акцент - факт, който той обяснявал с детството си в Африка. Анна и Артьом забранявали на децата си да гледат телевизия, осигурявали им здравословна храна и ги изпратили на уроци по плуване.

През 2017 г. двамата получават нареждане да се отправят към следващия етап от мисията си: Словения. Но първо трябвало да отстранят една малка грешка в биографията си, за да не бъдат разкрити. В аржентинските регистри, където е вписан бракът им, Анна е обявила, че майка ѝ е австрийка - факт, който словенските власти можели лесно да проверят. Затова тя поискала официално да бъде променен произходът на майка ѝ - от Австрия на Мексико, защото Словения по-трудно ще може да провери дали това е вярно.

Точно тази промяна обаче прави впечатление на служител в словенското МВР,

който обработвал имигрантските документи на шпионите. За него тя била достатъчно необичайна, за да я отбележи в досието им, макар и не толкова сериозна, за да заподозре нещо нередно. Шпионите се сдобили със словенски визи и се отправили към новата си "родина", оставяйки само $21 в сметката си в аржентинска банка.

Там те се установили в двуетажна къща в предградието на Любляна. Те говорели на децата си само на испански и не се опитвали да кажат дори изречение на словенски – славянският език е твърде близък до руския и акцентът им можел да бъде разпознат.

Семейството не споделяло почти нищо за миналото си, освен че се е преместило от Буенос Айрес заради нарастващата престъпност. Анна присъства на една единствена снимка - в края на ноември 2019 г. тя се снима пред празнична декорация за Коледа в детската градина на дъщеря си.

В Любляна тя създава Art Gallery 5'14 - онлайн компания за съвременно изкуство. Почти никой в малката общност от художници в Словения не помни нищо за тази скромна жена, чийто офис се намирал само на няколко стъпки от сградата на регулатора за газ и енергийни ресурси на Европейския съюз. На сайта на галерията, който се обновявал редовно, се твърди, че тя работи с 90 художници по целия свят. Забележителното е, че на нито една снимка от ежедневните събития не присъства собственичката на галерията.

През това време Гонсалес, който се намирал вече в Европа, пътувал по фронтовата линия на Украйна и шпионирал своите приятели сред военните кореспонденти и дисидентите. Това, което той не подозирал, е, че САЩ и техните съюзници вече са по неговите следи и старателно описват двойния му живот. От 2014 г. испанският Център за национално разузнаване следял репортера, който обикалял света. По-късно се включили MI6 и полското разузнаване. В Полша Гонсалес интервюирал членове на нова лявоцентристка партия и започнал връзка с местна журналистка на свободна практика. Разузнавателните агенции били впечатлени от естествения му талант да завързва приятелства и авантюризма му. И били максимално улеснени от неговото самохвалство и небрежност - една от агенциите дори успява да проникне в "облака", където Гонсалес качва различни документи.

Пабло Гонсалес бил и истински донжуан

- паралелно с испанската си съпруга, руската и полската си приятелки, той започнал романтична връзка с Жана Немцова, дъщеря на убития близо до стените на Кремъл опозиционен лидер Борис Немцов. Тя му дала стария лаптоп на баща си, от който той прехвърлил целия архив с имейли на флаш памет.

Всичко вървяло спокойно, докато на 4 март 2018 г. двама агенти на ГРУ посетили британски град Солсбъри и намазали с новичок на вратата на разменения агент Сергей Скрипал. Скрипал оцелява, но небрежно изхвърленото в кошче за боклук химическо оръжие в крайна сметка убива една британска гражданка. Нейната смърт рязко повишава вниманието към ГРУ и слага началото на края на кариерата на куп переспективни руски агенти.

Под натиска на Великобритания съюзниците ѝ изгонват над 150 руски дипломати в Европа и Северна Америка, повечето от които са разузнавачи, работещи под прикритие в посолствата. Разузнавателните агенции увеличават обмена на информация и затягат проверките на съмнителните лица. В "Руската къща" били командировани още служители, които трябвало да проследят паричните потоци и логистиката на нелегалните агенти. Анализаторите били изненадани, че

ГРУ все още се сдобива с паспорти по стар обичай от Студената война

- фалшификация на акт за раждане на мъртво дете. И по тази нишка започнали да идентифицират руските агенти с набързо скалъпени биографии.

