- Г-н Нейков, остана ли нещо от пенсионната реформа, каквато я замислихте в края на 90-те години?
- В периода 1998-2000 г. се опитахме да привлечем всички страни, които имаха визия за новия пенсионен модел на България - осигурените, осигурителите, академичните среди, неправителствените организации, синдикатите. Перспективата тогава пред пенсионната система беше катастрофална - да не можем да плащаме редовно пенсиите само няколко месеца след края на 1998 г. Всички бяха единодушни, че старият модел се е изчерпал. Данните сочеха, че промяната му е трябвало да започне още през 80-те години на миналия век. Тогава тръгнахме към един от модерните осигурителни модели не само в ЕС, направен на базата на добри практики в България и добри решения в другите държави, които имат осигурителни системи от столетия. В основата на решението стояха прогнози как ще нарастват доходите на хората, пенсионната възраст, размерът на осигуровките. Тогава се взе решение да се въведат капиталовите фондове, за да се положи сериозна основа на един от най-важните инструменти на осигурителните системи на държавите, които развиват пазарно стопанство. България е имала десетилетна традиция и практика в създаването и управлението на капиталовите фондове. Те обаче си заминават след 1944 г. и обществото забравя за тях. Със създаването им не само възстановяваме традицията на българския осигурителен модел, но и създаваме модерен инструмент за инвестиране на парите на хората. Да има и управление на тези пари, което да носи допълнителни доходи.
- Нещата обаче не се случиха по този начин. Защо?
- Ако обърнем поглед назад, ще видим как постепенно след 2000 г. започнахме да променяме модела, винаги с добри намерения, започнахме да вадим отделни негови части и да го ерозираме. Моделът предвиждаше трите стълба да работят заедно и в синхрон, за да може след пенсионирането си човек да получава такива доходи, които да му позволят да запази стандарта си на живот от преди пенсионирането.
- Очаквахте ли, когато правехте реформата, че занапред ще има поколения, ощетени от нея, и че две пенсии ще са по-малко от една?
- Въпросът с ощетяването по отношение на пенсионните модели винаги е стоял. Да, няма общество, което вика ура, когато му утежняваш достъпа до пенсия. Когато се създаваше моделът за втория пенсионен стълб, вече бяха направени много анализи, прогнози и разчети как ще нарастват доходите на хората, как ще нарастват осигурителните вноски. Трябваше във втория стълб вече да влизат 7% от вноските. Много от заложените елементи не бяха съхранени. През годините нещата се променяха с различни аргументи. Нямаме това нарастване на доходите, което трябваше да има. Нямаме такова увеличаване на модела на осигуровките, което беше предвидено и заложено в модела. Предвиждахме, че за 20 г. при тези разчети ще се натрупат достатъчно средства, за да се получава от втория стълб една разумна и добра пенсия. За съжаление неразумно направените през годините промени доведоха дотам, че сега част от хората са наистина с малко средства в личните партиди. Не е виновен обаче моделът за това,
виновни сме ние, че го променяхме
- Кой излъга хората?
- Никой не ги е излъгал. Всичко направено е с добри намерения. Намалихме осигуровките на работодателите, за да се създадат работни места. По време на кризата замразихме заплатите, пак за да се съхранят работните места. Няма как да посочиш виновник за това, че разчетите не се сбъднаха. Истината е, че имаше непрофесионално решение към осигурителния модел. Реши се, че чрез пенсиите ще печелим избори. Реши се да обещаваме увеличаване, актуализиране и осъвременяване на пенсиите, без да търсим връзка между осигурителния принос и размера на пенсията. Особено по отношение на първия стълб бяха въведени много обещания, които продължават и до ден-днешен. Ето, само преди няколко дни се каза: Ние ще увеличим минималната пенсия на 250 лв. Отново грешим. Вече 20 години продължаваме да се спъваме в един и същ камък. Хората, които имат нужда от подкрепа, трябва да я получат, но не през осигурителната система, а през системата на социалното подпомагане. Размерът на пенсията е обвързан с размера на направените осигурителни вноски. Нямаш ли вноски, не трябва да очакваш голяма пенсия. Ние обаче много обичаме хората, искаме и те да ни обичат и да ни изберат на следващите избори. Затова доведохме нещата дотам, че да няма връзка между осигурителния принос и размера на пенсията, която получаваме. От една страна - не съм правил осигуровки, но понеже не ми стигат парите, вие ще ми увеличите пенсията. От друга - човекът, който се е осигурявал цял живот на тавана, в момента, в който трябва да си получи пенсията, му казваме: Няма да си я получиш в очаквания размер, защото
сложихме още един таван
Трябва да се помага на хората в нужда, но не през пенсионната система.
