Крайнодясното антимигрантско правителство на унгарския премиер Виктор Орбан засили контрола си върху множество обществени сектори, след като дойде на власт през 2010 г. Министър-председателят вече оказа финансов натиск върху независимите медии, подложи на тормоз и започна да облага с данъци неправителствените организации, които работят по проблеми с миграцията, а сега дойде ред да централизира научните изследвания.
Най-видният пример за действията на правителството в тази посока е Централноевропейският университет – англоезичният ВУЗ, основан от американския милиардер с унгарски корени Джордж Сорос. Учебното заведение бе принудено да премести дейността си във Виена, след като води дълга битка с правителството в Будапеща. Сега е на мушка унгарската Академия на науките, която изглежда, че е най-голямата цел на новия засилен държавен контрол. Академията се състои от свое общество от изтъкнати учени и интелектуалци, както и от широка научна мрежа от 15 института и 150 изследователски групи, като в тях влизат около 3000 научни работници. Планът на правителството е тези институти да бъдат отделени от основната академия и да се създаде правителствен борд, в който назначени от кабинета представители ще имат мнозинство. Парламентът, който е доминиран от партията ФИДЕС на Орбан, прие законопроект за това. Документът беше одобрен от 131 от депутатите в 199-местния парламент.
Унгарски правителствени чиновници обясняват, че
кабинетът трябва да има думата,
когато става въпрос за използване на държавно финансиране. „Академията на науките е суверенна институция, но не е независима от националните интереси...”, заяви външният министър на Унгария Петер Сярто на пресконференция. „Очевидно е, че трябва да направят проверки в сектори и посоки, които са важни за бъдещата конкурентоспособност на страната."
Критиците настояват, че все по-авторитарният министър-председател Виктор Орбан всъщност се опитва да посегне на независимостта на научната общност и да се сдобие с лост за влияние, за да заглушава опозиционните възгледи. Учените от академията смятат, че правителствените мерки са наказание за критиките, отправени към кабинета на Орбан от колегите им, занимаващи се със социални науки. „Никога не сме се страхували да критикуваме правителството, ако изследване показва, че дадени политики са проблематични”, казва Емеше Силаги, която координира учреждение, представляващо учени от академията. „Нелибералното правителство вече реорганизира много сектори и е ясно, че тази атака срещу академията се вписва в поредица от събития.” Тя казва, че огромно мнозинство от служителите в академията са срещу правителствените планове и споделя, че биха използвали „всяка възможност”, за да се опитат да им попречат да влязат в действие. След внасянето на законопроекта в парламента в столицата Будапеща имаше големи протести.
Унгарският министър на търговията и индустрията Ласло Палкович и в миналото критикува академията, че има уклон към политиката. „Работата на учените е да дават научни съвети и препоръки... В някои случаи академията се насочва към политическа дейност, а това не е нейна работа”, казва той в интервю за проправителствен уебсайт миналата година. Палкович каза, че внесените от оглавяваното от него ведомство ще осигурят "разпределение на ресурсите въз основа на резултатите" и ще повишат конкурентоспособността.
Според математика и ръководител на академията Ласло Ловаз обаче правителствените
чиновници не разбират ролята на социалните науки.
Той смята, че критиката е основателна, когато базиращо се на доказателства изследване е показало, че водената от властта политика е погрешна. „Изследванията, свързани със социология, икономика, политически науки, могат да бъдат критични по отношение на определени политики, и според мен е отговорност на правителството да се вслуша в критиките”, заяви той на пресконференция в основната сграда на академията, която се намира в центъра на Будапеща.
Ловаз предупреждава, че социалните науки вероятно ще се окажат най-засегнати от новите правителствени планове, но природните науки също ще пострадат, а в резултат на сътресенията изпълнението на дългосрочните изследователски проекти и „всички проучвания извън правителствените приоритети ще стане все по-сложно”. Според него
доверието е разклатено от агресивния и „неподходящ” начин,
по който правителството е провело разговори с академията. Той казва, че първоначалното решение да се реформират финансите на академията е обсъждано с писма, разменяни по електронната поща преди година, а учените са имали на разположение едва 54 минути, в които да предоставят своя отговор.
Антонио Лоприено, който е ръководител на Европейската федерация на научните и хуманитарни академии, заяви, че едно правителство трябва да определя основните параметри за разходите за изследвания, но целта на унгарския закон очевидно е да предостави на властта „неподходящо ниво на детайли” при контрола на проучванията. Според него действията на правителството в Будапеща са безпрецедентни за страна от ЕС и са обезпокоителен знак за това, което властта и в други държави може да се опита да направи. „Засега не сме виждали подобно нещо в друга страна, но може да се случи там, където има популистки правителства, пренебрегва се науката. Университетите и научните институти могат да бъдат взети на мушка”, допълва Лоприено.
