"Не е идеален, но не е измислено нищо по-добро". Такава е оценката на Механизма за обхват на учениците 7 г. след неговия старт. Измислен именно, за да върне и задържи в клас рисковите деца и младежи, той действително бе една от най-смислените мерки, адресирана към ключов проблем в системата. Първоначалният ентусиазъм логично се трансформира в инерция, особено по време на пандемията. През годините различните екипи в правителството и в просветното министерство опитваха да усъвършенстват работата по него, но така и не бяха предприети точните според учителите мерки. В опит отново да постави на дневен ред темата председателят на парламентарната комисия по образование Красимир Вълчев организира дискусия, на която обаче броят на над 70-те откликнали учители и директори от райони с голяма концентрация на деца от уязвими групи рязко контрастираше с шепата депутати, дошли да изслушат проблемите им, както и с повече от формалното участие на ресорното министерство. И все пак - на срещата се дадоха редица смислени предложения с потенциал да преодолеят някои слаби места в работата на екипите по обхват. Стига да има кой да ги чуе.
Оставени да се оправят сами
"Правим срещи помежду си, изговаряме проблемите си, но те не достигат до хората, които вземат решения", казва Калина Василева, директор ОУ "Н. Вапцаров" в Асеновград. По думите й учителите не усещат подкрепата на останалите институции - със социалните служби например поддържат връзка, информират ги за дадени казуси, но получават еднотипни отговори. "Механизмът ще работи по-добре, ако всички институции се включат в него активно и всеки има ясно разписани права и задължения. Сега цялата отговорност се прехвърля на училището. РУО ни натискат, ние натискаме учителите, правим акции за 3 дни, връщаме детето, но на 4-тия ден то не идва и с него е приключено", коментира Дошка Чинкова, ОУ "П. Берон", Ямбол.
"Ходя на обходи от 5 г. През това време с нас имаше само 3 пъти хора от МВР и от дирекция "Социално подпомагане", сподели Красимира Златарева от ОУ "Гео Милев" в Пловдив. "И ние пращаме писма и получаваме еднотипни отговори. Имаме ли индикации за риск от отпадане заради това, че непълнолетен е заживял на семейни начала с друг, веднага сигнализираме прокуратурата. От 250 подадени сигнала обаче няма нито едно образувано досъдебно производство. Дежурният отговор е: "Това е в народопсихологията им", споделя и Надя Танева, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане. "Имаме медиатори, социални работници, ходим на обходи, записваме децата, но после те спират да идват. РУО ни поръчва пак да направим обход, пак правим, те обещават, че ще дойдат, но не идват. Законът обаче трябва да се направи така, че други институции да не допускат ранните бракове", казват и от СУ "Н. Вапцаров", с. Ружинци, Видинско. В това училище от 205 ученици в началото на година сега в клас са 165. "Директорите правим всичко възможно, защо аз да бъда наказан за това, че родителят не е осигурил присъствие на детето си в училище ?!", попита директорът му.
Невероятно е колко още учители и директори трябва да се оплачат, че са оставени да се оправят сами, за да се предприемат реални мерки в тяхна подкрепа. Липсата на съдействие от МВР, служба ГРАО, общините, Агенцията по заетостта, та дори и РЗИ, е известна от години, но работещи действия няма. "Един от начините и останалите да бъдат накарани да работят по-ефективно е институционализиране на екипите за обхват", смята Деница Сачева от ГЕРБ. По думите й това означава ангажираните в тях да получават общо обучение и еднакво заплащане. "Решението е да имаме култура на сътрудничество, но това не става със закон. Такава култура може да се създаде, ако екипите станат национални екипи с национална задача и се изравнят условията на участващите в тях", смята тя.
Според Красимир Вълчев работата на Механизма е регламентирана в подзаконов акт и е крайно време тя да залегне в училищния закон, в който да се вменят определени задължения на МТСП и МВР. "Механизмът не е съвършен, но нямаме друг. Не можем да се откажем от него, защото дава резултати - повече деца започват да ходят на училище. Рецептата е единна, координирана, съвместна и усилена работа на всички институции. И това трябва да се зададе на най-високо ниво. Когато лично премиерът зададе по вертикала команда, че работата по Механизма трябва да е с приоритет, тогава той работи, иначе има инерция и усещане за кампанийност", заяви той.
Как да глобиш родител, който няма нищо?
Седем години след началото на Механизма категоричното заключение на работещите по него е, че санкциите към родителите, които не осигуряват присъствие на детето си в училище, не работят. По закон те подлежат на глоба от 50 до 150 лв. Данните обаче сочат, че събираемостта на тези глоби е под 1%. "Тези родители са безработни, какво ще им вземат, като нямат нищо", пита г-жа Чинкова. Следва да се помисли за друг вид санкции - например полагане на обществено полезен труд, защото е изключително важно родителите да знаят, че за тях ще има някакви реални последици, ако не пускат децата си на училище.
