Столичната "Топлофикация" е едно от дружествата, за което със сигурност може да се твърди, че колкото по-непрозрачно се управлява, толкова по-често се сменят директорите му. Само в последните две години начело на компанията бяха трима души. През 2017 г. то се управлява от Георги Беловски. Година по-късно той е сменен от Сашо Чакалски. А от първите дни на февруари тази година за изпълнителен директор е избран Кремен Георгиев. Този път с него идва и нова структура на управление, но нe и надежди за повече яснота в сметките за разпределение на топлоенергията.
Постът на изпълнителен директор е важен, тъй като до голяма степен от човека, назначен на него, зависи политиката на компанията в следващите три години (колкото е мандатът му). Той би трябвало да е моторът на реформите и оптимизирането на персонала и разходите на компанията. В последните години обаче ръководството на компанията е станало синоним на непрозрачност - като се започне от сметките и се стигне до това точно как се харчат парите в самото дружество и оптимизират ли се изобщо разходите.
Новият директор на столичното парно Кремен Георгиев се свързва с бизнесмена Христо Ковачки. Досега Кремен Георгиев бе в ръководството на топлофикациите във Враца, Велико Търново и Перник. Именно те, макар и непряко, са свързвани с Христо Ковачки. Смята се, че енергийният бизнесмен управлява през офшорки част от въглищните мини, където често - по една или друга причина, има стачки. Преди години Ковачки бе
изкушен от политическия живот
и създаде партия "Лидер", която бързо затихна. Името й се свързваше и с опити за купуване на гласове. Отделно от това преди време той бе съден, а впоследствие оправдан за укриване на данъци. Сега фирма, свързвана с Христо Ковачки ("Атоменергоремонт"), блокира търга за близо 3 млрд. лв. за изграждането на участъка от "Турски поток" на българска територия. Дали и какви интереси има бизнесменът към затъналото финансово столично общинско дружество, вероятно ще стане ясно по-късно.
От "Топлофикация-София" подчертаха, че вече има двустепенна форма на управление. Отсега е ясно обаче, че дори и да стане тристепенна, управлението и прозрачността в дружеството едва ли ще се подобрят. Председател на Управителния съвет вече е Иванка Попова, а неин заместник - Петър Тодоров. Освен него в новосъздадения надзор влиза и още един енергетик, свързван с Христо Ковачки. Това е Валентин Терзийски, който преди време ръководеше плевенската "Топлофикация". Председател на Надзорния орган на "Топлофикация София" е Десислава Билева, а неин заместник е вече бившият изпълнителен директор на дружеството - Сашо Чакалски.
Рокадата дойде само десетина дни след като без дебати общинарите в София приеха бизнес плана на компанията. От него става ясно, че макар услугата да е под всякаква критика, от "Топлофикация" искат с 0.85 лв. по-скъпо парно на мегаватчас. Така цената трябва да се повиши от 92.80 лв. на 93.65 лева. Исканото поскъпване е минимално, но то идва на фона на авариите по мрежата и мъглявите фактури, които изглеждат написани на някаква отдавна изчезнала писменост.
Всъщност искането за по-висока цена идва на фона на проекта за изгаряне в ТЕЦ "София" на произведеното в завода за отпадъци RDF гориво. Проектът бе одобрен от Министерския съвет през ноември, а изграждането на инсталацията ще глътне 370 млн. лв.
Проектът предвижда произведеното гориво от боклука да се дава безплатно
на дружеството и с него да се произвеждат топло- и електроенергия. Ефектът ще бъде в намаляване на разходите на "Топлофикация-София", което да позволи задържане на цената и да доведе до икономии, показват сметките на общината.
В същото време компанията не успява да генерира приходи, с които да изплати поне частично огромните си дългове. През 2018 г. например компанията вече дължи над 800 млн. лв. на свои партньори. Това не само че не е намаление, а дори е ръст от 10% на фона на дължимите от "Топлофикация-София" суми година по-рано. Добрата новина (ако въобще има такава) е в това, че в тази сметка се включват както текущите, така и нетекущите задължения. По традиция най-големи са задълженията на парното към Българския енергиен холдинг. Общинското предприятие
дължи на БЕХ близо 600 млн. лева
Отделно то е задлъжняло на "Булгаргаз" със "скромните" над 60 млн. лв.
