Какви ще бъдат пенсиите на нашето поколение? А тези на днешните деца? Ще има ли пари за пенсии, или както често се казва по този повод - нищо няма да остане за нас? С тези и други подобни въпроси на близкото и далечното бъдеще се занимават прогнозите за финансовото развитие на социалноосигурителните и пенсионните системи, които носят малко странното име актюерски доклад. Тазгодишното издание на НОИ е първото от пет години насам.
Новият доклад стъпва на по-оптимистични демографски и икономически прогнози в сравнение с този от 2019 г., но прави по-песимистични прогнози за държавното обществено осигуряване. Причината е в увеличенията от последните години, които направиха пенсиите много по-адекватни, но с цената на огромен трансфер от бюджета, който е тотален заложник на пенсиите. Както дипломатично са написали актюерите на НОИ, "щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и осигурителните им доходи, както и на възрастовата структура на осигурените, в която преобладават хората с по-нисък размер на вноската" (поради това, че 5% от нея се отклоняват към втория стълб). Другият основен фактор си остава демографията, защото въпреки някои положителни корекции в прогнозите, тя си остава крайно неблагоприятна и ако сега 100 осигурени лица издържат 68 пенсионери с пенсии за трудова дейност, то през 2060 г. на 100 осигурени лица ще съответстват 81 пенсионери с пенсии за трудова дейност.
Добрите новини с щедростта
на системата свършват след само няколко години. Швейцарското правило ще дава все по-малък процент на осъвременяване за старите пенсии, а в новите ще тежи целият трудов път на човека с всичките му превратности и коефициентът на редукция заради втория стълб. Съвкупно, пенсиите ще забавят ръст и ще достигнат максимално покритие спрямо осигурителния доход през 2027 г. Ако през 2023 г. нарастването им е с 16,3% спрямо предходната година, а през тази – 15,2%, то оттук нататък следват много по-ниски проценти.
Промени в размерите на пенсиите за трудова дейност, 2023-2070 г.
За да разберем обаче по-добре какви ще са пенсиите, трябва да погледнем по-внимателно прогнозите кои ще са пенсионерите. В последните години, както многократно сме писали, все повече хора се пенсионират без пълни условия за възраст и стаж. Все по-голям дял сред новите пенсии се пада на инвалидните, които преживяват ренесанс след облекченията в изчисляването на процентите от началото на 2023 г. За съжаление, актюерите на НОИ не очакват обрат в тези тенденции, даже напротив.
Брой на пенсионерите по видове пенсии, 2023-2070 г.
Експертите от НОИ са избрали два алтернативни сценария на развитие, за да представят какви биха били последствията от евентуални решения за балансиране на системата – за увеличение на приходите и за задържане на разходите. Първият предвижда много
плавно увеличение на вноската
за родените след 1959 г. от следващата година с по един процентен пункт през пет години до достигането на 19,8% през 2045 г. (24,8% с 5-те процента, отделяни за втория стълб). Вторият е за промяна на швейцарското правило, така че пенсиите да се осъвременяват само с индекса на потребителските цени, а не с по 50% от индекса и от ръста на осигурителния доход. Това ще забави увеличението на старите пенсии, защото увеличенията ще са 2,4% догодина, 2,8% за 2026 г. и по 2% за следващите години.
И двата сценария изглеждат много примамливи от финансова гледна точка – ефектите от тях ще са поразителни, като и при двата дефицитът ще слезе в здравословни граници от около 30% (сега гони 50%). Без да е разработен в детайли, резултат ще даде и третият възможен вариант – още по-голямо затягане на условията за пенсиониране отвъд 65-те години, които гоним и при двата пола и трябва да достигнем през 2037 г.
И трите възможности обаче се коментират в доклада по-скоро като неприемливи, като по този въпрос експертите на НОИ са си позволили да направят няколко любопитни бележки:
– за увеличението на осигуровките – "твърде непопулярно решение, което потенциално ще има неблагоприятни последици върху разполагаемите доходи на осигурените и върху конкурентоспособността на българската икономика". Намаляващият брой на осигурените и промените в тяхната възрастова структура също предполагат, че възможностите за нарастване на осигурителните приходи са ограничени.
– за промяната на швейцарското правило – "подобна мярка би довела до допълнително намаление на адекватността на пенсионните обезщетения в дългосрочен план". И още: "Ако се вземе решение за планиране и прилагане на каквито и да било мерки за ограничаване на разходите за пенсии, трябва да се отчита фактът, че и при действащото законодателство поддържането на адекватността на пенсиите от първия стълб само по себе си е предизвикателство".
– за увеличаване на възрастта – "процесът на нарастване на пенсионната възраст и изискуемия стаж за осигурените лица от трета категория труд все още не е завършил и затова въвеждането на
още по-строги условия за пенсиониране
сериозно ще влошат достъпа им до пенсия".
