На пръв поглед, работата на Народното събрание изглежда пределно ясна. Преди всичко да изработва правилата, които следват гражданите и държавата. На второ място да излъчи правителство и регулярно да го контролира. И междувременно да служи като средоточие на националния политически живот.
Тази идеализирана схема очевидно не се припокрива с действителността на родния парламент. Разюздани популисти, аматьори в правото и нагли лобисти бълват закони, които редовно изпълват гражданите със срам и негодувание. А изпълнителната власт отдавна се е откъснала от парламентарната опека, наложена й от конституцията, и арогантно третира събранието като свой придатък, който да узаконява волята й.
Самият парламент усърдно работи за собствената си деградация. Направо е изумително с каква лекота и безотговорност депутатите са готови да претворят в закон всяка своя приумица. Например в края на 2019 г. „Обединени патриоти“ решиха да преправят за пореден път (загубихме им бройката вече!) законодателството, регулиращо партийното финансиране. В набързо скалъпеното си предложение партньорите на ГЕРБ записаха, че държавната субсидия за политическите сили, които могат да получават такава, трябва да бъде максимум 6 милиона лева годишно. Защо точно толкова? „Този размер според нас е напълно достатъчен за покриване на присъщите разходи на една политическа партия“ - такъв е единственият довод на вносителите.
Няма разчети, няма финансови анализи, няма логика. Просто заковават едни 6 милиона, и точка по въпроса. Е, така ли ще раздаваме парите на гражданите, господа патриоти – като че ли са семки и бонбонки? Не е за вярване, че хора, които са драснали такова лекомислено и нахално законче, имат претенциите да управляват цяла държава! Ако така лековато си отпускат милиони, без дори да си дават вид, че ще се отчитат на данъкоплатците, представете си какво е отношението им към милиардите, които се разпределят с тяхно участие чрез държавния бюджет!
Хубавото в такива случаи е, че безобразието е видимо.
Не така стоят нещата със законодателната техника на ГЕРБ. След години на скандали, завихрили се около безкрайните им парламентарни безобразия, депутатите на Бойко Борисов осъзнаха, че публичността е най-големият им враг. Проблема си разрешиха по доста елементарен (и обиден със своята безочливост) начин – набутват законовата поправка, която искат да скрият от общественото внимание, сред плетеница от параграфи и алинеи, засягащи съвсем различни закони, след което стискат палци – дано никой не забележи.
Така постъпиха наскоро с промяна в Закона за БНБ, старателно укрита в законопроект, съдържащ поправки в друг закон. И сами си изиграха лоша шега, защото, когато медиите уловиха въпросната промяна, страната изпадна в паника, че се готви отмяна на валутния борд. Цялото поведение на управляващите беше глупаво и цинично, и показа за сетен път, че няколкото влиятелни човека, които дърпат конците на Народното събрание, не дават и пукната пара за мнението на гражданите. Както и за техните страхове.
С подобни подмолни тактики управляващите нанасят дълбока и трайна щета на парламентаризма. Народното събрание не трябва просто да приема закони. Трябва да го прави публично – така че всеки в тази страна, който се интересува, да разбере за какво става въпрос, да претегли плюсовете и минусите, да изрази задоволство или негодувание. Само така има гаранция, че обществеността е наясно какво се случва, а законодателното решение ще бъде най-доброто. Ако депутатите действат по обратния начин - потайно, пораждайки съмнения и напрежение, тогава няма какво да се чудим, че парламентът трайно поддържа най-ниско ниво на доверие сред българските институции.
Това положение обаче няма да се промени. Депутатите нямат уважение към парите на гражданите, както се вижда от предложенията на патриотите за партийните субсидии. Нямат уважение и към мнението на гражданите, както демонстрираха герберите с укритата промяна в Закона за БНБ. На свой ред, гражданите нямат никакво уважение към депутатите и законодателната институция. А без доверие в парламента, може ли да имат упование в демокрацията?
