Може ли десетина квадрата желязо, стъкло и шперплат да струват 47 285 лв.? По какви правила се провеждат обществените поръчки на София, та се стига до такива космически цени? Има ли орган, който да проверява тези конкурси при съмнения за корупция? Тези въпроси обикалят социалните мрежи, откакто "Спаси София" проведе преди дни ироничен пърформанс по повод новата визия на площад "Славейков". Както "Сега" нееднократно писа, акцент в нея са въпросните витрини - всичко на всичко седем на брой, за които през зимата мнозинството на ГЕРБ в Столичния общински съвет позволи на ръководството на общинската фирма "Пазари Запад" да похарчи 331 000 лв. с ДДС.
Подобни невероятни цени изобщо не са изолиран случай, когато става дума за обществените поръчки на София. Градската мебел в столицата по правило се плаща, сякаш е от злато - пейките са по 10 000 лв., кошчето за боклук - 1000 лв., дори прост ламаринен знак струва минимум 400 лв. Но това съвсем не изчерпва ценовите постижения на екипа на Фандъкова. През 2020 г. шефът на "Столичен автотранспорт" Слав Монов подписа договор със строителна компания, съгласно който ремонтът на фирменото общежитие в жк "Дружба" излизаше 960 евро на кв. м. Зам.-кметът Кристиан Кръстев пък реши да купува светещи указателни табели и знаци за няколко улици и кръстовища с 4 млн. лв. без ДДС. Високите цени не са гаранция за дълготрайност - само преди 6 г. столичани платиха 8 млн. лв. за бутони по светофарите, а сега тече тяхната подмяна с нова система от сензори, чиято цена Кръстев упорито отказва да назове.
Примерите могат да достигнат обема на роман на руски класик. Причината за всичко това е, че обществените поръчки в София се организират и провеждат по изключително порочен начин. Той още в зародиша си създава предпоставки за непрозрачност и корупция. Дали това е направено неволно или умишлено - всеки може сам да си отговори на този въпрос.
Една от основните аномалии в обществените поръчки на София e в това, че общината
предварително обявява висока прогнозна стойност
за дадена услуга, стока или труд. Така тя информира фирмите за финансовите си възможности и ги демотивира да се стараят да предложат най-конкурентната цена. Трайна практика е общинските търгове в Столичната община да приключват с избор на победител, чиято оферта е максимално близка до първоначално обявената сума. И понякога дори тя да се вдига още с помощта на допълнителни анекси.
Един от последните общински конкурси бе за храненето на членовете на секционните избирателни комисии в София на отминалите парламентарни избори на 4 април, както и на предстоящия президентски вот. В този конкурс зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов предварително обяви, че е готов да плати за сандвичи и сокове умопомрачителните 395 000 лв. без ДДС. Любопитното бе, че от момента на публикуването на съобщението на Барбалов до крайния срок за внасяне на документите бе даден само един уикенд (друг често срещан дефект на конкурсите на София, който подсказва, че общината не търси голяма конкуренция). Така в процедурата се включиха само 2 фирми. Спечели тази, която предложи да свърши работата срещу 391 000 лв., или само с около 4000 лв. под заложеното. В резултат Столичната община плати сандвичите и кафетата по ценоразпис, който се доближава до цените на дребно в заведенията в София - 1.40 лв. без ДДС за бутилка кока-кола или фанта, 1.70 лв. без ДДС за кроасан, 2.30 лв. без ДДС за сандвич с колбас и 2.20 лв. за вегетариански сандвич, 55 стотинки за кафе или чай и т.н.
Друга особеност на обществените поръчки в Столичната община е, че
кандидатът с по-ниската оферта обикновено се оказва отстранен
Така се случи и в споменатата процедура за сандвичи, в която второто дружество предложи да нахрани хората в тях срещу 160 000 лв. без ДДС, или с около 35 000 лв. под заложеното от Барбалов. Комисията обаче извади "Джое Кетъринг" ЕООД от конкурса с мотив, че шефовете ѝ не били посочили производителя на напитките, които ще достави. Както вече стана, срокът за кандидатстване в този конкурс не позволяваше корекция на книжата.