- Сега много се говори, че не може да се сравнява пенсия, за която човек се осигурява 40 г., с мизерната пенсия, за която са внасяни осигуровки 20 г.
- Да, така е, но не съм съгласен с епитета "мизерни". Пенсиите от втория стълб не са мизерни. Те са такива, каквито осигуровки са правени. Ерозията, за която говоря, е в това, че ние възпитахме хората, че размерът на пенсията зависи от добрата воля на политиците. А сега те казват: Защо толкова малка пенсия от втория стълб ще ми дадете? Лъжем хората, като им казваме, че с политически решения ще им определяме пенсиите. Вторият стълб е функция 100% на направените вноски. Това дразни според мен политиците, защото те не могат да се намесват във втория стълб, както се намесват в първия. Покрай избори винаги се хвърлят обещания за увеличаване на пенсиите. Истинският модел е: Колкото повече си внасял, толкова повече ще получаваш. Във втория стълб няма тавани. В него парите са на семейството, те се наследяват. Тъй като това дразни политиците, беше избран пътят:
Дайте да насъскаме хората
против втория стълб.
- И все пак има ли нещо вярно във внушението, че допълнителните пенсионни фондове са пирамида?
- Този, който каже, че една банка е пирамида, носи много голяма наказателна отговорност. Би трябвало тази мярка да е предвидена и за лъжата, че допълнителните пенсионни фондове са пирамида. Парите на хората са там, те се инвестират. Тъжното е, че много хора не знаят, че техните работни места са създадени от пенсионните фондове с внесените в тях пари. Контролът, който се упражнява от Комисията за финансов надзор, е постоянен, бих казал ежедневен. Тезата, че пенсионните фондове са пирамиди, е поредната манипулация.
- Какъв трябва да е коефициентът на редукция на държавните пенсии, за да е справедлив? За да не става така, че пенсията от НОИ се намалява с 20%, а получената от втория стълб е нищожна?
- Тук има двоен стандарт. На моменти имаш чувството, че държавата се отнася към първия стълб като майка, а към втория като мащеха. В първия стълб държавата допълва осигуровката на всеки работник с 12%. Това беше прието като временна мярка, но остана за постоянно. Беше прието редукцията да е 20%, тъй като разликата в осигуровката между първия и втория стълб е такава. Истинската разлика между осигуровките на първия и втория стълб не е едно към шест, а едно към три. От тази гледна точка редукцията на пенсиите
трябва да е много по-малка от 20%
Това е коректното, защото при тази редукция не се отчита допълнителната осигуровка, която държавата прави като трети осигурител. Това изкривява картината и води до другите грешни решения хората да избират между първия и втория стълб. А моделът е направен така, че двата стълба да работят заедно.
- Какво ще посъветвате хората, родени след 31 декември 1959 г.? Да бягат ли от втория стълб в НОИ?
- Първият ми съвет е да следят дали работодателите им внасят осигуровките. Вторият - да наблюдават парите си, да ги контролират, да искат от фондовете информация как инвестират парите им, каква е доходността. Това са техни пари - средства, с които утре ще живеят. Неразбираемо е това, че много хора дори не знаят в кой фонд са осигуровките им. Най-добре е след като получат информация каква пенсия биха получили от осигуровките си във втория фонд, да поискат и от НОИ информация каква пенсия биха получили, ако прехвърлят там партидата си, накрая всеки сам да направи избора си.
- Как е в чужбина - каква би следвало да бъде една модерна пенсионна система?
- Капиталовите фондове са в основата на пенсионното осигуряване във всички модерни пенсионни системи. Виждаме как живеят пенсионерите на Германия, а те живеят така, защото осигуряването им идва преди всичко от капиталовите фондове, в които инвестират парите си.