Така стигнали до Сергей Владимирович Черкасов, който се представял за Виктор Ферейра, бразилски студент. Той бил хванат, защото в автобиографията си твърдял, че е завършил университет в Лисабон, но при проверка се оказало, че такъв университет не съществува. Служителите на ЦРУ забелязали, че той е работил в туристическа агенция в Рио де Жанейро, за която имало подозрение, че се управлява от офицер на ГРУ. През 2018 г. Ферейра вече е във Вашингтон, където изучавал американската външна политика и международната икономика в Университета "Джон Хопкинс", където направил впечатление на състудентите си със странния си акцент.

Друг разкрит агент бил Михаил Микушин, който се представял за Хозе Асис Джамария, ентусиазиран студент в Центъра за военни и стратегически изследвания в Университета на Калгари в Канада. Той също така имал проблеми с легендата, че е бразилец. В опит да убеди състудентите си, след едно пътуване до родината си, уж за подновяване на визата, Джамария раздал ключодържатели с отворачки за бутилки, закупени в Рио де Жанейро.

По това време Пабло Гонсалес летял все по-близо до слънцето.

Колегите му в испанската преса започнали да шушукат за богата му колекция от камери от най-висок клас и скъпи дронове. Той станал и съвсем небрежен - работел на хонорар за Voice of America, а в същото време изразявал симпатии към Кремъл в едночасови видеа в YouTube. Даже неговата приятелка Жана Немцова, която също като баща си е известен критик на Путин, започнала да споделя съмнения си с други емигранти за този кореспондент за малки испански вестници, който разполагал със солидни връзки и предприемал скъпи многоседмични пътувания в украински военни зони.

Една вечер, през ноември 2021 г., в Полша Гонсалес направил смела прогноза пред малка група чуждестранни кореспонденти, събрали се на по бира: Путин ще нахлуе в Украйна.

Три месеца по-късно неговото прикритие окончателно се разпаднало. Той привлякъл вниманието на украински войници, снимайки техните отбранителни позиции по източния фронт на Украйна. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) веднага го привикала в централата си в Киев, където го разпитвали часове наред за неговите финанси и кариера.

На въпрос къде точно е роден, Гонсалес отвърнал дръзко: "Там, където и вие - в СССР".

Гонсалес бил в особено агресивно настроение тази вечер - обръщал напитките си много по-бързо от останалите си колеги военни кореспонденти и се присмивал на  украинските офицери, които сканирали телефона му и го "посъветвали" веднага да напусне страната. Обадил се и на испанското посолство, което го му казало да последва "съвета" на СБУ. Гонсалес излетял за Истанбул, където се срещнал с ръководителите си, после се отбил в Испания, за да се види за кратко с жена си, преди да се върне в Варшава при своята полска приятелка. Той казал на колегите си, че е напуснал Украйна, защото испанската му лична карта изтичала. През цялото това време обаче бил следен от британското разузнаване.

Великобритания веднага изпратила съобщение до един от водещите полски служители по сигурността с въпрос: Знаят ли, че Пабло Гонсалес е отново в града?

Полша е особено интересна за ГРУ, защото оттам минават големите доставки на оръжие за Украйна. Гонсалес посетил летището, където става това, и си водил подробни бележки за неговото разположение и логистика на новия си лаптоп. На 27 февруари 2022 г. поляците причакали Гонсалес и полската му приятелка пред общежитието за временно настаняване близо до границата, където те живеели. Двойката се карала за отношенията на Гонсалес с други жени. Малко преди полунощ служителите по сигурността почукали на вратата им, претърсили помещението и отвели Гонсалес.

На следващата сутрин испанците се събудили, за да открият с изненада, че шпионът, когото те следяли години наред, е изчезнал — поляците не ги предупредили за операцията.

Според един от служителите по сигурността, по време на разпитите Гонсалес твърдял, че е много ценен за Кремъл, и

предложил да го разменят срещу най-известния руски дисидент Алексей Навални,

който по това време излежава поредна присъда в руски затвор. В Испания адвокатът му и приятелите му стартирали кампания в негова защита. Гонсалес никога не е признал публично, че е шпионин.

