Българските и чуждите туристи имаха досега прекрасна възможност да посетят фара на Шабла с обществен транспорт. Достатъчно бе да преспят в градчето, да станат сутринта в 6 и в 6.50 да се качат на автобусчето за село Тюленово. То щеше да ги хвърли на носа, по обед да ги прибере обратно. Преспиването задължително следваше да е в неделя вечерта, защото този обществен транспорт се движеше само в понеделник. Е, какво пък – ако шефът е милозлив, ще си затвори очите, че липсвате на работа в понеделник. Защо възможността бе прекрасна ли? Ами защото изглежда изключително атрактивно спрямо настоящата. "Честно да ви кажа, няма автобус. Няма пътници и не пътува", информира любезна женица от автогара Шабла. През това лято е спрян автобусът Шабла – Тюленово. Така фарът, носът, рибарското селце, скалите, въобще този магичен къс от България става недостъпен с обществен транспорт.
Че магия шета по тия земи, съмнение няма. Защото автобусът за Тюленово
е паранормално явление
Има го в разписанието на сайта на община Шабла, няма го според служителката на телефона. Има го според кметицата на Тюленово Невена Георгиева, но го и няма. "Маршрутката в понеделник върви. Когато има пътници, върви", казва тя. Но налице ли са пътниците? "В селото живеят 30 души. Нито един от тях не разчита на автобуса", добавя. Така става ясно, че откъм Тюленово пасажери няма.
Няколко километра по на юг е крепостта "Калиакра". Няма нужда да се изреждат туристическите достойнства на този обект. На хвърлей е и плажът Болата, обявен в класации сред най-красивите на планетата. Може би си мислите, че обществен транспорт стига дотам? Поне лятото? Не. От 2-3 години автобусът е спрян. Кметицата на Каварна Нина Ставрева съобщи за проблем с превозвача, обслужващ общината. И успокои, че се обмисляло догодина местната управа да поеме целия обществен превоз. "Да, много хора ходят там", съгласи се Ставрева, че не бива Калиакра и Болата да бъдат без транспорт.
Странна е цялата тази работа в Каварна
Наистина много хора ходят в района, Болата се превръща в паркинг през лятото. За да зарадва посетителите, преди 5 месеца общинската управа задейства национален скандал и в крайна сметка извади плажа от резерват "Калиакра" - за да се направят я временни обекти, я законен паркинг… Такива гигантски усилия са положени да се прекрои цял резерват, а за един прост рейс не е останало време…
Още по на юг e Варна. Аладжа манастир практически е в територията на третия по големина град в страната, но до него води един автобус, който рано сутрин обслужва персонала.
Още по-надолу по бреговия вертикал е Бяла - чудно, приятно и не (пре)застроено все още градче, което предлага удивителна хармония между гора и плаж, затиснат от високи стръмни скали. През 2014 г. в него бе открит модерен туристически комплекс – византийска крепост с винарни, делви, базилика на ръба на скалата. И с чудна гледка към небе и море от коприна, която буквално спира дъха… До Бяла има автобуси. Но от Бяла до нос Свети Атанас, където е разположен обектът, са 3 км по нагрят от слънцето баир. По него върви малък туристически автобус. Не е проблем, че е малък и туристически. Проблем е разписанието – движи се два пъти в късния следобед през лятото. Защо тогава? Ами защото Бяла се пълни с хора през лятото,
докъм обяд те са на плаж, после ядат, спят
и едва към края на деня се мотивират за култура. Така "общественият транспорт" до крепостта в Бяла се оказва пряко зависим от физиологичните навици на плажуващите летовници.
А Мадарският конник? Допреди 5 години пътническите влакове между Варна и Шумен спираха на дива гара в края на село Мадара, после се вървеше 3 км из трънаци нагоре към скалата. Сега гарата (жп спирка) е в центъра на селото и се върви през улици, но пак 3 км. Друг обществен транспорт до прочутата забележителност няма освен автобуса от Шумен, който спира в селото и отново се върви 3 км. Но Мадара е истинска цивилизация. Сегашна. Каквато липсва в Свещари. Там цивилизацията е от III век преди новата ера, настоящата не е узряла за обществен транспорт. Такъв няма до Побитите камъни. Ако питате има ли до Червен, ще разберете, че въпросът силно затруднява уредниците в русенския Исторически музей.
Горните примери са от Североизточна България, но такова е положението в цялата страна. До огромен брой природни и исторически забележителности на България, включително официални туристически обекти, липсва обществен транспорт. Или пък е толкова оскъден, че практически го няма. Язовир "Доспат", чиито прелести не отстъпват на най-красивите езера в света, е достъпен откъм север с един-единствен автобус – тръгва от Велинград в 17.30 часа, от Сърница потегля обратно в 6.30 сутринта. Край Сърница вече има доста хотели, в колко ли трябва да станат рано сутрин посетителите, за да го вземат? До Калоферския манастир няма асфалтов път. Дряновският се посещава с пътнически влак,
който спира вероятно на най-мизерната гарица
в света (пуста, изтърбушена, след нея се върви километър, част от който сред шубраци). Преди години взехме акъла на света с Белоградчишките скали, но можем и с друго да го смаем – директната връзка между тях и столицата София, отстояща на по-малко от 200 км, е един автобус, който променя разписанието си в неделя. От Белоградчик за София тръгва в 6 сутринта, туристите и тук следва да стават по първи петли. Транспорт до Магурата е фантастика. Чудото Перперикон въпреки налетите пари коства най-малко 6 км пеш. И това са национално, дори международно известни туристически обекти. Има ли смисъл да се споменава за по-малките?
