Quantcast
Опасна криза назрява на Балканите | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Опасна криза назрява на Балканите

ЕС и НАТО трябва да тушират евентуален конфликт в Босна и Херцeговина преди намесата на Русия или Китай
5 867
 БГНЕС
Милорад Додик, представителят на Република Сръбска в колективното босненско председателство, отдавна заплашва да се отдели от останалата част от страната.

Босна и Херцеговина е на прага на най-сериозната криза след края на войната през 1995 г., в която бяха извършени хиляди  ужасяващи актове на етническо прочистване. Върховният представител на международната общност в Босна Кристиан Шмид предупреди, че мирното споразумение с посредничеството на САЩ, подписано в края на войната, е застрашено от разпад, ако не бъдат предприети действия сръбските сепаратисти да спрат да настояват за отцепване. Милорад Додик, представителят на Република Сръбска в колективното босненско председателство, отдавна заплашва да се отдели от останалата част от страната, която след войната се състои от два автономни региона, свързани от централно правителство. Този път обаче той въведе законодателство, което има за цел да отдели Република Сръбска от съвместните държавни институции като въоръжените сили и съдебните органи.

В страна, където етническите разделения между сърби, бошняци и хървати доведоха до кървави военни престъпления в най-новата история, това напрежение притеснява анализаторите. ''Няма съмнение, че това е най-опасната криза от 1995 г. насам и че може да доведе до нова война'', каза Исмаил Чидич, президент на Босненския център за застъпничество, независима неправителствена организация, която се застъпва за свободна, суверенна, демократична и светска Босна и Херцеговина.

Защо сега?

Напрежение между общностите съществува от края на войната с подписването на Дейтънското споразумение с посредничеството на САЩ. Договорът сложи край на продължилата три години и половина война, като раздели държавата по етнически признак на Република Сръбска и федерация, която се споделя както от бошняци, така и от хървати. Двата региона са свързани заедно от тричленно президентство, международни пратеници и централно правителство. Никой мирен договор не може да заличи  кошмарите, които хората са преживели по време на войната, но един инцидент остава в паметта повече от другите: клането в Сребреница от юли 1995 г. Хиляди мъже и момчета мюсюлмани бяха убити от босненските сръбски сили, чиито лидери по-късно бяха осъдени за военни престъпления и клането беше признато за геноцид от международната общност. Не всички обаче са готови да приемат това. Като Додик, който е особено раздразнен от неотдавнашното въвеждане на закон, според който  всеки, който отрича този геноцид, може да влезе в затвора. По-рано тази година той каза: ''Това е пиронът в ковчега на Босна. Република Сръбска няма друг избор, освен да се отдели.

 

Колко лоши могат да станат нещата?

 

Наблюдателите се опасяват, че дори и Додик да не се придвижи към отделяне, действията му могат да бъдат сериозно дестабилизиращи и да доведат до насилие, принудителна миграция и мизерия за обикновените хора. "Гражданите в цяла Босна и Херцеговина - включително в Република Сръбска - се страхуват от насилие", каза Арминка Хелич, родена в Босна, а днес член на британската Камара на лордовете и бивш специален съветник на британския външен министър. "Следващо действие към отцепване вероятно ще доведе до реакция. Няма начин разпадането на Босна и Херцеговина да стане по мирен начин".

Последиците, разбира се, ще се усетят извън границите на Босна и Херцеговина. Политическият анализатор Жасмин Муянович казва, че това ще бъде ''катастрофа за Европейския съюз и атлантическата общност в по-широк план, тъй като ще бъде поредна криза на сигурността в една изключително нестабилна Югоизточна Европа". Той посочи, че с кризите в  сигурността, които вече съществуват в Украйна, Беларус, Сирия и Афганистан, ''влошаване на сигурността и стабилността на Босна е нещо, което ЕС и САЩ не могат да си позволят''.

Както често се случва в геополитиката, ударът в окото на Запада предоставя възможност на съперници като Русия и Китай. Високопоставен служител на ЕС изрази пред Си Ен Ен своята  загриженост относно това как може да се използва ситуацията. ''Ние сме между чука и наковалнята. Международната общност тласка Република Сръбска в ръцете на Русия. Но Балканите са на прага на ЕС. Засилено руско влияние в региона дава друга опора и платформа за влияние, ако искат да дестабилизират нещата още повече".

 

Кой е виновен?

Мнозина на Запад приемат тихомълком, че щом досега не са се намесили, вече може да е прекалено късно. Източници в ЕС, НАТО и по-широката европейска дипломатическа общност изразиха съжаление за историческия неуспех на Запада да наложи санкции или да действа по друг начин срещу онези, които разпалват пламъците на етническата нетърпимост в Босна и Херцеговина.
"Додик и неговата група от сепаратисти и отричащи геноцида са били успокоявани в продължение на 15 години от международната общност. Той говори за - и се движи към - отцепване от 2006 г.", каза Хелич. Според Муянович макар Сърбия и Русия да са ''основните архитекти на тази криза'', той вярва, че ''отказът на международната общност и по-специално на държавите от НАТО да предприемат решителни действия, за да пресекат това в зародиш преди години'', насърчава Додик и неговите поддръжници. 

 

Какво може да се направи?

 

"Международната общност има ясна идея да защити мира в Босна", каза Чидич. ''Всяка ескалация на насилието в Босна може да им навреди изключително много, тъй като те не могат да си позволят подкрепян от Русия конфликт, оплетен с китайски и други интереси, по границите на НАТО''.

Но дали Западът ще направи нещо? Представител на НАТО каза: ''Ние призоваваме Русия да играе конструктивна роля на Западните Балкани. НАТО работи за насърчаване на стабилността, сигурността и сътрудничеството в региона. Всяка външна намеса във вътрешните демократични процеси е неприемлива''. Очевидно НАТО може да действа само по заповеди на своите държави членки и няма индикация, че скоро ще се случи нещо извън големите приказки.

Съветът за сигурност на ООН не може да действа без Русия, която наскоро гласува за запазване на миротворците в Босна и Херцеговина само след като името на върховния представител беше премахнато от текста на резолюцията, подкопавайки доверието в тази служба. Все пак съществува някаква надежда. Муянович казва, че страните-членки на ЕС биха могли да "приемат едностранни санкции срещу" Додик и неговите приближени, което според него ще окаже някакво въздействие. 

Трудно е да се види как  ситуацията в Босна и Херцеговина се подобрява в близко бъдеще. Въпреки това с достатъчна политическа воля мощни актьори биха могли да предотвратят повторното насилие в страната.
 

Още

Кметът на Красно село назначил дъщеря си на общинска работа

23.08.2021

Обновена

3241
Израел нанесе нови удари в Газа

16.06.2021

602
Кметът на Красно село е глобен с 15 000 лв. за конфликт на интереси

09.06.2021

2266