Съдебният състав от Районния съд в Пловдив, който гледа делото "Дебора", изненадващо си направи отвод в края на миналата седмица, след като се занимава с казуса от около година и на практика скоро трябваше да прочете присъда.
Това, разбира се, много ще дръпне делото назад. Новият състав ще трябва да извърши всички действия - да разпитва свидетели, експерти и т.н. В наказателното право действа принципът на неизменност на състава - магистратите, които започнат делото, трябва и да прочетат присъдата. Законът позволява да се назначават резервни съдии и съдебни заседатели, което би трябвало да минимизира риска тежки дела да тръгват отначало. На делото "Дебора" много му върви на отводи. То би трябвало да се гледа в Стара Загора, но всички районни съдии там си направиха отвод и затова процесът беше изпратен в Пловдив. Където, видя се, отърване от отводи няма...
Всъщност, пропуските тук са на много нива.
Отводът на една от заседателките по делото беше поискан от защитата на подсъдимия Георги Георгиев. Мотивът им - Румяна Апостолова е предубедена, защото е участвала в големите протести в защита на Дебора през лятото на 2023 г. и е споделяла активно личното си мнение преди началото на процеса. Освен това била член на ГЕРБ-жени, а партията е сред вносителите на законопроекта срещу домашното насилие.
Съставът, председателстван от съдия Десислава Порязова обяви, че основания за отвод няма, но все пак ще се оттегли от делото, защото вече било хвърлено съмнение за безпристрастността му. Недоумение буди защо не беше отведен само заседателят, а трябва да се смени целият състав. Да, и само заседател да беше сменен, това нямаше да спести повторното извършване на всички съдебни действия. Обаче поне съдията и вторият заседател нямаше да губят време да се запознават с делото.
Разбира се, всеки има право да бъде съден от безпристрастен съд. Но и жертвите на престъпления имат право на бързо правосъдие. А и как би се отразило психически на една жертва, ако отново трябва да чуе всичко в съдебната зала. Самият подсъдим също има интерес делото да не се бави. Адвокатите на Дебора обаче изразиха опасения, че той може да се укрие, защото скоро ще трябва да бъде пуснат от ареста, където не може да прекара повече от 2 години без присъда.
Грешката за забавянето в случая е на съда. Че не е назначен резервен съдия и заседател. А също и че изобщо не са проучени заседателите в аванс, за да се установи има ли подводни камъни.
"Проблемът със съдебните заседатели е много сериозен.
За разлика от кратката "визитка" на вещите лица, която е на сайта на съда, за заседателите не знаем нищо. Те самите нямат нито ниво на обучение, нито персонален интегритет, за да се държат на нивото на един съд безпристрастно и да заявят евентуални основания за отвод още в началото на процеса. Нещо по-зле - те тайно се надяват да подпомогнат с участието си страната, на която симпатизират", коментира по повод делото "Дебора" адвокат Емилия Недева. Тя припомня, че неслучайно в САЩ съдебните заседатели се изслушват преди процеса и всяка страна има право няколко пъти на вето - отказ заседател да участва. "У нас не само заседатели, но и съдии пострадали тежко от ПТП гледат такива дела, а не трябва", смята тя. И е категорична, че съдебната заседателка, върнала назад делото "Дебора" не трябва да остава в списъка на съдебните заседатели, защото не е изпълнила съществена част от изискването за съд - да заяви ангажираност още в началото и да се отстрани.
Темата за съдебните заседатели е много дълбока. Това е сфера, която "плаче" за реформа от години, но все остава извън полезрението на реформаторите.
Ако се върнем на отводите, числата са направо стряскащи.
През 2024 г. съдиите в страната са си направили общо 25 094 отвода.
Отделно има 2672 отвода, които са им направени от страните по делата. Като се има предвид, че действащите съдии са около 2170, то средно на магистрат се падат огромно количество отводи. При това увеличението спрямо предходната година е чувствително - през 2023 г. има 19 557 самоотвода и още 2725 отвода. Данните са от централизирания регистър на отводите.
