ИНТЕРВЮ

--
Галин Никифоров е български писател, автор на романи, последният от които - "Тяло под роклята", наскоро бе издаден от изд. "Сиела". Роден е през 1968 г. в Добрич. Има две висши образования - инженерно-химическо и икономическо. Лауреат е на наградите "Елиас Канети", "Български роман на годината" и др. 
----
- Г-н Никифоров, новият ви роман е за липсата, може би с главно "Л". Можем ли да кажем, че всъщност всеки човек има такава липса?
- В началото на романа цитирам Албер Камю, който казва, че е грешка да вярваме, че душата ни е дадена наготово, че тя се създава през целия ни живот и да живееш е едно дълго и мъчително раждане. Тази липса - на цялост, на душа, на хармония, е която ни движи през целия ни живот. Новият ми роман "Тяло под роклята" е за опрощението, за търсенето и намирането на изкупление, за борбата с вътрешните ни демони, за излизането дори извън човешките рамки, за да намериш равновесната си точка, за да съхраниш и себе си, и тези, които обичаш.
- А как се лекуват вътрешните дефицити? Любовта ли е универсален илач? Или вярата? Или няма такава?
- Човешката природа е странна и ирационална, всеки човек е различен и има нужда от различни неща. Но със сигурност любовта и вярата са най-важните, въпреки че може да имат много лица и някои от тях дори да са бутафорни или изменчиви. 
- А защо е трудно да се постигнат?
- От време на време всеки лъже себе си - и компенсира както може. Струва ми се, че целият ни живот е едно лъкатушене, което ту ни доближава до щастието и усещането за пълноценност, ту ни отдалечава от тях. 
- Значи няма оправия, така ли?
- Отворени системи сме и непрекъснато се влияем от това, което приемаме, и от това, което отдаваме. Не е лесно да си човек, но мога да кажа, че е интересно, стига да умееш да се бориш и да вярваш. Е, и да имаш мъничко късмет...
- Това с късмета всеки го разбира. Трябва ли той и в писателството? Този занаят някога много ви хареса... Продължава ли да е така?
- След семейството ми писането на романи е най-важното нещо в живота ми, чувствам се пълноценен само чрез него - това звучи малко крайно, но е вярно. Винаги съм искал да правя нещо, чрез което да имам усещането, че се реализирам като личност, като душа. Страстта ми към литературата не е както в началото, тогава още не знаех колко трудно и невротизиращо занимание е тя и че с времето не става по-лесно да пишеш, но със сигурност още ми се разказват истории, предизвикателството си е същото. Скоро навърших 50...
- Честито!
- ...И не мисля да се отказвам. Дори ми се струва, че сега започва истинското шоу! Опитът ми вече е значителен и сега се чувствам по-свободен и по-спокоен, когато се захвана с някоя тема. Искам да съчетая техническото и творческото изпълнение на един роман по по-ефектен начин; има някои теми, които ме вдъхновяват, но изпълнението им не идва лесно. Иска ми се да бъда артистичен и оригинален, а и в редактирането мисля, че има още какво да уча.
- Вие сте и инженер, и икономист - това с какво помага на писането?
- Официалното образование няма голямо значение; както се казва, истинският университет е състоянието на ума, желанието да се учиш и да знаеш. Отдавна съм се научил да боравя с всевъзможна информация, да я класифицирам и да я подреждам, за да я направя употребяема за собствените си цели като писател и да задоволя любопитството си като човек. Разбира се, за един роман най-важното нещо са литературното изпълнение, стилът на историята, нейната същност, не толкова подробностите или фактите, които знаеш или си прочел в някой справочник. Това също се учи, но вече повече със сърцето, отколкото с ума и знанията.
- У нас писателите ту се оплакват, че "държавата не помага", ту че народът "се опростачва" и не чете книжки... Вас не сме чули с такива анализи. Защо?
- Никога не съм се чувствал добре да критикувам когото и да било. Не приемам и обобщенията за обществото ни или за света, в който живеем.
- Защо?
- По-умни хора от мен са казали, че да обобщаваш значи да грешиш. Ако нещо не ми харесва, се питам какво мога да направя, за да го променя, или се питам какво мога да променя в себе си. Ако не мога нищо да променя, просто приемам статуквото и спирам да мисля за него. Така пренасочвам енергията си към по-ползотворни неща, обикновено свързани с писането. Вероятно това не е най-доброто отношение към нещата, но аз така правя; не искам да лъжа никого, че съм по-добър човек.
- Живеете в провинцията. Не ви ли тегли към София, към Париж, към големите центрове? 
- Допреди десетина години ми се пътуваше много - исках да видя свят, както се казва. После това изчезна - сега искам да пътувам само из България и да се срещам с приятели и стари познати; или просто да пътувам, и то само от време на време. Не ме тегли към чужбина изобщо, не мога да си представя, че мога да живея другаде.
- Странно! Защо така?
- Защото ще се чувствам като празно място, сигурен съм. Не ме тегли и към София, въпреки че дъщеря ми живее там. Красив и интересен град е, но аз съм прекалено спокоен човек и обичам тишината, пустотата дори - това ми помага да се концентрирам върху нещата, които искам да правя, и да не губя равновесието си. 
- А какво според вас иска днешният читател от писателя? Житейски напътствия? Развлечение? Събеседник за няколко часа с терапевтични и психоаналитични цели? Или повече инфо, повече знание?
- Мисля, че днешният читател иска всичко. И не може да се оплаче от разнообразието, което му се предлага. Вече има книги за абсолютно всякакви вкусове на абсолютно всякакви теми. Класическата проза и поезия минаха на по-заден план, но това можеше да се очаква. Книгите по самопознание и взаимопомощ, документалистиката, включително и автобиографиите, вече са много повече, отколкото преди години. Мисля, че скоро ще се запълнят и "празнините" между всички жанрове; ще се сливат или съчетават неща както никога преди. Например автобиографии на несъществуващи звезди в някоя сфера или самопознание, което да изкара най-лошото в човека, за да бъде то изучено и използвано по някакъв социален начин; книгите игри ще станат още по-разнообразни и ще започнат да се доближават до дигиталните игри; ще има и странни наръчници, които вероятно привидно ще бъдат забранени, за да им се вдигне тиражът. Тайничко всеки от нас иска да надникне в кутията на Пандора и да види какво има вътре - такава е човешката природа; любопитството ни е направило това, което сме сега.
- А следите ли политиката? Очаквате ли нещо от нея?
- Има доста по-вълнуващи и интересни неща от политиката. Тя просто не е за мен, чувствам я като най-далечното нещо, свързано с интересите и с изкуството ми. Едно от хобитата ми е международна икономика и мога да ви кажа, че понякога тя е доста по-ясна и недвусмислена в изводите си и в процесите, които я следват, отколкото политиката. И ми казва много повече неща, които искам да знам. Иначе и аз като всички хора очаквам, че политиците дължат на света поне едно нещо - мир. Знам, че това звучи като взето от конкурс по красота, където обикновено повечето от участничките казват, че очакват същото. Но отвъд клишето това за мен е най-важното нещо, много по-важно от всичко останало. Войната е най-големия бич на съвремието ни, нищо друго не може да се сравни с чудовищните й последствия.