Ако някой си мисли, че кметският пост в София е мечтаният венец в кариерата на Ваня Григорова, бърка. Който заложи пари, че ще последва под някаква форма нов ляв проект - ще ги утрои. Защото Григорова и близките ѝ хора от години живеят с идеята за "ново ляво" - което, в очите им, ще защитава малкия човек от лапите на капитализма. Успехът ѝ, регистриран вече независимо от резултата в неделя, ще бъде трамплин.

При анализирането на обществените процеси хората обикновено следим обществените фактори - сили, размествания, лобита...

Пренебрегваме личния. Но той е много важен

Ваня Григорова е от типа хора, на които им се занимава с политика - да тича, говори, защитава, напада... Всеки си има някаква страст - на един му се пее, на друг му се бяга. Съответно пее в банята или тича в парка. На Ваня й се занимава с политика, и точно поради това от кандидат на евроизборите с 0.45% стигна до балотаж в София с 21% г. Малцина помнят, че през 2019 г. "Подкрепа" щеше да я издига под някаква форма, отказа се; в последния момент Григорова се яви сама - понеже "сърце юнашко не трае", а и тренира за големи неща.

Впрочем, точно такъв тип е и Костадин Костадинов - занимава му се с политика; не се вижда по друг начин, освен политик. Отново никой не забеляза, но той основа партията си след буквално двугодишно обикаляне на всяко населено място в страната. Това са манталитети, обясняващи много неща -

усилия, себераздаване и... компромиси.

Всеки такъв политик дълбоко счита сам себе си за честен, изнамирайки извинение за компромисите. Звучат така: "В политиката са неминуеми, важното е да се помогне на хората, на България...". Например сега със сигурност Григорова не е щастлива, че зад нея са Румен Петков и подобни лица, които през годините е сочила за зло. Но идва самоизвинението: "Правя го в името на хората". Само дето психолозите и (доста философи) биха рекли, че грижата за хората е самозаблуда. Зад нея

шават егото, суетата, себереализацията -

онова личното, което базисно движи всеки от нас. 

Интересно е също, че до преди 3-4 години Григорова бе сред главните действащи лица на "Солидарна България". Това бе ляв интелектуален активистки кръг, възникнал като контрапункт на съществуващото ляво. БСП, Нинова, Петков, Първанов...  - бяха правени на салата. Много остро, точно както тя може - и от самата Григорова. После баш идеалистът в кръга  - Иво Христов, 

стана чрез БСП и Нинова евродепутат

Александър Симов, който се позавъртя - български депутат. Това са пак метаморфози, обясними с личния характер. И Григорова сега просперира чрез БСП. Не може обаче да бъде обвинена изцяло в колаборация -  бе издигната при нежеланието на Нинова. Как така "уморилата" толкова много врагове соц.лидерка се предаде пред кандидатурата на Григорова, е една от българските енигми. Но по-важното, отново предвид манталитетите е, че драмите предстоят - понеже лявото не може да побере и двете.

Вероятно ще се създаде ново движение, инициатива, ползваща възхода на Григорова. Трудно може да си го представим като вълна, но формация, която влиза в парламента, коалира се, прокарва идеи, закони - да. Очевидно и хора с пари има зад кадър. С други думи,

новината в аванс, отвъд, предстоящата неделя,

е именно разместването в политическото пространство.

Ако някой си мисли обаче, че това пространство е само лявото, бърка. Ще бъде преобърнат проруският, путински сектор у нас 

През настоящата седмица, когато опонентите забелязаха съществуването на Григорова, тя бе обвинявана, че е руски инженерен проект. Не бих се обзаложил. Няма нужда Русия да й инженерства. Самата Григорова - чрез нейните чувства, мисли, трепети, припознава Русия като нещо изначално добро. Русия е прекрасност, надежда, решение. Григорова е русофил, какъвто например Костадин Костадинов, и да иска, не може да е. Тя страда с проблемите на Русия, стиска й палци. Счита, че българското щастие е свързано чрез вечна дружба - и за миг не може да допусне друго. Въобще не е задължително да му инженерстваш на такъв човек.

