От 1 юли 2024 г. държавната Национална електрическа компания вече няма да е обществен доставчик на електроенергия на регулирания пазар за бита. ЕРП-тата, които доставят тока на домакинствата, ще го купуват директно от борсата на борсови цени, а министърът на енергетика ще престане да определя годишна квота за задължително изкупуване на ток от производители за регулирания пазар.
Това гласуваха окончателно депутатите при второто четене на промените в Закона за енергетиката, с които се одобряват стъпките за поетапна либерализация на пазара на ток за битовите потребители.
Предвижда се преходен период от средата на 2024 г. до началото на 2026 г., в който КЕВР ще продължи да определя цените на тока за бита, а за да не са на загуба, ЕРП-тата ще получават компенсации. Крайната цел на реформата е след 1 януари 2026 г. вече да няма регулирани цени на тока и домакинствата да го купуват на пазарни цени. До тогава правителството трябва да разработи методика за подпомагане на енергийно бедните домакинства, които ще бъдат затруднени да си плащат сметките за ток.
По време на обсъждането на законопроекта в енергийната комисия преди да влезе в пленарна зала стана ясно, че има много неясноти как ще сработи планът за либерализация, без да предизвиква сътресения на пазара. Така например не е ясно ще има ли достатъчно ресурс да се финансират ЕРП-тата за разликата между по-високата цена на тока, който ще купуват на борсата, и регулираната от КЕВР цена, на която трябва да го продават до 2026 г. Депутатите от коалиционното мнозинство - ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС успокоиха, че промените ще се приемат в този вид, за да успее България да използва парите от Националния план за възстановяване и устойчивост, а след това ще се мисли за решение на този и други неясни въпроси.
Очаквано, законовите промени предизвикваха днес много критики от опозицията. Мнозинството не взе отношение по нито един законов текст или отправена забележка. Дори министърът на енергетиката Румен Радев не остана в зала да отговаря на депутатски въпроси. Председателстващата заседанието Росица Кирова не даде думата на министър Радев, като обясни, че днес няма парламентарен контрол. След първата почивка на депутатите, енергийният министър не се върна повече в залата.
"Това е вреден закон, който ще доведе до скок в сметките за ток на домакинствата. Искате да ограбите българския народ, за да платите скъпите американски реактори", обърна се към мнозинството Йордан Тодоров от "Възраждане". Той пресметна, че над 40% е разликата между сегашната регулирана цена на тока за бита от 120 лв. на мегаватчас спрямо цени от над 200 до 300 лв. на свободния пазар.
"Хартиен боклук, който ще бъде преработван нееднократно. Приема се, единствено за да се вземат пари по плана за възстановяване", определи законовите промени Павела Митова от ИТН.
Драгомир Стойнев от БСП обяви, че нищо не налага да се бърза с либерализацията на пазара на електроенергия и Брюксел не е дал крайна дата. "Реформата е недогледана, няма разчети. Очакват се хаос и напрежение на пазара, и страх сред населението. Правим го за едни 75 млн евро, те са по-важни от енергийния пазар", каза Стойнев.
Според него е грешка НЕК да бъде извадена от пазара на електроенергия като това няма да доведе до повече конкуренция. "За следващите две години единствените снабдители на домакинствата ще бъдат трите ЕРП-та и може да има картелни споразумения между тях", каза Стойнев. Той припомни, че либерализацията на пазара на ток за небитовите потребители е довела до много проблеми, заради което властта се е принудила да върне регулацията с въведения таван на цената от 200 лв., над която се покриват разходите на небитовите потребители. Защо училища и детски градини трябваше да минат на свободен пазар?, попита Стойнев.
Второто четене на промените в закона за енергетиката продължава, депутатите удължиха заседанието си до крайното му приемане.
РЕАКЦИЯ
Междувременно синдикатите алармираха, че с тези промени се торпилира подписаното с протестиращите миньори споразумение. Става дума за премахването на НЕК като основен доставчик от средата на 2024 г., както и на квотите, които министърът на енергетиката определя на производителите на ток за регулирания пазар.
"Отпадането на този текст от закона отменя основен инструмент за осигуряване на национална независимост при доставките на електрическа енергия. Това предложение е насочено пряко срещу запазването на възможностите за използване на местния ресурс от въглища", заявиха от КНСБ.
Те припомнят, че т.1 от споразумението предвижда държавата да договори механизъм, чрез който да се гарантира работата на въглищните централи. Така парламентът няма да спази одобреното в сряда споразумение и това ще минира за пореден път диалога с протестиращите и ще доведе до ескалация на напрежението, предупреждават от КНСБ.
