ДП предлага да си плаща охраната от НСО...
Поредно доказателство, че днешната властова каста, този механичен сбор от изборни аристократи няма елементарна представа какво е това държава, що е това държавност! Те гледат на държавата като на фирма за производство на услуги, застанали са на входа и на изхода ѝ и консумират благата, които обезпечава тази фирма...
Държавата не е нищо друго, а сложен механизъм за производство на сигурност за самата нея, обществото и гражданите. Работата е там, че производството на сигурност от когото и да е – било то държавата или някой друг – се осъществява от структури, средства и хора. Пожарът се гаси от Пожарна, пожарни коли и пожарникари. Тук няма значение чия точно е собствеността. Пожар може да гаси и държавна структура, и частна. Проблемът е, че държавната структура действа на принципа на производство на сигурност като благо – т.е. за всички граждани; докато частната структура действа на принципа на производството на сигурност като услуга, т.е. на пазарния принцип. И ако за сигурността, която се произвежда от частна структура, има повече конкуренти, тя ще предпочете онзи от тях, който плаща най-добре. Пламнат ли домът на обикновения гражданин и дворецът на олигарха, частната структура ще хукне да гаси двореца на олигарха.
Идеята на ДП да използва държавната НСО като частна охранителна фирма
е безскрупулна и брутална.
НСО е държавна институция, тя трябва да извършва охранителна дейност, съвместима само с националните интереси и националната сигурност. Контингентът на охраняваните от нея личности трябва да бъде изключително ограничен и свързан с държавността.
За съжаление, този контингент постоянно се раздува, критериите за попадане в него са размити и все по-малко свързани с държавността и националните интереси и сигурност.
Охраняването от НСО се превръща трайно в привилегия, която се полага автоматично – даже не толкова заради формално заемания пост, колкото за неформалния статус на съответната персона в обществото – на задкулисен олигарх, на притежател на материални и нематериални активи, които обезпечават сериозен пакет акции върху държавата България.
Абсурдната и цинична идея на ДП може да се разшири,
да се разгърне, поле за това – огромно.
ДАНС може да поеме срещу заплащане контра-разузнавателната и финансово-разузнавателна дейност на съзвездието от фирми на ДП (и на обръча от фирми на Хидролога на България).
ДАР /Държавна агенция "Разузнаване"/ може да обезпечава срещу заплащане пребиваването на ДП зад граница, когато на него не му се прибира в България.
БОП-ът може да поеме срещу заплащане противодействието на проблемите на ДП с организирани престъпни групи.
Гранична полиция може срещу заплащане да се заеме
с опазването на границите на неговата империя,
с която София граничи някъде при Вакарел и Пасарел.
Жандармерията може срещу заплащане да помага на ДП при грижата му някое печелившо предприятие да си смени собственика.
А България като цяло може срещу заплащане да му повери управлението си. То и така той взема активно участие в него, поне да си плаща за това.
Казано вече сериозно, ние ежедневно получаваме доказателства, че държавата и държавността ни за нищо вече ги нямат онези, които де факто правят с тях каквото си пожелаят. Те са оперирани от грижата за държавата и от чувството за държавност. На тях демокрацията започва да им пречи - каквото можаха, взеха от нея и чрез нея. Сега вече цялото богатство на държавата не им стига, трябват им нейните институции. Най-напред тези от сигурността. Само те – де юре – още не им принадлежат. Но защо им е да им принадлежат де юре, ако им принадлежат де факто? Срещу заплащане, разбира се, че как иначе.
* Мнението е публикувано във Фейсбук