Тя ходи на съборите на русофилите у нас. Когато Путин каже от телевизора "С новым годом!", следва наздравица. Ако Путин падне - радостта ще бъде провидяна в следващия лидер. Съответно, срещу този прекрасен образ на Русия, противостои злото - САЩ. Америка са капиталисти, империалисти, агресор. Русия - дори да напада, се защитава, не е агресор. Зеленски е фашист, Путин не е. Навални е престъпник, Асанж - борец за човешки правдини. Бомбите на НАТО върху Ирак или Югославия убиваха невинни хора. Бомбите на Путин в Украйна са добре прицелени,

не избиват невинни.

Всичко това е темелът в този политически светоглед, надстроен с оценките по актуалните събития. Не бива да му се чудим - точно като Григорова мислят хиляди българи, например някои от възрастните ни родители.

Кампанията й досега бе добра. Григорова не издаде всичко, което ѝ се върти в главата, просто защото никой не се бе интересувал. Едва днес в телевизионно студио бе запитана за Крим. И много правилно с оглед на кампанията само открехна мислите си (каза, че не знае чий е Крим). 

Ако Григорова си отвори устата по темата Русия - Украйна,

ще стане страшно.

Още няколко "идейни концепта" има при нея, също така искрено до религиозност вплетени:

Марксизъм, ленинизъм, димитровизъм - което вече личи по програми и послания. Но и с юмрук в ръка. "Нас червеното знаме роди ни" - буквално. Ако бяхме 30-те на миналия век, Ваня щеше да прави явки на БКП.

Евроляво под формата права, свободи за малцинства, конвенции, многополовост...

Права на наемни работници, условията на труд, заплати. Несгодите на "малкия човек".

Вероятно тя самата и хората край нея искрено вярват, че ценността за "малкия човек" е водеща. И поради това искат лявото да променят, не нещо друго. Щеше да е така, ако Ваня бе на страната на умиращия малък човек в Украйна. Той е ценен в споменатия мироглед, само ако мечтае да си има за президент проруския Янукович. Ако поддържа Зеленски, малкият човек е наивен, заблуден, или дори

фашист, империалист,

Как така, ще се запитате? - ами русофилията е базисна, това е. То, дето се вика, и бомби не падат върху малкия човек, пропаганда на Запада е. Базата съвместява надстройката и с евролявото, и с марксизма. В действителност Русия не е марксистка поне от 30 години, дълбоко капиталистическа е - нищо, ще се поправи! От 2016 г. в Русия има закон срещу хомосексуалната пропаганда; преследват се хора, филми, книги... - нищо, ще се поправи! Всичко почва и свършва с привързаността към Русия, с нейното защитаване - което, впрочем, е част от

скелета на политическо противопоставяне у нас

Независимо от партии, имена и цветове, единият лагер е за Русия и против Запада, другият обратно - така е поне от 1878 г.

От над 10 години, в дискусии със стотици потребители на социалните  мрежи, Ваня Григорова не крие, че е със сърце, душа, тялом и духом в единия лагер. И постепенно ще разкрива размисли и страсти, с което ще го увлича. Дори да бъде заложено на лявото като ценност, без русофилия, пак русофилите ще бъдат привлечени, защото

в родния идеен буламач

левите са и русофили (да ги питаш що - не знаят). Големият потърпевш ще е Костадин Костадинов. Когато позиционираният про-Русия "Български възход" на Стефан Янев изгря, "Възраждане" не бе трета сила; стана при залязването му. Костадинов не е глупав, внимателно наблюдава случващото се, съвсем резонно не заявява подкрепа за Григорова.

"Ама какво е общото на всичко в този текст с кметския пост", чувам критики. Не твърдя, че пряко има общо. Просто описвам новата политическа звезда. Умишлено направих паралели с Костадинов, защото между двамата има много общо. Казвам още, че ще е интересно. Лично аз отдавна като журналист и човек съм показал, че считам крайностите за

откровени бръмбари в главите -

независимо леви, десни, националистически, мулти-култи...  Не желая провал на Григорова в политическия й път, ама не мога да се изкривя душата: много, много бръмбари виждам в цялата работа с нея.

В заключение не на шега може да се направи прогнозата, че ако Григорова стане кмет, залисията около "новото ляво" ще се забави. Понеже тя няма да има чак толкова време за него. Ако не спечели, революционният плам за един пролетарски, марксистки, неимпериалистически свят, олицетворен от майката спасителка Русия, ще избухне със страшна сила.