В цялата страна се отприщва процес, който все по-лавинообразно ще взема жертви. Заради липса на лекари от определени специалности не само в общински, а вече и в областни болници отделения са на път да спрат работа или вече са затворени. В Ямбол спря работа родилното заради липса на неонатолог, в Перник едва спасиха временно отделението по педиатрия, в Добрич инфекциозното е на ръба, а в по-малки градове положението е още по-зле. В Разлог деца с морбили бяха приемани в детското отделение, защото инфекциозно вече няма. В резултат тръгна взрив от болестта, който здравните власти едва успяха да удържат да не прерасне в епидемия в цялата страна.
Този процес е не просто тъжен и опасен, той е крайният резултат от престъпното безхаберие на управлявалите и управляващите в последните 15-20 години. И ще доведе до още по-бързата кончина на редица бедни райони. Да, в Ямбол няма достатъчно лекари и защото областта не е сред най-привлекателните за живеене в страната, а проблемът с обезлюдяването на този и подобните му градове далеч не е само в здравния сектор. Но ако Ямбол остане без родилно отделение, смъртта на района ще се ускори многократно, защото и малкото останали млади хора ще се разбягат по-бързо от прогнозираното. По подобен начин стоят нещата и с детските отделения.
За липсата на достатъчно лекари в определени специалности се говори от над 15 години - педиатри, неонатолози, общопрактикуващи, анестезиолози, патоанатоми и т.н. И
говоренето твърдо си остава основното действие,
предприето от редица правителства. Тъй като не е спешен и съдбоносен проблем, който да не може да почака една година, не е обичайният пожар за гасене, а също така и понеже няма далавера, въпросът се отлага и отлага. На никого не му се занимава, защото изисква усилия, координация с общини и дори други ведомства, а резултатът ще е видим в нечие друго правителство и - да не забравяме - няма далавера. Чат-пат се пипа някоя наредба, която малко от малко облекчава специализациите, напомня се на общините, че и те като собственици на болници носят отговорност и толкоз. Напоследък дори здравното министерство е на път да реализира още по-голяма промяна, с която държавата да плаща заплатите на специализиращите дефицитни специалности, и то срещу условие да останат да работят у нас. Добра мярка, която обаче ще има ефект чак след няколко години, при това недостатъчен, тъй като са нужни и други мерки. А отделения затварят в момента и поради липса на друго решение започват протести, компромиси от здравната каса, предложения за безплатни квартири и добри като за района заплати. Лично шефът на здравната комисия в парламента, а и вече шеф на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова отиде да дава дежурства в детското отделение в болницата в Смолян, за да може то да продължи да работи. Това са палиативни решения - физическото съхранение на дадено отделение за още една година не значи, че то работи както трябва. Някои от тях са дори опасни.
А в същата тази болница в Смолян от известно време има ново отделение - по инвазивна кардиология, за да може смолянският пациент да се лекува на място, вместо да бие път до Пловдив. И тя не страда от липса на кадри - и да няма местни, ще дойдат приходящи, защото това е дейност, която се плаща добре от НЗОК. За разлика от педиатрията. От 15 години всички сме наясно, че дадени дейности и специалности са финансирани доста добре от здравната каса за сметка на други, които не са. Това е естественият "разпределител" на специалностите - специализанти по инвазивна кардиология има бол, а въпреки бонусите и облекченията по педиатрия няма. Спиралата се завърта - добрите цени на пътеките водят до нови лъскави отделения и болници по инвазивна кардиология, те гълтат повече и повече средства на здравната каса, тя плаща и за зле финансираните пътеки не остава съвсем нищо, камо ли да им се вдигнат цените.
Това е просто един от стотиците примери на престъпна липса на политики и нежелание да се промени статуквото - и в касата, и в МЗ, и в парламента. Скъпите пътеки имат лоби, евтините - не, и това няма да се промени, докато кризата за кадри не стигне и до най-големите градове, което е въпрос единствено на време. Тогава ще се окаже, че има начин да се стимулира развитието на всички специалности и парите да се разпределят по-справедливо, но ще е късно.
Преди това ще се наложи трескаво гасене на друг пожар,
който също тлее от години, докато управляващите наблюдават безучастно. Броят на личните лекари ще падне под приемливия за съществуването на цялата система минимум. Те и в момента са по-малко от нужното за покриване на базовите потребности на населението, но проблемът тепърва ще става по-драматичен. Години наред специализациите по обща медицина бяха почти блокирани, все повече практикуващи се пенсионират или просто отказват, защото не издържат, а все повече граждани едва успяват да намерят друго джипи, което да е склонно да ги запише, защото пациентите в листата му са му много. Постепенно първичната извънболнична помощ става все по-недостъпна, а скоро просто ще спре да функционира поради липса на лекари. И отново ще настане време за гасене на пожари и палиативни мерки.
Съграждането е далеч по-трудно от разрушаването и, уви, отвъд възможностите на политиците и администрацията ни. Тепърва ще трябва да се учим да оцеляваме сред руините.