Междувременно ЦРУ изпратило сигнал на колегите си в Нидерландия - Виктор Ферейра-Черкасов скоро щял да пристигне, за да започне стаж в Международния наказателен съд в Хага. От ЦРУ се надявали колегите им да продължат наблюдението, но нидерландските служители, обсъждайки рисковете, решили, че ако не предприемат действия веднага, руски шпионин може да получи достъп до сградата и имейл системата на съда, чийто прокурори водят дела за военни престъпления срещу Русия още от 2008 г. Затова, когато през април Ферейра-Черкасов пристигнал на летището в Амстердам, нидерландските власти го чакали, за да го обискират и сканират устройствата му. И той бил небрежен като Гонсалес: на лаптопа му, на четири страници, била описана неговата легенда и въпросите, които възникнали към нея -

за особеностите на акцента му и защо, за разлика от повечето бразилци, той не яде риба.

Нидерландците го депортирали обратно в Бразилия, която веднага го задържа по обвинение за притежание на фалшив паспорт. Нидерландците дори проявили чувство за хумор - залепили на куфара му етикет с надпис "До ГРУ", игра на думи с международния код на летището в Сао Пауло.

Хозе Асис Джамария — ГРУ агент Микушин — бил следващият. По това време той работел като изследовател в арктическия град Тромсьо в Норвегия. Полицията го арестувала на път за работа. Така западните агенции за сигурност успели бързо да заловят трима руски шпиони под прикритие.

Но доказателствата ги насочили към още една двойка, която се оказвала далеч по-трудна за проследяване. И тук в играта се намесил Йошко Кадивник, директор на словенския разузнавателен орган „Сова“.

Кадивник включил в екипа само най-доверените си подчинени, като дори и те не били информирани за целия обхват на мисията. Не е ясно как точно служителите идентифицирали руските агенти, представящи се за аржентинско семейство. Мария Роса Майер Муньос често пътувала до арт панаири в Лондон и Единбург, макар че картините, които продавала, според националния съветник по сигурността на Словения Войко Волк, учен и бивш посланик в Италия, изглеждали като кич, който би могъл да продадеш евтино на некомпетентни туристи.

Разследващите прегледали банковите сметки на семейството и установили, че те нямат доходи, за да си позволят таксата за частното британско училище на децата си. Артьом Дулцев уж развивал ИТ бизнес, продавайки домейни и облачен хостинг, но той имал само четирима последователи в X, сред които била и съпругата му. В данъчните си декларации през 2021 г. той е декларирал 40 000 евро доходи, а съпругата му — 23 000 евро. Нито един от двамата имат някакви глоби. Всичко изглеждало перфектно. С едно изключение: в архивите на словенското МВР все още стояло питането защо Мария Муньос е променила националността на майка си от австрийска на мексиканска. Това било поредното доказателство, че аржентинците може да не са това, за което се представят.

„Сова“ започнала да наблюдава галеристката. Разследващите отворяли пощата им и хакнали телефоните им. С помощта на Интерпол и ЦРУ агенцията стигнала до истинските имена — Ана и Артьом Дулцеви. Постепенно станала ясна и мисията на двойката -

тя наблюдавала директора на енергийния регулаторен орган на ЕС,

базиран в Словения, който се опитвал бързо да откъсне континента от зависимостта от руския газ и да помогне на Украйна да се справи с недостига на електроенергия след руските удари по нейната енергийна система.

При пътувания през Шенген и Лондон, уж за арт изложби, Анна се срещала с източници. Тя пренасяла ръкописни съобщения, използвайки техниката от Студената война - да ги оставя под определена скала в гора, близо до брега.

Макар да не разполагала с пълната картина, на 5 декември 2022 г. "Сова" била готова да нанесе удара.

Арестът трябвало да се извърши така, че нито един приятел или съсед на двойката, още по-малко руските власти да разберат за него. Дори посланикът на САЩ не бил информиран повече от необходимото. Кадивник наблюдавал операцията в реално време по видео връзка. Той все пак наредил арестът да се извърши, след като децата на двойката тръгнат за училище, за да не видят как родителите си в белезници.

В 9:03 Кадивник дава старт на операцията и спецчастите нахлуват в къщата през прозорците. Артьом, който по това време бил пред компютъра си, бил толкова шашнат, че паднал от стола си и нямал време да затвори табовете на екрана си и канала за комуникация със СВР, който все още работел. Анна била на втория етаж и при задържането се оплакала, че са я наранили. После спокойно се изправила и безмълвно наблюдавала действията на спецчастите. Арестът продължил само няколко минути.