"Освен финансови има и административни санкции - може да се помисли дали на родители, които не водят децата си на училище, да не се отказват някои административни услуги", загатна и Сачева, която призна, че общините действително не издават много често наказателни постановления на родителите - защото като не ги съберат, както се случва, това ще е пасив за тях. Някои общини освен това прекрачват и правата си, стана ясно още на дискусията. От Асеновград разказаха, че в тяхната област е вменено като задължение именно на директорите да издават актовете за установяване на нарушения (на родителите - бел. ред.), което обаче е противозаконно, тъй като по закон тази работа следва да се върши от длъжностни лица от съответните общини.
Отнемането на детските надбавки за цяла година при 5 неизвинени отсъствия е друга мярка, която за пореден път бе откроена от директорите като неработеща. "Само с писане на отсъствия и спиране на детските надбавки няма ефект. Спрем ли надбавките, децата тотално спират да идват", казва директорът Калина Василева. "Абсолютна грешка е спирането на надбавките за 5 неизвинени отсъствия. Преди те се спираха за един месец и се възстановяваха, ако на следващия детето се върнеше. Това действаше. Новият ред сега с отнемане на детските за цяла година демотивира тотално родителите", казва и Чинкова, според която трябва да се помисли за увеличаване на срока, в който се спират детските - поне на 3 месеца.
"Ще дойдем догодина, когато ни пуснете пак детските", така отговаряли родителите на ученици от училище "Н. Геров" в Пловдив, сподели и учителката Даниела Панчева.
"Едва в 4 клас успяват да построят просто изречение на български"
В системата отдавна алармират и за ниското ниво на владеене на български език от децата от уязвимите групи, което е първата причина за ранното им отпадане. "Училището ни се намира в кв. Столипиново в Пловдив. Знаете - това е държава в държавата и тук се работи изключително трудно", казва Панчева от училище "Н. Геров". По думите й 5-6 годишните деца при тях задължително идват с майките си, плачат, включително са настроени срещу тях, защото са християни. "Понякога идват и с преводачи, защото не знаят български. Тези деца трудно усвояват материала, просто защото не могат да говорят официалния език. Едва в 4 клас успяват да построят правилно едно просто изречение на български. Няма как да учиш таблицата за умножение, граматика или лице на правоъгълник, след като не знаеш български", казва тя.
По думите й е наложително облекчаване на учебния материал и адаптирането му към това, което могат да поемат тези ученици. "В западните държави започват да учат за умножение в по-горните класове, докато у нас се започва с тези уроци още във втори клас. За умножение и деление с 2 имаме само един час и така децата се затормозват. Българчетата успяват в 3-ти клас да научат умножението, а ромските - чак към 10 клас. Еднаквите триъгълници в Германия се учат чак в университета", изброи примери тя. Друго решение според нея е залагането на повече часове по български език в първи клас, както и наблягане на преписа и диктовките, защото с тях езикът се усвоява по-лесно.
За н-ти път учители поискаха да се върне старият ред, по който учениците можеха да повтарят от 1 до 4 клас. Както стана ясно обаче, визията на управляващите е по-различна - по посока на въвеждане на модел за езикова интеграция. Плановете са той да включва една т.нар. интеграционна година, т.е. ако в първи клас детето не знае български, цялата първа година то да учи езика първостепенно. "Едва след като се изчерпят всички механизми за подкрепа, трябва да се мисли за повтаряне", смята Красимир Вълчев.
"Трябва да се започне още от детските градини, те са най-важният фактор за изграждане на умения и навици в семейството, което да възприеме образованието като ценност", призова и кметът на община Тунджа Станчо Ставрев. По думите му е нужна и методология, по която учебните заведения да организират "Училища за родители", а не това е художествена самодейност на училищата.
Едните не си говорят с другите
"Има огромно текучество и миграция. Децата тръгват, някои идват за удостоверение за преместване, други - не. Някои остават в чужбина, други се връщат, а ние нямаме информация нито за това кой е заминал, нито кой се е върнал", казват от училището в Асеновград. Оттам не получават обратна връзка и на кого от учениците им има издадено наказателно постановление и на колко от тях са събрани глоби.
"Писали сме до граничните служби с молба да дават информация поне в МОН колко деца са заминали зад граница. От 100 обикновено 70 са в чужбина - защо да ходим да издирваме и тях?!", пита Надя Танева от АСП. Отговорът от граничните обаче бил, че могат да дадат информация при запитване за конкретно дете, но не за всички, без да има изрично обяснение защо.
Усъвършенстването на информационната система на МОН е нещо, с което ведомството даде заявка да се заеме - вероятно по европейски проекти и вероятно в далечното бъдеще.
За една болезнена, но нужна мярка
Сред задълженията, които ще следва да се вменят като отговорности към различните институции, ще е и финансирането на политики по десегрегация, даде да се разбере още Красимир Вълчев. Това ще е едно от предложенията за промени в училищния закон, които вероятно ще бъдат направени от партията му. То ще е насочено към общините и ще следва да се реализира там, където е възможно. "Ще е трудно и непопулярно, но ще трябва да минем и през ограничаване на приема в сегрегираните училища", загатна още той. Целта е повече ромски ученици да бъдат насочени към масовите училища в центъра на градовете, където да се адаптират, намалявайки по този начин сегрегацията в гетата.
