Велико откритие на мъдрите древни римляни е юбилеят, кръглата, значима годишнина. Това е повод и ритуално задължение да погледнем към целия юбилеен период, за да го преценим като цяло. А дългосрочният обзор изисква да се отдалечим от ежедневието, от последните ден-два, в които сме заболи нос, та не виждаме по-далеч от върха му. Като го правиш постоянно, осакатяваш. Особено икономистите, които рядко помнят повече от година назад. Да не говорим за финансистите, за които важен е само пазарът сега, днес, този тик (интервала между две поредни котировки в информационната система), този миг. Лови деня, carpe diem, учи Хораций. „Лови мига“ е законът на финансовите пазари. В този миг е и рискът, и печалбата, и провалът. Всичко избледнява за месец, миналото тримесечие е дълбока древност. А четвърт век? В униформената икономическа мисъл такъв период просто не съществува. За това време дори недвижимите имоти са напълно амортизирани и балансовата им стойност е нула. А всъщност е жизнено важен интервал за всяка нация. Най-важният, може би:
четвърт век е точно едно поколение
За икономическата теория „поколение“ е мярка за време. Дефинира се като разликата (в години), между средната възраст, на която са родили за пръв път всички майки, и средната възраст, на която раждат техните дъщери. Трудно за изчисление. Приблизително може да се сметне, като разделим средното жизнено очакване на нацията (средна възраст на смъртта) на 3, защото едновременно живеят три поколения – син, баща, дядо. За България сега средната възраст на смъртта е 73.84 години, средната продължителност на живота – 73.6 години. Значи едно поколение е 24.6 години – почти точно четвърт век. Ценно за икономиста е изчезващото умение да мисли в поколения, казваше ни големият познавач на стопанската история проф. Любен Беров, няма ценности, икономически идеи и стопанска политика изобщо - това са сакати представи на една материалистична доктрина, окастрена до цинизъм икономическа мисъл. Всяко поколение има своите идеи, представи, политики и преценки за успех. Четвърт век е ефективният икономически живот на едно поколение. На кое поколение?
Кое е това поколение,
което доминира икономическия живот сега, кои са хората, управлявали българския бизнес през това поколение, какви идеи, желания, намерения имат, какво ценят, какво са постигнали и как оценяват постигнатото? Трудоемко е, но не иска много ум да представим цял куп статистически данни и графични илюстрации, да инвентаризираме постигнатото в българската икономика за едно поколение. Цялата гигантска купчина факти са налице, прилично подредени, а и добре познати на всички нас. Друго си струва да обмислим и обсъдим по повод юбилея: това е повод и крайно време да видим човека зад бизнеса, да съставим икономическата биография на сегашното поколение. Аз го наричам
поколение на бащите на прехода,
на основателите на пазарното стопанство – или ако искате, на българския капитализъм. Не мисля, че икономическият животопис на сегашното поколение може да бъде предмет на коментар. Струва си всеки от нас – независимо сам от кое поколение е - да състави своя биография на поколението на основателите. Забележете, че това поколение продължава да управлява голямата, преобладаваща част от българските фирми. Друг е въпросът, че продължава да доминира и управлява държавата. Следващото поколение, децата на прехода, поема контрола върху бизнеса и държавата твърде колебливо. След 25 години капитализъм поколението сега трябваше да е съвсем различно, но
смяната на поколенията се бави
и това е тревожен сигнал, знак за сериозна деформация. Това не е (само) български проблем. В цял свят се вижда сериозно застаряване на доминиращото поколение. Помислете, че смяната на монарсите в Европа отнема по-скоро две поколения време вместо едно. Същото е в бизнеса и в политиката. Свръхдълголетието на едно поколение застрашава следващото да се окаже изчезнало или тежко похабено. Похабено като престолонаследник с няколко десетилетия стаж, който дълбоко остарял сяда на престола. Тежък дефект на съвременния свят е смяната на поколенията, която настъпва не конкурентно, по логиката на максималната пригодност, а по чисто биологични причини. Естествен процес, а всъщност неестествено. На смяна идва поколение с изтекла годност. В българския бизнес забавената смяна на поколенията все още не се чуства болезнено, защото голямата част от основателите бяха твърде млади, когато полагаха основите на своите фирми и днес още са в активна възраст и добра форма. Но предстои фактически първата смяна на поколенията и това е критичен проблем. Защото повечето фирми трудно надживяват основателите си. Липсва практика и опит в тръста за професионално управление на имущество и предприятия (в случай че наследодателят намира своите наследници за неспособни да ги управляват). Тези въпроси не си задаваме и не говорим за тях, а трябва. Юбилеят е тъкмо повод наред с овациите: ура и браво на основателите, да забележим, че
идва ново поколение
то е нужно, то е важно. Но какво е то? Какви са неговите идеи за икономическа политика и бизнес, какви са неговите навици, какво (наистина) цели. Накъде ще вървят децата на прехода – и ние всички с тях.