Обискът обаче се проточил до късно през нощта, като разследващите намерили купища пари, скрити в тайно отделение на хладилника, документи, включително фалшивото гръцко свидетелство за раждане на Анна, десетки USB устройства, оборудвани с технологии, които полицията никога не била виждала преди, и лаптопа на Артьом, изпратен по-късно в Вашингтон за анализ. 

След девет месеца напрегната полицейска работа Словения залови първите дълбоко прикрити шпиони в своята история.

Три месеца по-късно, през март 2023 г., Кадивник се промъкнал в правителствена сграда в Белград,

за да се срещне с водещия преговарящ на Кремъл за размяна на затворници.

Генерал-лейтенант Сергей Беседа е известен в Русия с прозвището "Барона" заради скъпите си костюми и навика да пуши пури, придобит в младостта му като офицер от КГБ в Хавана. Той е издирван в Украйна за това, че е насърчавал бившия президент Виктор Янукович да се саморазправи с протестиращите срещу неговата политика в дните преди да бъде свален.

"Защо вършите работата на Америка?", попитал той Кадивник. Но дал да се разбере, че той е там, за да предаде директно съобщение от руския президент. Путин искал шпионите си обратно.

В разговора по телефона с директора на ЦРУ Бил Бърнс Кадивник бил нервен и не бил сигурен как да постъпи с двамата елитни руски агенти. Малко преди това той разговарял с бившия шеф на ГРУ, а сега помощник на Путин - Николай Патрушев, който предложил те да бъдат разменени за словенци в руски затвори. "Но ние нямаме словенци в руски затвори", казал Кадивник. Патрушев замълчал и след това попитал заплашително: "Сигурни ли сте?"

Словения трябвало да бъде търпелива. През цялата 2023 г. и до средата на 2024 г. Москва и Вашингтон водили преговори за това кои затворници да бъдат разменени. Полша отложила началото на процеса срещу Гонсалес, защото ще е по-трудно да бъде обменен, ако е подсъдим. Децата на Дулцеви били настанени в приемно семейство, под наблюдението на човек, определен от Кадивник. Анна и Артьом можели да ги виждат всеки ден, но умолявали охраната на затвора да ги наричат все още Мария и Лудвиг, когато децата им идвали на посещение. Наблюдавайки шпионите, ръководителят на "Сова" стигнал до извода, че Анна е по-старши офицер.

По-късно прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков разказа пред журналисти, че децата на Дулцеви научили, че са руснаци едва след като самолетът с шпионите излетял от Анкара за Москва. "Когато децата слязоха по стълбичката на самолета, те не говорят руски, и затова Путин ги поздрави на испански. Каза Buenas noches /Добър вечер/. Те попитаха родителите си кой е този човек, даже не знаеха кой е Путин. Но такава е работата на шпионите и те правят жертви заради своята работа, заради предаността към делото си", обясни той.

Това обаче не е първото посещение на децата в Русия. Пред списанието на СВР след размяната Дулцеви ще разкажат, че са използвали Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г., за да ги запознаят с руските им роднини. "Посетихме няколко мача, в това число и в родния за Анна Нижни Новгород, където гледахме Аржентина-Хърватия. Имаше много аржентински запалянковци, сред които бяхме и ние", разказва Артьом Дулцев. "Събрахме се на вилата на моите родители. Децата, разбира се, не разбраха, че това са техните баби и дядовци. Бяха твърде малки и не задаваха въпроси", добавя Анна Дулцева.

След дълги преговори Федералната служба за сигурност и ЦРУ подписали споразумение в Рияд. Размяната щяла да се състои на 1 август 2024 г.

На срещата на НАТО през юли в Вашингтон съветникът по националната сигурност на Байдън попитал словенците как САЩ да се отблагодарят на малката страна за усилията ѝ. Словения отговорила, че иска да построи нови ядрени станции и попитала дали САЩ могат да помогнат. Няколко седмици по-късно Байдън посрещнал словенците в Белия дом, където обсъдили какво може да направи Westinghouse Electric.

-----

* Използвани са разследвания на "Уолстрийт Джърнъл", The Insider, Телеграм канал "Агенцията", сп. "Разведчик" и др.