По същия начин преди време конкурсната комисия ликвидира конкуренцията и в най-скъпата обществена поръчка, която Столичната община периодично провежда - за избор на фирми, които чистят и извозват боклука в града. Така, след като за всяка зона на София остана по един претендент, победата отиде при фирмите, които бяха дали по-скъпите оферти. Всички те "случайно" се оказаха собственост на известните бизнесмени Кирил Домусчиев, Румен Гайтански-Вълка, както и при съдружниците във фирма "Титан".
Характерна черта на обществените поръчки в София е, че те се провеждат скришом, без тяхното начало да се обявява на друго място освен на задължителното - в раздела "Профил на купувача" на сайта на общината. По тази причина или поради усещането, че всичко е предварително решено, в конкурсите на столицата
рядко се наблюдава голям интерес
Кметът е в състояние по десет пъти на ден да каже колко училища и детски градини се строят и ремонтират в момента. Но никога няма да обяви: тече процедура по набиране на оферти за еди-кой си ремонт, призовавам повече компании да се включат, за да се постигне най-изгодната цена за столичани. Такова изявление не сте чули в почти 12-годишния ѝ престой начело на София. И надали някога ще чуете.
София често първо провежда конкурси, а едва след това се преценява какво общината ще прави с това, което е поръчала. Така е например при поръчката за светещи табла и знаци (4 млн. лв. без ДДС). От конкурсните книжа става ясно, че към момента зам.-кметът Кръстев не знае къде ще слага тази нови екстра. В документацията пише, че "конкретното местоположение ще бъде определено от възложителя на база анализ на потребностите, като ще бъде извършено приоритизиране на обектите въз основа на данни за пътнотранспортните произшествия, данни за транспортното натоварване и др.". Как тогава зам.-кметът е изчислил, че за тази поръчка ще му трябват точно 4 млн. лв.?
И накрая, но съвсем не на последно място. Няма случай, в който обществена поръчка в София да е поевтиняла при подновяване на заданието. Напротив, тенденцията винаги е
цените да летят стремително нагоре
През тази година това вече се случи и в конкурса за избор на компании, които да поддържат уличното осветление в Столичната община, и при търсенето на охранителни фирми, които ще пазят общинските имоти и пратки. Между 2015 г. и 2019 г. ремонтите на лампите и смяната на изгорелите крушки в София струваха на данъкоплатците 32 млн. лв., а в новия период за същата дейност вече ще се плащат 73.6 млн. лв. За охрана пък Столичната община се готви да дава над 15 млн. лв., след като преди 2 г. в конкурса за същата дейност бяха заложени 9.4 млн.
Столичната община е склонна непрекъснато да вдига цените не само за заплащаните стоки и услуги. Тя дори прави разлика дали тези услуги и стоки се плащат с европейски пари, или разходите се поемат пряко от столичани. В един от най-фрапиращите случаи преди време стана ясно, че гражданите в София са на път да платят драстично по-висока цена за филтри за комини, закупени с пари от местния бюджет, в сравнение с аналогичен проект по европрограма. Цената на очистващ филтър за еднофамилна къща, договорена по проект на ЕС, бе 3120 лв. с ДДС за брой, а общата стойност на поръчката бе 78 000 лв. В същото време за сходен филтър, договорен по друг конкурс с бюджетни средства, общината се съгласи да плати по 3948 лв. с ДДС за брой, или с 828 лв. повече. Ако общината бе платила филтрите по договорената с ЕС цена, то тя щеше да спести 1 656 000 лв. на бюджета на София. Пари, с които можеше да ремонтира сериозна част от вътрешните улици в цял един квартал.
