Годината на Пловдив като европейска столица на културата ще се изниже така, както започна - със скандали. В самия край на инициативата фондация "Пловдив 2019" обяви покана за финансиране на събития и фестивали, предвидени за следващите 2 г. Вместо да се зарадва на 3-те млн. лв., творческата гилдия бе шамаросана с неизпълними условия пред получаването им - 60% съфинансиране, с което на практика се блокира достъпът на артистите до финансовия ресурс.
Парите са от престижната награда на Европейската комисия "Мелина Меркури". Фондацията обаче спъна шанса призът да се върне обратно при творците, допринесли за номинирането на града за европейското домакинство. Над 20 творчески организации и артисти се опитаха да окажат отпор на безумните условия с отвореното си писмо до управителния съвет. Те се обявиха и срещу краткия срок за кандидатстване в рамките на 40 дни - между 21 октомври и 30 ноември 2019 г. И срещу това, че "зададените нови условия привилегироват една отделна група оператори от сферата на шоубизнеса, които нямат нищо общо с целите на "Европейска столица на културата." За да може коректно да изплати проекта си и да покрие текущите разходи, възникващи в хода на реализацията му, културният оператор трябва да тегли заем, подчертават артистите. И този път похарчените милиони в годината на европейското домакинство няма да стигнат до местните автори, до хората, на които градът разчита за промяната си отвътре.
Според информацията, изнесена на сайта на общинската фондация "Пловдив 2019", целта на финансовата подкрепа е да се подпомогнат проекти, които биха осигурили устойчиво развитие на културни инициативи и събития в Пловдив. Идейните предложения трябва да са надграждане на интензивната културна програма на "Европейска столица на културата". Събитията трябва да се реализират на територията на Пловдив в рамките на 2020 и 2021 г. Адресатите на поканата са културни организации, независими куратори и артисти от България и чужбина, без значение дали вече са реализирали или не проект в основната програма на европейското ни домакинство. В поканата „Наследство” за грантове до 450 000 лв. нужното съфинансиране е 60%. При проекти до 70 000 лв. то е в размер на 50%, а при тези до 10 000 лв. - 30%.
"Към кого е отправена тази покана, след като подкрепя бизнес моделите на хора във фондацията, които вземат политическите решения”, пита пловдивският художник и куратор Емил Миразчиев, художествен директор на Апликационната книга за "Пловдив 2019" и инициатор на отворената подписка. Той припомня, че преди десетина години е имало изискване в рамките на 5 г. (от 2014 до края на 2019 г.) фондацията да привлече от спонсори общо около 3.5 млн. евро - кеш, живи пари. До миналата година обаче няма привлечен и един лев въпреки специалното назначение на човек с такава длъжност. В същото време се поставя условие неправителственият сектор да търси отвън финансови средства и да загуби творческата си независимост.
"С така заложените правила парите от наградата могат да отидат само при проекти с компромисно качество, при бизнес структури, които правят финансови схеми и машинации. Културните оператори, които работят качествено и отговорно, няма как да се справят и с краткия срок за подаване на проекта, в който трябва да са намерили безумно високото съфинансиране. Финансирането трябва да зависи само от художествената стойност на предложения от тях продукт и да е 100-процентово", казва пред "Сега" пловдивският художник.
Миразчиев припомня, че това не е първият подобен гаф на фондацията. През 2016 г. общината също залага в правилата си за оценяване нереално съфинансиране - 50 на сто. В резултат на съпротивата на неправителствения сектор начинът, по който се оценява трудът на артистите, се променя - 30% съфинансиране за големи проекти и 10% за малки проекти.
"Загубата е не само за всички нас, културните оператори, но и за цялата общественост, отчита и Сашо Петков, създателят на театрална студия "А' парт Пловдив", един от първите алтернативни недържавни театри след промените, създаден като студентски театър през 1985 г. към Музикалната академия в Пловдив. Театралното студио реализира проектите си в рамките на културната програма на европейското домакинство, но разчитат единствено на собствено финансиране. Заради нереалистични изисквания на общинската фондация нямат намерение да кандидатстват и по последната й отворена покана.
Ограниченията изтласкват огромната част от проектите, а качеството се ражда в конкуренцията, коментира и Манол Пейков, управител на издателство "Жанет 45". "Разбирам, че самоучастието е важно - то показва личен ангажимент, че не си се закачил на някакъв клон и чакаш парите да потекат, а ти самият си ангажиран лично. Но дори само с това, че вече не се признават самолетни билети, участието ти драстично се повишава. За огромно количество културни оператори на практика това е високо вдигната бариера. Могат да я вдигнат само хора с корпоративно присъствие. Не знам откъде ще намерят такива проекти, освен ако не са много дребни - за 2000 лв. При тях трябва да извадиш от джоба си 800 лв.", обяснява той.
---------
БЛИЦ
Изпуснахме шанс Пловдив да направи скок в еволюцията си
Нещата не се случиха, както бяха замислени - политиците яхнаха проекта в прекалено голяма степен, казва за европейската година на Пловдив Манол Пейков, управител на издателство "Жанет 45"
- Г-н Пейков, до 2017 г. бяхте в УС на фондация "Пловдив 2019", която организира годината на града като културна столица на Европа. Така ли си го представяхте преди време случилото се тази година?