Кръгът е порочен. Неотдавна за пореден път БЕХ "спаси" парното в София от кредиторите, които се канеха да съберат принудително чрез съдия-изпълнител дълг за газ от над 100 млн. лв. По същата схема БЕХ плати задължения за газ на "Топлофикация - София" и през 2015 г. Тогава обаче сумата бе значително повече - за около 500 млн. лв. Договорката бе те да бъдат изплатени в рамките на следващите 20 години, като първите пет години ще се плащат само лихви. Това дава възможност на "Топлофикация" да направи инвестиции, да направи преструктуриране на дружеството, така че да е в състояние след пет години да започне и изплащането на главниците, обяви тогава зам.-кметът по финанси Дончо Барбалов.
Не е учудващо, че компанията няма да излезе на нула и през 2018 година. За този период парното е натрупало загуби от 19 млн. лв. Все пак това била добрата вест - през 2017 г. "Топлофикация" била на минус от 35 млн. лв.
Вероятно и затова на фона на честите аварии от компанията планират да вложат
едва 9 млн. лв. за ремонт на 28 км от мрежата,
която иначе е дълга около 2000 км. Е, все пак за обновление през 2019 г. са предвидени над 106 млн. лв.
В тон с непрозрачното управление и мътните сметки е и т.нар. кроссубсидиране. В момента заради цената на газа всички потребители на електрическа енергия в страната на практика плащат за парното в София. В момента енергийният регулатор определя цена за всяко отделно топлофикационно дружество. За някои от тях се твърди, че става въпрос за цена, доста под пазарната. Отделно дружествата получават и цена за тока, който произвеждат. Тоест чрез по-висока изкупна цена на тока държавата субсидира производството на по-евтина топлоенергия. Така хората, които се отопляват на ток, на практика плащат по-скъпо, за да може столичното парно да продава на по-ниска цена. И в крайна сметка се оказва, че пенсионерите от Тутракан дотират парното на софиянци.
Прехвърлянето на дружеството от общината към държавата и обратно очевидно не носи никакви позитиви. Затова и от години темата за приватизация на компанията периодично се подновява, но от градската управа не смеят и дума да изрекат. Причината вероятно са опасенията, че от държавен монопол "Топлофикация-София" неусетно ще се превърне в частен монопол. Липсата на "закрила" от държавата или общината има и добри страни - по традиция частните дружества у нас са в пъти по-проверявани в сравнение с държавните. Там съмненията за нагласени обществени поръчки, спорни раздути разходи и шуробаджанащина са значително по-малко. По-малко са и възможностите за симулиране на дейност и запълване на "щатните" бройки. Колкото до цените - те така или иначе се определят от енергийния регулатор, така че отпадат и съмненията за бомбастично поскъпване след евентуалното раздържавяване.
За потребителите обаче основният проблем си остава липсата на възможност за сключване на индивидуални договори с клиентите. Само така ще се прекрати "играта с количествата" и "надписаните сметки", срещу които абонатите периодично протестират. Отношението на "Топлофикация" към нейните длъжници е некоректно.
Те пропускат да ги информират, че дължат средства, и направо завеждат дела. "А в съда си начисляват високи такси за юрисконсулти", възмущава се и омбудсманът Мая Манолова. И дава пример - за 13.69 лв. "Топлофикация" си начислява възнаграждение за юрисконсулти, което е над 300 лева. Така с останалите такси цялата сума става около 1000 лева. "Нарастването на задължението е в хиляди проценти", изчислява тя. В резултат - за цялата 2015 година са заведени 15 000 дела. Умножено по 300 лева, това прави 4.5 млн. лв., посочи Манолова . А от "Топлофикация" обяснили, че не могат да се откажат от тези допълнителни доходи и възнаграждения. Вероятно както и от неясните сметки и непрозрачното управление.
