Видеото от Ибиса, заснето по време на тайна среща на австрийския вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе с представителка на предполагаем руски олигарх, е ценен материал. В него виждаме вече бившия лидер на Австрийската партия на свободата - пльоснал се на дивана, подпийнал и освободен от задръжки. Тези кадри са скъп дар за неговите политически противници. Те бяха и сериозно предупреждение към канцлера Себастиан Курц. Предупреждение, на което той вече реагира. Курц обяви, че ще бъдат насрочени предсрочни избори, и заяви, че коалицията с партията на Щрахе вече е невъзможна.
Всъщност видеото от 2017 г. не ни поднесе кой знае какви големи изненади. То не разкри нови черти от характера на Щрахе и партийните му другари. Изненадващи са може би само размерите на нахалството и безочливостта, с които лидерът на Партията на свободата обещава обществени поръчки на руски инвеститори като услуга в замяна на финансова помощ за предизборната кампания на партията му, както и включването на един голям австрийски вестник в схемата. В това видео Щрахе се държи така, сякаш той притежава цялата алпийска република, включително и гражданите ѝ.
Тези разкрития се появиха след редица други скандали, поставили правителството във Виена под силен натиск. Например информацията за това, че членове на Партията на свободата поддържат връзки с член на антиимигрантското Движение за идентичност, за когото се предполага, че е получавал пари от извършителя на нападенията в новозеландския град Крайстчърч.
Преди време друг политик от партията на Щрахе си позволи да сравни хора с мишки. Освен това стана известно, че бирени вечеринки в партиен кръг са преминавали под звуците на националсоциалистически музикални произведения. Списъкът с подобни скандални прояви е безкраен. Австрийската партия на свободата открай време се движи извън спектъра на демократичните партии. Тя съвсем осъзнато спря да се разграничава от неонацистите и други дяснорадикални групировки.
Удар за десните в Европейския парламент
Аферата "Щрахе" е удар за планирания алианс на десните партии в следващия ЕП. Техните лидери сега вдигат рамене и се представят или като жертва на някаква мръсна кампания, или като нямащи нищо общо със случая. Само че случаят с Австрийската партия на свободата напомня отново, че тези партии не искат реформи, а разединяване на ЕС. Той напомни и това: че техният политически модел се корени отчасти в Русия, отчасти във фашизма.
По време на обиколките в рамките на своята предизборна кампания шпиценкандидатът на Европейската народна партия Манфред Вебер се дистанцира от скандалите в Австрия. Открай време той казва, че левите и десни екстремисти и популисти не са решение. Защо обаче Вебер говори и за леви, когато тук съвсем ясно става дума за крайнодесни? И защо дистанцирането му все пак изглежда по-скоро вяло?
За съжаление точно Манфред Вебер беше този, който години наред крепеше възхода на Виктор Орбан в Унгария - премиерът, който вече открито се бори срещу европейските норми и ценности. И за съжаление точно Орбан послужи за пример на Салвини и останалите, които сега копират рецептата му за успех.
Нима Манфред Вебер вече се срамува и затова предпочита да мълчи относно австрийския скандал? Крайно време е да осъзнае какво се случва в десния ъгъл на ЕП, както и това, че не може да си позволи да прави политически сделки с тези партии.
Който скача в блатото, няма как да не се изцапа
Австрийският канцлер Себастиан Курц явно вярваше, че може спокойно да управлява с Партията на свободата. Само че в последно време тя му усложни живота. Курц искаше да запази доверието на хората. Но Щрахе и сие изтикваха коалицията все повече в крайнодясното пространство. Канцлерът трябваше да осъзнае много по-рано, че този съюз няма как да просъществува.
Всъщност всичко е много простичко: който скача в блатото, няма как да не се изцапа. Който вярва, че може да се уповава на крайнодесни и неонацистки приятелчета, се превръща в полезен идиот. Не може да има правителствени коалиции с хора, които наричат западните демокрации "упадъчни" и мечтаят за диктатура в стил "Путин".
Случаят с видеото на Щрахе е сериозно предупреждение към всички консерватори в Европа, които си мислят, че могат да управляват с националпопулисти и да оцелеят като демократи.