- Две години бях в екипа на управителния съвет на фондацията, участвал в апликационната форма за конкурса. Това беше много работа на терен, много дискусии, много внимателно оглеждане. За мен нещата се случиха далеч не както бяха замислени. Основният проблем е в това, че политиците яхнаха проекта в прекалено голяма степен. Знаехме, че това ще се случи. Консултантите ни предупреждаваха, че навсякъде след като се спечели титлата, политическите апетити стават големи. След като беше спечелена кандидатурата, мисленето на хората, които управляват града, се промени. Те искат да имат пълен контрол, да държат и ножа, и хляба, да дават някакви нареждания, които да се спазват безкритично, а това в културата не се случва. В културата, за да работиш добре, трябва да си независим като мислене, като дух, трябва да си малко по-крив, нестандартен, чепат. В крайна сметка този фундаментален конфликт в мисленето напълно обезкърви екипа. Почти всички инакомислещи и нестандартни хора, които движеха процесите, хората, които имаха истински творчески идеи, които работеха по важни ключови проекти, бяха изтласкани в периферията - къде по-деликатно, къде по-директно. Хората, които се заеха в крайна сметка с тази работа, бяха от тези, които са склонни да получават заповеди и да ги изпълняват безкритично. За мен това свали много драстично общото качество на целия проект.
- Какво според вас не се случи?
- Когато журито ни разпитваше кое е най-важното нещо, което искаме да се случи, казахме: Най-важното е как ще се събудим на 1 януари 2020 г., какво се е променило в този град и какво е нашето самочувствие от тази промяна. Пловдив е град, който не разполага с толкова качествени културни мениджъри. Нашата амбиция беше младите хора, които се занимават с култура, да получат страхотната възможност да работят с мениджъри от цял свят. И тези хора да добият опит, градът да се издигне драстично. Ако видите само колко добре работят музеите в Пловдив, някои от частните галерии! Но нашето мислене е постсоциалистическо, доста провинциално. Това беше възможност да се преодолеят наведнъж няколко етапа, възможност за 1-2 г. да направиш изведнъж скок, който при нормална обществена еволюция отнема 15-20 г. Само че, за жалост, нещата бяха направени с идеята да се хвърли малко прах в очите на хората, да се купонясва. Неслучайно кметът каза публично, че най-важните събития са откриването и закриването на инициативата. Подтекстът е, че всичко останало е пълнеж. Неговото мислене е изцяло политическо - как ще го видят хората отвън, а не какъв е смисълът от цялото нещо, какво ще инжектираш в града като качество, като израстване, добиване на опит, на контакти и авторитет. Ето това е пропуснатият шанс. Макар че той не е напълно пропуснат - има хора на по-ниски нива, които наистина се развиха. Но можеше всичко да се случи много по-добре.
- Е, как ще се събудите на 1 януари 2020 г.? За подготовката на европейското домакинство имаше доста време, за преобразяването на града бяха отделени десетки милиони левове на данъкоплатците, но инфраструктурните проекти се провалиха, публичните пространства, които трябваше да се съживят, останаха все така безжизнени.
- Инфраструктурата не беше централен елемент от кандидатурата ни. Тя беше базово изискване. Трябваше да имаме концертна зала - там няма никакво раздвижване, пълна трагедия е. Галерията междувременно беше построена, но без никакво съгласие в града. ДНА - залата на военното министерство, е цялата облепена в плочки като баня. Тя е единствената зала за повече от 150 и по-малко от 500 души, градът няма зала за средни събития. Можеха да я направят да грее с много малко пари - с една четвърт от сумата, която използваха за откриващото събитие, което отиде ей така във въздуха. Античният Одеон, едно легендарно място, си стои в потресаващо състояние - с изгнилите пейки, невъзможен за ползване. Откъдето и да го подхванеш, нямаме никакво движение в никаква посока по отношение на инфраструктурата. Продължаваме да нямаме едно място, където може да дойде хубава изложба. Направиха изложбената зала, но за да доведеш международна изложба, трябва да имаш контрол на температура, на влажността, необходимата височина на таваните. Нито едно от тези неща не е изпълнено въпреки новата зала. Тъжно е, защото по принцип в България за култура не се мисли. Когато идва ново правителство на власт и различните министерства говорят кое каква работа е свършило, до култура изобщо не се стига,толкова е ниско тя в йерархията на политическите ни схващания. Ако това не го направим, докато окулярът е върху нас, вероятно няма да можем да го направим и в следващите 20 години.
- Каква оценка бихте поставили на артистичната програма? Успя ли градът да защити програмата, с която спечели титлата?
- По отношение на събитията оценката ми е добър 3.50. Имаше прилични неща, имаше независими артисти, които кандидатстваха, нямаше как да не се случат въпреки пречките, които държавата създаде преднамерено, като не даваше четири години бюджет. Много неща се изгубиха по пътя заради лошото менажиране, заради липсата на политическа подкрепа в национален мащаб, заради ежбите в самата партия, която управляваше процеса. Имаше чудесни неща, но можеха да бъдат и много повече.
