Quantcast
Нулевите лихви ще ни принудят да търсим по-добра доходност извън банките | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Нулевите лихви ще ни принудят да търсим по-добра доходност извън банките

Крайно време е да разграничим спестяванията си на краткосрочни и дългосрочни, смята финансистът Деян Василев
4 770
Деян Василев е основател и изпълнителен директор на финасовия портал "Моите пари", който предоставя сравнения на услугите на финансови институции у нас и помага на потребители със съвети как да вземат правилни решения за личните си финанси. Той е съосновател на FinZoom Financial Guide Network, която има портали за финансови сравнения и в Румъния и Турция.  Деян Василев е основател и на Кредитланд, водеща фирма за кредитно посредничество. Има и опит като финансов консултант и одитор в PricewaterhouseCoopers Bulgaria.

- Банките не са това, което бяха. След нулевите лихви по депозитите една по една те вече премахват срочните депозити. На практика хората, за да си държат парите в банка, трябва да й плащат за това. Как се стигна дотук?

- В основата са нулевите лихви на централните банки в Европа и на Федералния резерв на САЩ. Когато в Западна Европа преди няколко години търговските банки започнаха да налагат отрицателни лихви по депозитите, ние се чудехме и мислехме, че нас няма да ни достигне. Но България не е изолирана от световната икономика. Банките у нас са притиснати от свръхликвидност. От една страна, хората увеличават спестяванията си, от друга, лихвите по кредитите постоянно падат. Например у нас лихвите по новоотпуснати жилищни кредити с включени всички такси и комисиони - ГПР, вече са 2,79%, а по потребителските кредити, също с ГПР, са между 5-6%. Маржът за банките, т.е. ножицата между приходи и разходи от лихви, вече е под 3%. В Западна Европа този марж дори е 2%. В същото време БНБ налага отрицателна лихва от 0,7% върху свръхрезервите на банките и те прехвърлят този разход под формата на такса за съхранение на големите спестявания, например над 400 000 лв. - за тях на практика лихвата става отрицателна.

Освен това има връзка между ниво на сигурност и ниво на доходност. Преди пет години по-скоро беше ненормална ситуацията един срочен депозит, който е много сигурен, да носи 5-6% доходност - тя е типична за по-рискови инструменти.

- Как обаче хората да предотвратят стопяването на спестяванията си?

- Хората с по-големи спестявания обикновено ги ориентират към закупуване на недвижими имоти. Това се случва навсякъде, не само в България. В Германия например, която е много консервативна и през 2008 г. не допусна имотен балон, заради активното купуване на имоти през последните две години цените се вдигнаха с 5-6%, което беше нечувано за тях.

Крайно време е обаче хората да разграничават спестяванията си на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

Краткосрочните спестявания са "белите пари за черни дни", т.нар. авариен фонд. Това са спестяванията, ако искаш през зимата да отидеш на ски курорт или ако детето ти наесен тръгва в университет. Пари, които в рамките на една година ще ти потрябват и можеш да изтеглиш от днес за утре, без да продаваш имот или нещо друго. Такива спестявания хората трябва да държат в ликвидни инструменти. Банковата сметка е такъв инструмент.  Дали е срочен депозит, дали спестовна или разплащателна сметка, това е подходящият вариант в случая, независимо че е с нулева доходност и месечна такса за обслужване. От краткосрочни спестявания не можеш да очакваш доходност.

Закупуването на имот е дългосрочна инвестиция със средна доходност 4, 5 до 6% годишно. Последните години доходността в имоти е повече от 5%, но това не може да се случва всяка година, пак ще има периоди на охлаждане - по време на финансовата кризата през 2008-2010 г. цените паднаха с 30-40%. Освен това по имота има разходи, поддръжка, местни данъци, такси. Срокът за продажба на един имот е от 3 до 6 месеца. За да не бърза и да не го натискат за цената, човек трябва да си даде минимум 6 месеца, а понякога и една година. Т.е. това не е ликвидно вложение. Въпреки това много българи инвестират в имоти заради консервативното мислене - да го видиш, да го пипнеш, да имаш нотариален акт.

За средносрочни и дългосрочни цели има един клас финансови инструменти, които българите малко познават и се страхуват да ползват. Това са различните инвестиционни схеми. Банките вече започват все по-активно да предлагат т.нар. структурирани депозити. При тях част от парите остават на депозит до 12 месеца, а друга част се инвестират от самата банка или инвестиционен посредник към нея, например в държавни ценни книжа - български и на реномирани държави, където годишната доходност е 1-2%. Може и в корпоративни облигации с около 3-4% годишна доходност. При този структуриран депозит, ако пазарът тръгне надолу, банките защитават главницата. Т.е. човек, ако е инвестирал 1000 лв., ще изкара не по-малко от 1000 лв. Ако инвестицията е на печалба, клиентът не получава цялата доходност, а част от нея, защото банката му гарантира главницата. В крайна сметка доходността от структуриран депозит е 0.1-0.15%% годишно.

Извън банковите продукти за спестявания с хоризонт над 5-7 години са подходящи взаимните фондове. Те се предлагат от години от инвестиционни дружества, но и повечето банки имат такива дружества за управление на активи. Взаимните фондове представляват колекция от акции, облигации, ДЦК с различен рисков профил. Това е колективна инвестиционна схема, при която срещу определена сума получаваш дял от всички активи в портфолиото на фонда и ежедневно имаш котировка каква е цената на един дял.

