- Проф. Тодоров, уникалната ситуация, в която за шест месеца имаме три парламентарни и едни президентски избори, ще доведе ли до нови, невиждани у нас политически реалности?

- Ситуацията е наистина е безпрецедентна. Не са толкова много демокрациите в света, които са я изживявали. Някои виждат раздробеността на парламента като причина да се стигне дотук. Но аз мисля, че основната причина е липсата на достатъчно въображение в политическата класа. Големият въпрос, който трябваше да се реши, и който стои, е: правителство с ГЕРБ или правителство без ГЕРБ. Малцина си дадоха сметка, че това е основният въпрос. Разбира се, сега се заговори за нови политически проекти. Сякаш очакваме да се случи нещо, подобно на 2001 г. – появата на Симеон Саксккобургготски, който спечели с движението си изборите от раз. Само че НДСВ просъществува два мандата. На третите избори изчезна от политическата сцена. Трябва да внимаваме в надеждите си, че ​​​

отново някой ще дойде като спасител

Разбира се, имаме двама служебни министри, акумулиращи голямо обществено доверие. Те са и критикувани, но това доверие е от значение. Не мога да си представя обаче, че решението отново е нова партия, на която да й връчат управлението. Предпочитам промените да стават в самите партии, дори и в т.нар. партии от статуквото.

- В кого е основната отговорност, че опцията „без ГЕРБ“ не се състоя?

- Тече борба да се намери виновник. Всеки гледа да прехвърли вината на другите. Най-голямата отговорност, разбира се, е на ИТН. Поведението им бе такова, че сякаш по никакъв начин не искат да договорят с другите каквото и да е било. Наистина каквото и да е било. Но е факт, че абсолютно всеки направи грешки. ДБ например постави страшно много червени линии, включително с последния мандат – как така казваш, че е технически въпрос кой ще го получи, а веднага след това, че няма да подкрепиш кабинет на БСП. Не може и председателката на БСП преди връчването на третия мандат да изключи всякакви разговори с останалите. Защо, те точно тогава трябваше да бъдат водени? „Изправи се!...“ пък избързаха с анонса служебното правителство да стане редовно, ако мандатът отиде при тях - дори в някакъв смисъл е конституционно нередно това.

- Допускате ли втори план в действията на ИТН? Те са обвинявани, че нарочно саботират протеста, промяната...

- Не подозирам непременно втори план, тъмен заговор. Те нямат чак такъв политически опит. По-скоро си мисля, че хората, за съжаление, могат да правят неща, които им вредят, без да го съзнават. ИТН и сега едва ли си дават сметка. Това е лошо, защото твърде много очаквания бяха свързани с партията, разочарованието е голямо сега.

- Да преминем пак към това, за което се говори най-много в момента. По всичко изглежда, че партия на министрите Кирил Петков и Асен Василев ще има, нали?

- Не съм много сигурен. Няма много време. До вота на 14 ноември остават два месеца, един до старта на кампанията. Какво могат да направят, освен да заявят политически проект? Но заявяването не е партия, една партия се нуждае от структури. Страхувам се, че двамата се подвеждат, че може да се случи като през 2001 г. със Симеон Сакскобургготски. Ситуацията изобщо не е същата. Такова едно избързване може да им направи мечешка услуга. Избързването е свързвано и с това, че към една такава нова партия, както става по принцип, веднага ще се присъединят и много откровени кариеристи. Всичко това са рисковете. Според мен, вместо нова партия, ще има прегрупиране. То обаче няма да е съществено. Повече се надявам политическите лидери да си дадат сметка, че трябва да загърбят своето его, да не слагат толкова много червени линии и да започнат сериозен диалог. Иначе е напълно възможно новото правителство да бъде правителство на ГЕРБ.

- Така или иначе около Петков и Василев има раздвижване. Вие виждате ли политически инженеринг от президента Радев с тях двамата?

- Не му е лесно на президента. Миналата година трябваше ясно да вземе страна в много остър политически конфликт. Не се бе случвало на друг държавен глава. Обвиняват го сега, че се опитва да направи партия. Мисля, че той вижда печалния опит на другите президенти и бяга от това. Не ми се струва вероятно да насърчава двамата министри. По-скоро той лично ще се опита да разчита на подкрепата на широк кръг от партии.

- Покрай Радев много интересни неща се случват с БСП. Вероятно тя ще опита да се възползва от нов негов успех, но в момента помежду им хвърчат искри. По отношение на останалите партии пък БСП изглежда изолирана, никой не ще да разговаря с нея...

- БСП се намира на истински кръстопът. Може да се възползва от ситуацията и да си възвърне доверието, за което се изискват вътрешни реформи. Но е възможно и да продължи изолацията. Вярно е, че поведението на БСП към Радев понякога е озадачаващо. Човек би си помислил, че партията може да извади по-силна кандидатура от него. Само че коя, изборите чукат на вратата? Представя ли си наистина БСП, че може да извади истинска алтернатива на Радев, който преди 5 години бе издигнат от инициативен комитет на самата нея?! Цялата тази игра на

искане на демонстрация на лоялност от Радев

не ми изглежда продуктивна за БСП. Тя може да съсипе едновременно резултата й на парламентарния и президентския вот. Колкото до самия Радев, не виждам никакъв интерес от негова страна да влиза в конфликт с БСП.

- Да поговорим около хипотезата „Завръщане на ГЕРБ“. Няколко пъти чуваме изтървани реплики „Без Борисов би могло с ГЕРБ...“. Ключова ли и фигурата на Бойко Борисов за евентуални неочаквани интеграционни процеси?

- Ако той беше подал оставка, когато му я искаха, можеше да се стигне до правителство с ГЕРБ без Бойко Борисов. Той обаче реши да играе други игри, включително чрез театъра „Нова конституция“ – само и само да се отлага развръзката до редовните избори. По-нататък чрез премиерската кандидатура на Даниел Митов - човек от сините среди, Борисов опита да припише на ГЕРБ синята история. Но ми се струва, че управление с ГЕРБ, дори и без Борисов,​​​​​​

вече трудно ще бъде преглътнато от обществото.

Разбира се, винаги е възможно да се стигне до оправдателен вариант – „Нужно е редовно правителство, няма накъде, дайте с ГЕРБ без Борисов...“. Но, ако се стигне до това, би било истинско предателство от партията на протеста, която ще го направи.

- Глобално погледнато очаква ли ни преобразуване на политическия пейзаж. 10 години от прехода имахме двуполюсен модел, малко след това нещо смесено, после дойде доминацията на ГЕРБ. Ще имаме ли четвърти етап?

- Мисля, че да. Считам, че се задава модел, в който ще има повече парламентарни партии с почти изравнени сили. Това означава, че мнозинства ще се постигат трудно. Те, ако трябва, ще бъдат резултат от дълги преговори. Ще влезем в нидерландския и белгийския вариант. Но защо не? Те са стари демокрации, функциониращи по този начин. Това е възможна перспектива.