Отводът е законовата гаранция за безпристрастност на съда. Той се дължи и когато има опасност да остане впечатление, че съдът е предубеден. Но количеството им все пак е повече от притеснително. За някои магистрати отводът е удобен начин да избягаш от отговорност от някое горещо дело. Или пък да се отървеш от дела, които са обемни и неприятни. Какво пречи да кажеш - абонат съм на "Топлофикация", затова не мога да гледам дела на "Топлофикация". Или с братовчедката на подсъдимия бяхме в един випуск в гимназията, не мога да го гледам това дело. Отводите по никакъв начин не се анализират, те не подлежат на инстанционен контрол. Няма кой да определи, че те са безразборни и необосновани и това да доведе до санкция за съдията. Накратко -
вратата за злоупотребите с отводи е широко отворена.
Макар че според наредбата за атестирането на съдии има изричен текст, че етичната комисия към съответния орган на съдебната власт преценява и направените отводи и самоотводи по АПК, ГПК и НПК, при налични данни за тяхната необоснованост.
Преди 5 години точно шефовете на районния и градския съд в София поискаха необоснованите отводи да отнемат точки при атестирането, за да бъде решен проблемът с масовите отводи - когато всички съдии в съда откажат да гледат дадено дело. Те даваха за пример страни, които се държат грубо със съдиите, и това води до самоотводи. Така обаче концентрира делата с конфликтните страни в малък брой съдии, които си вършат работата. За "награда" тези съдиите получават по-голямо натоварване.
Отводите имат и още една страна. Проблемът с масовите отводи в градския съд все още си стои и назрява напрежение, казаха магистрати, с които "Сега" разговоря.
От тези над 25 000 отвода в национален мащаб, 8501 са в градския съд. Градският съд е и под прицела на няколко души, които явно злоупотребяват с правата си. Те пускат стотици искови молби, съдят кого ли не за неща, които няма как да "излязат" в дело, после започват да искат отводи, ако не са съгласни с някое действие на съда (вместо да го обжалват), пускат и сигнали срещу съдиите. Законова пречка за такова поведения няма.
Така например след отводите на всички съдии по едно такова дело, то отива във Върховния касационен съд, който следва да определи къде да се гледа процесът. На третото такова стигане до ВКС, магистратите пишат в акта си, че да иска отводи е в стила му. И сега има дело срещу състава на ВКС. Има затворници, които се развличат с дела и ги използват като начин да бъдат извеждани от килиите, защото настояват лично да участват в производствата. Звучи като виц, но изобщо не е смешно. Това са стотици часове работа на съдебната система. Всичко е за сметка на данъкоплатците, защото такива хора, които са превърнали в хоби съденето на килограм, обикновено нямат имущество и се освобождават от такси. Освен че е скъпо, това бави и другите дела, по които има реални искове.
Отводът може да се ползва и от страните по делата, за да си изберат съдия, когото предпочитат. Най-лесният начин е като подадат сигнал срещу съдията, на когото е разпределено делото им. И после да му искат отвод, защото сигналът ще го направи предубеден.
С огромния брой отводи наред с другото, се "създава впечатление у ползвателите на съда, че могат да оказват натиск на определени състави, който успешно да доведе до отвод; това, от своя страна, позволява на страните сами да избират или поне да избягват конкретни съдии, съдебни състави, съдилища", а това срива доверието в съдебната власт, пише в анализ по темата на Института за пазарна икономика.
Че в уредбата на отводите
има нужда от промяна,
на практика каза и съдът в Страсбург по делото на журналиста Росен Босев срещу България. В случая на Босев обаче проблемът е, че съдията от градския съд Петя Крънчева отказва да се отведе, макар и не веднъж да е била "герой" в критични публикации на журналиста. В крайна сметка тя го осъжда, което води и до осъждане на държавата от Европейския съд по правата на човека.
ЕСПЧ казва, че национална процедура, при която съдията лично се произнася по молба за отвод, е в съответствие с Конвенцията за правата на човека само в изключително случаи - когато мотивите за искането на отвода са общи, абстрактни и явна злоупотреба. Иначе съдията влиза в ролята сам да се съди, което е противоречие с основен принцип в правото. Недостатъците на процедурата по отвод по принцип могат да се отстранят от горната инстанция - тя да отмени присъдата и да върне делото на друг състав. Обаче има казуси, като този на Росен Босев, когато отводът е отказан от последната инстанция.
Изобщо, отводите са една от темите, по които е крайно време законодателят да подходи адекватно и разумно. Но вместо това си е направил отвод...
