След години на турбулентност в електроенергетиката и въпреки постоянните мантри за стабилизиране повечето наблюдатели вече се радват и на малките стъпки към подобрения в сектора. Предложеното решение на регулатора за определяне на цените в сектор „Електроенергетика“ е такъв пример, който едновременно предлага някои окуражаващи промени, но и повдига редица въпроси. Може би най-дискутираната тема в решението е прогнозата за по-висока цена на електрическата енергия на борсата, както и предложеното увеличение на цената за регулирания пазар.
Това не е проблем само на българския пазар – цената на едро на електрическата енергия се увеличава по цял свят. Очакванията са ръстът на цените да продължи и догодина. На този фон би било притеснително, ако регулаторът не предвиди продължаващо покачване на цените и в България. Нещо повече - може да се каже, че очакванията на КЕВР за ръст на цените на едро в България от 70 на 89 лв./МВтч (малко над 27%) дори са подценени. Една от преките причини за по-високите цени на електрическата енергия в България е
цената на квотите за емисии на въглероден диоксид,
която се увеличава от 15.80 евро/тон средно за 2018 г. до 21.12 евро/тон през първото тримесечие на тази година. Друга причина е оповестеното от САЩ оттегляне от международното споразумение с Иран, което води до поскъпване на петрола и природния газ. Това увеличава цените на електрическата енергия в ЕС, а оттам – и в България. Към това се прибавя и засилването на икономическата активност, която естествено води както до по-високи цени на емисиите на въглероден диоксид, така и до по-високо търсене на ток.
Естественият ефект от увеличаващите се цени на електроенергията е намаляването на добавката за задължения към обществото, която най-общо се изчислява като разлика между пазарните цени и преференциалните цени на редица производители. Колкото по-висока е пазарната цена, толкова по-ниска е добавката "задължения към обществото". Трябва да се отбележи обаче, че очакваното увеличение на цената на електрическата енергия е с 19 лв./МВтч, докато добавката за задължения към обществото намалява с 16.26 лв./МВтч. С други думи, крайният разход за електрическа енергия расте.
За задоволяване на потреблението на регулирания пазар КЕВР определя необходимите количества електрическа енергия (разполагаемост) за всяко електроразпределително дружество, както и производителите, които следва да го предоставят. В резултат на промени в Закона за енергетиката тази разполагаемост ще се определя по месеци, а не за целия ценови период, както беше досега. Това ще увеличи предвидимостта на пазара. Заедно с това се наблюдава увеличаване на натоварването на централи с дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, в резултат на което средната цена за произведен МВтч намалява. В същото време се предвиждат по-големи количества от водноелектрическите централи на НЕК за свободния пазар, което донякъде ще отговори на високото търсене на ток в пиковите часове.
Самото решение поставя редица въпроси
На първо място е жизнеспособността на ТЕЦ „Марица-изток 2“, който е в тежко финансово състояние, а през новия ценови период няма да работи на регулирания пазар. По този начин централата е лишена от стабилен приходоизточник и изцяло ще зависи от пазарните цени. Това означава несигурност за работата както на ТЕЦ-а, така и на целия сектор през следващите 12 месеца.
Друг въпрос е намирането на решение относно натрупания тарифен дефицит в НЕК. В ценовото решение лаконично се казва, че „следва да се изготви дългосрочен механизъм, чрез който тези некомпенсирани средства да бъдат възстановени на дружеството“, но това се повтаря от 2014 г., а развитие по този въпрос все още няма. Към момента този дефицит е финансиран чрез две облигации на Българския енергиен холдинг, по които се дължат и лихви. Последните обаче не се признават като разход за регулаторни цели, което означава, че декапитализират НЕК.
Подобна е ситуацията с индивидуалните цели за енергийни спестявания на дружествата в сектора, тъй като „в нормативната уредба липсва ясен механизъм за първоначално набиране и подсигуряване на средства за обезпечаване на тези разходи“, поясняват от регулатора. Това е поредният въпрос, който се оказва в тежест на сектора, но години наред не се намира приемливо решение.
Тепърва предстои обществено обсъждане на предложеното решение и промени не са изключени, но предвид изборната година те едва ли ще са значителни. От ценовото решение ясно личи липсата на дългосрочна визия за сектора и на желание за разрешаване на натрупаните проблеми. Но отлагането на днешната работа за утре означава трупане на нови грешки и пропуснати ползи, които ще струват скъпо.