Някои от взаимните фондове са много консервативни - инвестират предимно в ДЦК и облигации, и там цените не флуктуират много. Някои държат парите буквално в банкови депозити, за да са по-ликвидни. Други държат част от парите в акции не само от БФБ, но и европейски, щатски, азиатски борси. Има фондове, които инвестират във фармацевтични фирми, в технологични фирми, в суровини, в злато. Огромно е разнообразието от взаимни фондове и те следват различни стратегии. Затова е най-добре да се използва инвестиционен консултант.

- Реалистично ли е да се очаква масовият спестител в банка да се възползва от тези възможности?

- Позволете ми една метафора. Когато в едно пасище - оградено, обезопасено, тревата свърши, стадото или поне част от него трябва да излезе извън пасището в търсене на трева и да се защитава от хищници. В случая, когато се намери нов инструмент и се види, че носи доходност, и други хора научават. Така се създава пазарна култура, която липсва у нас. Неволята на нулевите лихви ще принуди хората да запретнат ръкави и да търсят по-добра доходност. Всеки има морален ангажимент за парите си, особено дългосрочните - за образование на децата, за допълнителна пенсия. И месечните спестявания от 100-200 лв., вместо да ги бумкаш в банката и да стоят на нулева лихва и инфлацията да ги изяжда, може да се влагат в спестовни схеми, които инвестират в комбинация от акции и облигации. В САЩ и Европа фондовите пазари имат очаквана доходност от 8-9% годишно и ако хората си държат парите с 10-годишен хоризонт, не търгуват ден за ден, т.е. не влизат в спекула, тази доходност се реализира.

Хората обаче трябва да знаят, че всяка инвестиционна схема, която обещава над 10% доходност годишно, има риск или буквално си е измама. Ако ти кажат, че ще имаш 2% месечна доходност или 25% годишно, трябва да ти светва червената лампичка. Това са тези хищници, за които споменах и които злоупотребяват с лековерността на хората.

- Трябва да предупредим също, че спестяванията, инвестирани във взаимни фондове, не са защитени на 100% до 100 000 евро, както е при депозитите?

- Точно така. Някои банки защитават главницата само - при структурираните депозити. Но реномираните дружества,  реномираните банки съхраняват и управляват парите отговорно и при 10-годишен хоризонт, въпреки че пазарите и индексите флуктуират, ще си на печалба. Всеки фонд има ниво на риск от 1 до 7 и всеки инвеститор избира какъв риск може да понесе - дали да се доближава до сигурността на депозитите, или да бъде по-агресивен. Ако си консервативен, при 3-4% годишна доходност спиш спокойно.

- Не са ли високи таксите за управление на парите в такива схеми? Да не се окаже, че те изяждат постигнатата доходност?

- ЕС регламентира много стриктно в проспектите да се посочват всички такси на взаимните фондове - за закупуване на дял, за годишно управление и за продажба на дял. Всички фондове посочват доходността, след като извадят годишната таксите за управление. Таксите също са диференцирани според рисковете - по-консервативните фондове имат ниски такси за управление, по-рисковите - по-високи. У нас по-рисковите имат такса 1,5% при закупуване на дял и 1,5-2% годишна такса за управление.

Препоръчвам на хората да пробват един спестовен план със 100 лв. на месец във взаимна схема - повечето дружества предлагат подобни схеми. Нека една година да се върти, да се получат реални извлечения, да се види каква доходност има. Така хората ще се запознаят с тези нови за тях инструменти на едно по-ниско ниво. Човек дори и да печели 2-3% от някоя схема, това е повече от банков депозит. 

- И все пак вижда ли се краят на ниските лихви? И завръщане на нормалното функциониране на банките? 

- Федералният резерв определя политиката, която след една-две години се пренася в Европа, а с една-две години закъснение и при нас. Фед вече отлепиха лихвата, тя вече не нулева в САЩ и дадоха знак, че 2023 г. смятат да я увеличават плавно. ЕЦБ си представям, че ще започне подобна политика 2024 г.

Ако не дойде период на висока инфлация, лихвите ще останат на ниско ниво още две-три години. Обаче заради коронавируса, заради прекъсването на веригите на глобални доставки и многото помощи, които изляха правителствата, заплатите и цените на стоките растат. Има вероятност още догодина да дойде инфлация от порядъка на 6-7% годишно. Тогава централните банки ще са принудени по-рано да вдигнат основните лихви. И когато ОЛП стане 1 или 2%, нормално е лихвите по депозитите да станат 1-2% пак. Но тогава ще имаме висока инфлация от 7-8%. Т.е. реално доходността на спестяванията в банките ще е отрицателна. Няма перфектно решение.

Затова в САЩ и Западна Европа се предприемат големи данъчни облекчения, така че хората да държат пенсионните си спестявания във взаимни фондове, които не са с много скъпи комисиони. У нас също, може би, трябва да се разшири възможността да правиш инвестиции за пенсия в по-голяма палитра от фондове. 

Още

Н. Михалков: Никой велик режисьор не гледа сериозно на "Оскар"

08.09.2021

1248
Инфлацията у нас ще е по-висока от световната

06.09.2021

МИЛА КИСЬОВА

9202
Колко от нас е страх, колко е свобода, колко е разум