Все повече хора привикват да пътуват с лични автомобили, за тях всичко това едва ли е проблем. Няма да намерят такъв и любителите на километрични пешеходни маршрути. Но проблемът е огромен и няма нужда да се обяснява много-много защо. Абсурдно е една държава да не осигурява обществен превоз до туристическите си забележителности. Направо е невероятно, че го прави страна, претендираща да е туристическа. Не иде реч автобуси да катерят високи върхове, да газят девствени гори, да се предлагат глезотии, които много от съвременните хора смятат за задължителни. Става дума, че няма обществен превоз за места, където така или иначе съществува инфраструктура и автомобили се движат. Липсва до там, където спират туристически автобуси. Много от обектите са просто на хвърлей от транспортна линия и не би било проблем тя да се отклони към тях –
но не го прави, с което абсурдът става още по-голям
Вследствие валят колкото комични, толкова и неприятни лични истории. "Бях в Павликени, гордостта им е Античният керамичен център. Това е едно от най-големите разкрити римски керамични производства и всъщност се намира в близкото село Върбовка. Може да се стигне с влак, но после следва да вървиш през индустриална зона и ромски махали - неприятно. И автобус има, но тръгва сутринта в 6 - пак неприятно. Хванах по-късен рейс, а от него следваше да се слезе на разклона за селото. След това вървях 4-5 км. Е, ако не пече силно, няма силен вятър, сняг или дъжд, не е зле – опознаваш родината, за да я обикнеш", разказва през смях столичанката Валерия Стоянова. А семейство Никодимови от Варна споделя: "Бяхме за уикенд в Ловеч. Искахме да видим Деветашката пещера. Отидохме на автогарата в Ловеч и питахме ходи ли автобус. Казаха ни, че ходи, тоест леко ни послъгаха, но това е друга тема… И какво се оказа? Оказа се, че маршрутката, която пътува към Летница, спира на разклона за пещерата, ако се помолиш на шофьора. Слязохме, след което вървяхме над километър в жегата. Не е голям проблем, ако си сам, но ние бяхме с малко дете. Трябваше и то да върви, на ръце го носихме, настана ужас. Добрахме се някак, а само след пет минути дойде туристически автобус, стовари група, обърна и си замина. Е, значи има пространство, което да служи за обръщало. Нормално ли е тогава да няма обществен транспорт? Ще му отнеме най-много 10 минути да иде и да се върне на главното шосе. А самата пещера е не само безумно красива, но и холивудски филми се снимаха вътре… Не хиляди, милиони хора може да я посещават, ако се предлагат услуги. Но за реклама ли да говорим, след като няма транспорт". Министерството на туризма приканва "Открий България" на всички възможни езици в официалните си брошури. Да се случи с обществен транспорт обаче е почти невъзможно. Хиляди родители като Никодимови са разбрали, че България
не може да бъде открита от семейства с малки деца,
разчитащи на влакове и обществени автобуси. И не става дума за удобства, а за достъп.
Не навсякъде в страната е така. Има райони, които са изключение – например около Бургас, между някои селища в Родопите или по долината на Искър в Рила. В разгара на туристическите сезони автобусчетата там са пълни, голяма част от пътниците - чужденци. Много хора практикуват така неорганизиран туризъм, биха го правили и в други краища от страната - стига да могат. В крайна сметка липсата на обществен транспорт причинява всестранни щети. "Ежегодно това са милиони левове пропуснати ползи от
загуба на приходи - за билети, нощувки,
покупки в местната икономика. Точно преди година решихме да идем с влак до Врачанския есенен панаир - оказа се, че в съботния ден влакът стига до Мездра, откъдето точно пък в този ден нямаше удобна връзка с автобус, нито с друг влак", заявява Весела Николаева, публицист, изследовател на Северозападна България. "Без обществен превоз гражданите са лишавани от широк достъп до транспортната услуга", казва Веселин Кирев, активист в областта на публичния транспорт. Той също споделя отрицателни лични впечатления: "Между Мангалия и Вама Веке в Румъния има маршрутка на всеки 30 минути. От другата страна на границата от Каварна до Дуранкулак миналата година бяха 2 на ден". Всъщност развит обществен транспорт означава по-малко движещи се автомобили. Това носи не само екологични ползи, но и предпоставя по-голяма сигурност по пътищата. Липсата на обществен транспорт води до естетическа, нравствена и образователна щета - България е уникално красива страна, редица обекти, дори и малко известните, си струва да се видят поне един път в живота.
Причината за всичко това е ясна – обезлюдяването лишава превозвачите от клиенти, те се отказват да возят, не обслужват селищата, оттам и туристическите обекти. На фона на разрухата, обхванала страната извън 4-5 града, липсата на транспортни услуги до забележителностите на България изглежда дребен проблем. Но той допълва голямата мрачна картина и прави така, че българите да се чувстват гости в родината си. Заедно с чужденците са затруднявани безсмислено. Само държавата и общините могат да спрат този процес. Той тече отдавна и е на път съвсем да затихне, понеже няма накъде по-надолу да върви – всеки момент ще се кротне като онова последно рейсче в Шабла.
