Напоследък все ни казват, че т.нар. "шпиценкандидати" са основата на европейските избори. Всяка европейска партия представя своя кандидат, когото излъчва за евентуален бъдещ шеф на Еврокомисията, ако партията спечели най-много гласове на евроизборите. Така се предполага, че "Европа ще стане по-демократична". Действителността обаче сочи обратното.

Първо, демокрацията не се изчерпва с това кой ще спечели най-много гласове на изборите, а кой ще спечели мнозинство в парламента. Да се даде председателският пост в ЕК на най-голямата партия е напълно безпочвено. Но ще се сетим за това, когато дойде денят, в който крайната десница с кандидат като Марина льо Пен или Геерт Вилдерс се окаже партията с най-много спечелени гласове.

Второ - в европейските договори не се споменава такава практика. Според чл.17 от Договора за ЕС председателят на ЕК се избира от Европейския парламент по предложение, постигнато с квалифицирано мнозинство от Европейския съвет, което отчита резултатите от изборите. Това позволява на Европейския съвет да вземе предвид много фактори като потенциалното наличие на мнозинство, движенията във вота, необходимостта от балансирано представителство в различни аспекти и качествата на кандидатите (нещо, което напълно се пренебрегва в момента).

На трето място - системата на "шпиценкандидатите" се превърна в инструмент за лансиране на членове на ЕП, основно германци. Противно на очакванията тези евродепутати са

слабо познати сред европейците и често - посредствени

Например Мартин Шулц, кандидат през 2014 г., проведе цялата си предизборна кампания в Германия, без почти да обръща някакво внимание на Европа. Той внезапно се сети за Европа по време на коалиционните преговори за германското правителство, когато виждаше някаква министерска перспектива, макар преди да се бе зарекъл, че няма да приеме пост в правителството.

Манфред Вебер, друг германец, настоящият "шпиценкандидат" на ЕНП, е още по-зле. Той води кампания за демокрация, макар на практика да е основният поддръжник на Виктор Орбан в ЕП от 2010 г., като така дава възможност на Орбан и партньорите му да въртят милиарди европейски субсидии в Унгария през последните девет години. Назначаването на Вебер ще е най-добрият начин да се дискредитира Европейската комисия в битката й за върховенството на закона през следващите 5 г.

И на четвърто място - кандидатите не се определят на първични вътрешнопартийни избори, а от партийния апарат, на тъмно.

Системата на "шпиценкандидатите" всъщност е

върхът на партокрацията, не на демокрацията.

И на този етап не предизвиква никакъв ентусиазъм.

Ако Вебер стане следващият шеф на ЕК, той ще работи с Мартин Зелмайер, генерален секретар на ЕК, и Клаус Веле, генерален секретар на Европарламента, вероятно и с Йенс Вайдман от Европейската централна банка - все германци от ХДС/ХСС.

Добре дошли в реалната Европа, "обединена в разнообразието си"! И сбогом на баланса.

Ако искаме силни институции, компетентността и здравият разум трябва да имат по-голяма тежест. Държавните и правителствени ръководители трябва да използват стратегия, основана на качество, консенсус и по-добро представителство. Трябва да се назначават и повече жени, така силно липсващи в картинката досега, макар да има и някои добри представителки. Широка коалиция би могла да обедини три партии в следващия ЕП. Всяка от тях би могла да излъчи председател на една от трите водещи европейски институции. Например

Ангела Меркел би била добър кандидат

на християндемократите и на Германия за разлика от Вебер и Вайдман, Хеле Торнинг-Шмид е добър кандидат за социалистите, има още няколко силни кандидатури от страна на либералите (Вера Йоурова, Сесилия Малмстрьом и Маргрете Вестагер). Меркел особено би приветствала такова решение. Макар да не притежава визионерството на Хелмут Кол или Хелмут Шмид, тя се доказа като сериозен и внимателен мениджър. Ако е загрижена за представителството и на Германия, и на жените, тя трябва да прозре, че е най-добрият германски кандидат за председателството на Европейския съвет или на Европейската комисия.

Нито една страна - нито Германия, нито Франция, имат конституционно право върху председателските постове, ако не излъчат добър кандидат. 

"Шпиценкандидат" се превърна в карикатура на демокрацията и е опасна за Европа. Правителствата трябва да дадат предимство на качеството. Когато партиите представят листите на избирателите и правото да избират сами кандидатите, тогава бихме могли да се върнем към системата на "шпиценкандидатите".

*Авторът е преподавател по право и бивш съдия в Съда на ЕС