Медия без
политическа реклама

Плащаме смъртен данък на безхаберието

Властите не се поучиха от нито една нелепа смърт. Може би защото вместо гражданско общество имаме мнозинство, на което просто не му пука

Шахтата е на оживен светофар в София. Цяло чудо е, че има само една жертва.
Илияна Кирилова
Шахтата е на оживен светофар в София. Цяло чудо е, че има само една жертва.

Едва ли има друга "бяла" държава, в която властва такава чудовищна безотговорност на всички нива. Безхаберие, което взема жертви. В буквалния смисъл на думата. 

Фонтан на площад "Славейков" в София уби с ток млад мъж, сграда на столичната улица "Алабин" рухна и погреба две момичета, асансьор в "Майчин дом" се срути в шахтата си и само по чудо бременните, возещи се в него, оцеляха... 

 

Общото между всички тези случаи е, че виновни няма.

 

Отговорността се прехвърля между институциите, а гражданите просто се молят следващия път да не са сред пострадалите. Защото всеки може да загине, докато минава покрай сграда, вози се с асансьор или стои на автобусна спирка. Всеки може да остане инвалид, след като се потроши заради безобразните тротоари или непочистения лед. 

В неделя в тази графа влезе и ужасната смърт на 16-годишното момче, ударено от ток на тротоара на оживено място в столицата. След инцидента институциите включиха в режима, който владеят най-добре - измиване на ръце и прехвърляне на топката. Минаха повече от 24 часа след фаталната случка, преди да бъде огласено кой стопанисва обекта с необезопасения високорисков кабел. Но макар и дружеството да има договор с болница "Св. Иван Рилски", в чийто двор е будката, тя се обяви за невинна. ЧЕЗ отговаряли за кабелите до шахтата, но не и за незаконно включилите се. Общината пък не се чувства отговорна, че оголен кабел месеци наред е минавал по парапет до оживена спирка.
 

И е било просто въпрос на време някой да пострада.

 

Прокуратурата, разбира се, веднага подхвана инцидента, както и законът повелява. Точно както разследваше всеки един от предишните случаи. С пълен неуспех. За "Алабин" например има оправдателна присъда на две инстанции, като апелативните магистрати посочиха, че разследването е било минирано така, че осъдителните присъди са невъзможни. Тази седмица по казуса ще заседава и Върховният касационен съд.

За момчето, което загина, ударено от ток от фонтана на "Славейков", имаше един наказан с 1000 лв., който се определи като изкупителна жертва. За асансьора в "Майчин дом" съдебната сага засега изглежда безкрайна. Осем години след събитието първата инстанция  определи глоби на четирима, които намери за виновни. През 2020 г. Софийският градски съд е наредил делото срещу един от тях да бъде върнато на прокуратурата и там следите му се губят.

Така че развитието по случаи като тези просто няма как да ни обнадежди, че виновните за смъртта на момчето ще бъдат установени и наказани. По-вероятно е накрая да излезе, че снеговалежът е виновен.

 

А властите не са си взели поука

 

от нито една нелепа смърт, от нито една жертва на безхаберието и безотговорността им. Комуналните фирми, също като институциите, са свикнали да работят срещу рушвети и да разчитат на монополното си положение. Маса контролни органи на местно и национално ниво нищоправят срещу сигурни заплати и привилегии, и замазват чуждите пропуски. Сега сигурно ще видим как Върховната административна прокуратура ще нареди всички кабели и шахти да бъдат проверени. Вероятно след месеци ще чуем как има стотици проблемни обекти. И всичко ще приключи най-много с това. Нищо чудно и парламентът да се задейства в края на мандата си, за да приеме популистки поправки в законите, писани на коляно, които за които ще ни убеждават, че ей сега ще прекратят нелепите инциденти.


Обществото обаче също има косвена вина за такива инциденти.

 

Защото мнозинството е свикнало да подминава стърчащите кабели, отворените шахти, дупките по улиците, изпочупените детски площадки. Свикнало е да се вози в раздрънкани автобуси със съмнителна техническа изправност. И да приема това за нормално. А когато има личен проблем с кабел или носеща стена за събаряне, например, да го реши с рушвети. Затова имаме не общество от граждани, които изискват и контролират кой как харчи парите им и дали си върши работата, а просто сборище от хора, на които изобщо не им пука какво се случва. Докато самите те не пострадат.

През това време премиерската джипка обикаля села и паланки, а шофьорът й ни обяснява колко сме добре. И изобщо не му пука, че плащаме смъртен данък за тази безотговорност на всички нива.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

смърт, ток, безхаберие

Още по темата