Тогава какво да се прави? Телевизионните коментатори се хвърлиха да разнищват увеличението на осигуровки, намалението на пенсии и пр. Но НОИ, в характерния си дипломатичен тон, всъщност предлага да започнем от нещо съвсем друго – да възстановим връзката между принос и права и да ревизираме решенията, които позволиха да се получава още по-дълго пенсия срещу още по-дълги периоди без осигуровки.
В доклада се предлага да се направи внимателна преценка кои да бъдат периодите, които се признават за осигурителен стаж, без за тях да се дължат или без за тях да са платени осигурителни вноски, и каква да бъде тяхната продължителност. Това, според неговите автори, по естествен път би намалило разликата между действителния и необходимия размер на вноската (сегашните осигуровки са наполовина по-ниски от необходимото), без да се налага нормативно да правим увеличения.
Тук на дебат се поставят две теми. Едната е необходимостта от преглед на последните промени на нормативната уредба, които включиха в действителния осигурителен стаж още повече недействителни периоди, за които не се дължат вноски. Без това да е споменато в доклада, става дума за поредицата от несполучливи промени в Кодекса за социално осигуряване, инициирани от Делян Пеевски преди последните избори и подкрепени от ГЕРБ, които целяха да спечелят изселнически гласове, а всъщност доведоха до крайно нередни облекчения за получаване на трудова пенсия срещу минимален стаж у нас.
По-голяма е другата тема, по която напоследък като че ли започва публичен дебат - да продължим ли да позволяваме в нашето законодателство за осигурителен стаж да се признава времето, за което осигурителните вноски не са внесени, а само дължими. Тези текстове в КСО защитават работниците и служителите от недобросъвестни работодатели, но напоследък има гласове, че трябва да бъдат преразгледани, защото с тях се злоупотребява.
Експертите предлагат за преосмисляне и други решения от последните години - например по отношение на
пенсионната формула,
чиято логика също бе изменена, като в нея бяха включени елементи, нямащи нищо общо с осигурителен принос (например твърда сума от 60 лв. за всички бъдещи пенсионери). Посочено е повишаването нивата на някои осигурителни обезщетения и промяната в правилата за изплащане на други, без да се преразгледат условията за достъп, много от които формулирани преди повече от десетилетие, следователно – в твърде различни демографски и икономически условия. "Трайното преосмисляне на подобни практики би имало задържащ ефект върху нарастването на разликата между приходите и разходите на системата в дългосрочен план", пишат експертите.
Два забатачени проблема също не са подминати - за минималните и максималните осигуровки, и за тавана на пенсиите. Докладът препоръчва да се намери устойчиво решение за актуализацията на осигурителните доходи, сред които следва да се посочат минималните осигурителни доходи по икономически дейности и професии, както и максималният осигурителен доход. Минимални осигурителни доходи не се договарят от години, защото работодателите бойкотират тази процедура. При неясна представителност и на техните, и на синдикалните организации, сегашният механизъм очевидно не работи. Но по нов така и няма съгласие. За максималния осигурителен доход също от години се говори за формула на актуализация, а всъщност нищо не се прави. По отношение на тавана, експертите отбелязват, че въвеждането на предвидимост в определянето и актуализирането му ще спомогне всички пенсионери да се възползват от осъвременяване.
Актюерският доклад коментира и
социалната функция на пенсиите
Защитата на най-уязвимите пенсионери трябва да се постига, без да се подценява важността на принципите, въз основа на които функционират разходопокривните пенсионни системи, пишат авторите му. Това би могло да се случи чрез определяне на минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по начин, който защитава пенсионерите от изпадане в бедност, но също така и ангажиране на другите клонове на националната система за социална защита, посочват те.
За пенсиите като социална защита се говори безспир, откакто изпреварващото увеличение на минималната пенсия разруши справедливостта и структурата на системата. Като министър, Асен Василев почти стигна до въвеждането на социални добавки за пенсионери под линията на бедност. Но в действителност по този въпрос всяка година се прави едно и също - стихийно се раздават коледни и великденски добавки.
Всяка пенсионна прогноза, малко или много, е песимистична заради неизбежната демографска катастрофа. Но финалът на тазгодишния актюерски доклад е отчайващ по един специфичен начин. "Имайки предвид историческия опит, дългосрочното финансово състояние на ДОО би било повлияно положително, ако бъдещи решения за увеличения на разходите бъдат съобразявани с демографските реалности, макроикономическите прогнози и възможностите евентуални допълнителни разходи да бъдат компенсирани със собствени приходи", пишат в последния абзац експертите, преди да преминат към дълъг речник на използваните термини. Те рядко си позволяват коментари встрани от строгите числа, но между редовете тук човек не може да не види пожелание бъдещите решения да попаднат в ръцете на адекватни политици. А всичко от последните 1-2 години и Народни събрания ни подсказва, че ще има да чакаме не едно и две поколения за това.
