Каквото вложиш, това ще получиш. Приложена за съдебната система, тази логика би трябвало да ни подскаже, че при увеличение на бюджета ще имаме достъп до по-бързо правосъдие, работещите в системата ще са по-добре заплатени, а условията, в които работят, трайно ще се подобряват. Но дали е така в България?  

Ето фактите, посочени в доклада на CEPEJ (Европейска комисия за ефективност на правосъдието) по данни за 2016 г.:

България отделя 0.56% от БВП за бюджета на съдебната власт, което я поставя на първо място в ЕС. За сравнение, следващата страна в своеобразната класация е Хърватска (0.49%), следват Словения (0.47%) и Полша (0.46%). Най-ниски са стойностите за Ирландия (0.09%) и Норвегия (0.12%). Дори и да отчитаме факта, че страната ни има нужда от повече ресурси за провеждане на реформи и за догонване, разликата е значителна. За съжаление, дори и това не можем да твърдим, защото реформи, които да повишат качеството на разходите, не се забелязват (такива са реформа на съдебната карта, ауторсване на определени дейности, реформа на съдебните такси и др.);

Разходите за заплати у нас заемат висок дял от общите разходи (над 80%), докато повечето страни от ЕС отделят между 70-80%, а три от държавите (Великобритания, Ирландия и Унгария) отделят малко над 50% от общия бюджет за заплати;

За преминаване към електронни услуги и достъп повечето страни отделят около 3% от общия си бюджет за съдебната система - Дания - 8.4%, Холандия - 8.2%, и Литва -  7.2%, са най-щедрите в това отношение, докато Кипър,Чехия, България са на дъното с под 1%.

 Разходите за поддръжка средно са около 8% от общия бюджет и по този показател България е в „нормите” със своя дял от около 9%. Най-висок дял на тези разходи има в  Дания (19.7%), Латвия (18.7%), Норвегия (18.7%), Естония (13.8%) и Ирландия (13.2%), а най-нисък в Литва (2.4%),Унгария (2.2%) и Чехия (0.8%);

Инвестициите в нови съдебни сгради варира значително - най-висок дял в общия бюджет тези разходи имат в Унгария (8.72%), Кипър (8.6%), Великобритания (7.4%) и  Ирландия (4.15%), а най-нисък – под 1% в Чехия, Италия, Словакия и Словения.

Броят на несъдебните служители в системата на човек от населението в България за 2016 г. е 86.9 човека на 100 хил. души население, което ни поставя в групата с най-високи показатели по този индикатор (заедно със Словения, Хърватска, Полша, Испания, Литва, Чехия и Малта), докато най-ниските нива са в Ирландия (20.9), Великобритания (27), Дания (28.6) и Франция (33.9). За периода 2012-2016 г. най-голямо реално увеличение на несъдебните служители има в Румъния, Австрия и Холандия (над 15%), но и в трите страни броят на тези служители е под средния за ЕС. За България нарастването е от 5.3%. За други 14 страни от Европейския съюз е регистрирано намаление на тези служители в реално изражение, като най-голямото е в Гърция (-18.4%), Дания и Италия (-12%).

Обобщението за България от този преглед звучи така: 

Отделяме най-много средства за съдебната система като дял от икономиката

Над 85% от тези средства отиват за заплати;

За електронно правосъдие почти не се влагат средства;

Инвестиции в нови сгради почти няма;

Несъдебните служители у нас на глава от населението нарастват и са повече, отколкото в останалите страни от ЕС.

На този фон изобщо не е изненадващо решението на Висшия съдебен съвет отпреди дни „да бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение до 43.5%. Средствата в размер на 9 435 210 лв. са реализирани икономии по бюджета на ВСС от издръжка, ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи”. 

Да, правилно четете - над 43 процента и над 9.4 милиона лева. Не е изненадващо, защото работещите в съдебната система са много, а и защото това е единственият начин да се увеличават заплатите – чрез въздържане от инвестиции в активи и модернизация.

Това обаче означава същото качество за гражданите и бизнеса, същото неудовлетворение за работещите в нея и същите възможности за зависимости, базирани на бюджетни средства.