Българските телевизия и радио на издръжка на данъкоплатците – БНТ и БНР, имат нужда от опитни и умни мениджъри, които да ги преведат успешно през свръхдинамичната епоха на смяна на модела, по който аудиторията се информира – от ефир към интернет. Това е лоша новина и за двете медии, тъй като управляващите у нас търсят преди всичко други качества в директорите им: да бъдат послушни и да изпълняват чужди заповеди. В дните, в които шефът на медийната комисия в НС Вежди Рашидов се провикна: „Айде стига с тази свобода на словото“, международният институт за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет публикува тревожно изследване за развитието на обществените медии. То показва, че е обща тенденцията БНТ и БНР и побратимите им в ЕС да губят аудитория, като това особено се отнася за младежката.
В повечето европейски страни се задълбочава тенденцията хората на възраст между 18 и 25 г. да предпочитат социалните мрежи като Фейсбук и Ютюб като източник за четене на новини в сравнение с платформите на обществените медии, личи от данните. Те са събрани с фокусирано наблюдение на осем държави – Великобритания, Германия, Франция, Испания, Италия, Финландия, Чехия и Гърция. В тях Фейсбук не е предпочитаната среда единствено във Великобритания. Там Би Би Си успешно се противопоставя на все по-масовия модел за търсене на информация, успявайки в значителна степен да откъсне младежите от често непроверените и понякога манипулирани публикации в новите платформи. Би Би Си е и единственият обществен оператор, който достига онлайн до повече хора до 25 г. в сравнение с частните си конкуренти. Всички останали медии, които получават под някаква форма субсидия от данъкоплатците, изостават в сравнение с интернет изданията на вестници, таблоиди, списания, агенции или, както е в Италия, в сравнение с дигиталните платформи на частните телевизии и радиа.
Би Би Си обаче също е въвлечена в общата тенденция обществените медии да губят онлайн връзка и влияние върху младежите, показват данните. Тя се наблюдава във всички изследвани държави с изключение на една. Между 2016 и 2019 г. Би Би Си е загубила 3% от покритието си на аудиторията до 25 г. – от 59 на 56 на сто. Германските обществени телевизии ARD и ZDF са загубили 2%, а най-голям е спадът при чешките и испанските медии. Единствената държава с обратен тренд е Гърция, където медийният холдинг ERT увеличава онлайн присъствието си сред младите с 1 на сто. Възможно обяснение е, че по време на кризата в Гърция обществените радио и телевизия бяха закрити за известно време, което предизвика масови протести. След възстановяване на излъчването интересът към ERT се повиши.
Сравнението показва, че БНТ е една от най-зле представящите се обществени телевизии в ЕС по отношение на гледаемостта на традиционните новини. Както е известно, от доста време „По света и у нас“ изостава по аудитория от емисиите на Би Ти Ви и на Нова телевизия. Докато в голяма част от останалите страни положението е обратното и публичните оператори са №1 по рейтинг на новините. Освен във Великобритания, в Германия новините на ARD и ZDF също са лидери, и то с чувствителна преднина. Същото е положението във Финландия, в Чехия и в Италия. Във Франция информационните блокове на TF и RF се конкурират успешно с тези на частните TF1 и BFM1 и само в Испания и Гърция новините на RTVE и на ERT отстъпват на търговските оператори.
Обществените медии в Европа имат още един сериозен и траен проблем. Техните традиционни ефирни емисии често пъти достигат до същата аудитория, която ги чете и онлайн. „Ако, да речем, две трети от населението гледа новините на обществената медия, а една трета ги чете онлайн, то тези новини ще достигат до почти всички жители на страната. Както показва статистиката обаче, на практика се получава припокриване на една и съща аудитория. От осемте държави единствено комбинираният обхват на новините на Би Би Си добавя 10 на сто нови и различни потребители. Във всички останали случаи приносът е между 2 и 5 на сто“, пише в изследването.
Според „Ройтерс“ в бъдеще предизвикателството да се достига до публиката непрекъснато ще расте заради все по-разнообразните информационни средства и канали. Институтът отчита, че в момента нагласата за възприемане на новини чрез телевизия още доминира, особено сред по-възрастните хора, които са склонни да прекарват доста време пред екрана. Като цяло обаче потреблението на новини офлайн е в непрекъснат спад заради променящите се предпочитания на младите хора. „Изводът е, че аудиторията на обществените медии в момента е възрастна, образована, с разнообразни политически пристрастия. В много страни на обществените медии им липсва амбиция да доставят навсякъде новинарска услуга, особено онлайн. Въпреки че обществените оператори са сред най-надеждните източници, често на тях по-малко се доверяват хора с десни възгледи и с популистки нагласи. Стигаме до извода и че след две десетилетия на преход към по-дигитална, мобилна и доминирана от социалните платформи медийна среда обществените радиа и телевизии остават силно зависими от своите офлайн канали. При неумолимия залез на традиционното ефирно излъчване те ще трябва да се променят и все повече да достигат онлайн до хората. Това ще се случва в среда, която се характеризира, първо, с далеч по-интензивна битка за вниманието на аудиторията заради огромния избор на източници. И второ, с все повече и разнообразни технически средства“, се казва в заключение.
