По една много специфична тема не се говори, а от години е наложително - неграмотността при създаването на политическите програми. Обикновено казваме, че партиите и кандидатите ги представят в последния момент или са пълни с популизъм. Най-важен обаче е друг момент - създават нещо, наричат го програма - но нито те, нито електоратите им проумяват, че това въобще не е програма. Такова е положението и в настоящия местен вот.
Темата е специфична, понеже малко хора се интересуват от програми. И да ги има, няма да ги отворят. Също така е вярно, че в известна степен програмите са безсмислени, защото
най-лесното нещо на света е да не се спазят
Дори в ерата преди сглобките повечето мнозинства в общинските съвети (и парламента) бяха коалиционни. На мига обещанията се потъпкват с аргумента: "Много искаме да направим обещаното, ама партньорите нямат желание". Но може да има и още по-конкретни неспазвания. Днес например кандидат в голям град обещава да превърне широките дворове на държавни институции - болници, университети..., в паркове. Да, предположим, че стане кмет и тръгне да осъществява чутовната идея. Повече от ясно е, че отсреща съответното министерство, или просто директорът на институцията, ще отвърне: "А! Че откъде-накъде ще лишавам моята институция от този актив?
Ти като обещава, пита ли ме?
Ти си община, ние държава - не си ми началник!". И ако избирателят после се поинтересува какво е станало с въпросните паркове, кметът, някогашен кандидат, ще отговори: "Писах, тропах по врати. Но отстреща ми извиват ръцете. Те не са като мен да мислят за благото на хората!". Следва да се признае, че насред цялата оглупяващо-партизирана обществена среда такива извинения хващат дикиш - така
мазният политик ще спечели дваж от мазния си популизъм
Но въпреки това, независимо от стотиците подобни примери, от програмите има смисъл. Защото те са единственият пътеводител черно на бяло доколко през мандата се спазват обещанията. А и защото програмата сама по себе си показва разбира ли съответният кандидат от нещата, честен ли е, притежава ли екип.
Така стига до същинския момент. Програми ли са всичко това, което ни връхлита последните дни? Не, разбира се. Това са наброски, обещания. Желания. В най-добрия случай могат да бъдат наречени приоритети. Но приоритетът не е програма. Сигурен съм, че дори най-умните и не-мазни кандидати не правят разликата. Да не говорим за екипите им, които уж следва да разбират от материята. Затова е добре да разясним:
Абсолютно всеки човек иска да живее в ред, сигурност, качествено достъпно здравеопазване, чиста околна среда, възпитаващи нрави и образование, при свободата да се развива и т.н. При съвременното разбиране човек има равно право на тях, а
властта е длъжна да му ги осигурява
Да обещаваш подобни неща не е нито приоритет, нито програма. Даже няма смисъл да се обещават. Смисълът е в изборът - партията/кандидатът да посочат какво ще правят измежду алтернативите, тоест от това, което не са длъжни да правят.
Започва се с приоритетът. Той не е нещо хубаво по принцип или накуп. Не е идеал, розов сън. Той е едно много интелигентно действие. Приоритетът е сфера, която партията/кандидатът смятат да развиват с предимство пред останалите. Всички знаем, че следва да се инвестира във всичко хубаво на този свят - но няма как да се инвестира във всичко хубаво, липсват ресурси - затова дадена партията или кандидатът избират: това ще правим, вместо онова, педалите в тази сфера се натискат, в другата - по-малко.
Приоритетът е схваната остра болка, проблем -
за спешно решаване. Той е и ниша за развитие - наблягане в област, понеже са налице потенциал, шансове... Добре е приоритетите да са няколко, но не много. "Намаляване на шумовото замърсяване" е приоритет. "Използване на минералните извори" - също. Не е приоритет: "Развитие на градската среда, здравеопазването, образованието, инвестициите, прозрачна администрация, връщане на младите хора, достойни старини за пенсионерите, заплати за учителите, спорт за спортистите...".
Но най-важното е, че приоритетите са красотата и смисълът на политиката - партиите/кандидатите да ги предлагат и защитават в конкуренция, при ясното съзнание, че те самите не правят идеален избор. А просто се спират на това, което считат за важно. И именно това "важното" е ядката в политиката -
по него и хората да направят своя избор
Например: едни партии и избиратели считат, че тротинетките са им важни - искат да ги развиват, не защото не създават проблеми, а защото считат, че без тях проблемите ще са повече (замърсяване, труден достъп и т.н.); други партии и избиратели са на мнение, че с похарчените пари за тротинетки ефектът е минимален, тоест се получава дефект - настояват същите средства да отидат за градски транспорт. Да се спори около това е политика. А да се обещава и двете, че и още 4-5 неща за транспорта, без да отчиташ недостатъците на всяка от алтернативите, не е политика. То е политическа, функционална и т.н. неграмотност.
От това, което е на сергията сега и много отдавна, може да се заключи, че политика липсва.
А сега за предизборните програми. Какво ли е туй чудо, след като не сме го виждали, бихте се запитали. Отговорът: предизборната програма е
твърде ясно нещо, досущ телевизионната -
в колко часа по кой канал какво дават, докога; ако е филм - режисьори и артисти, мач - играещите отбори, при Цветанка Ризова - гостите и темите. Предизборната програма е пътят към приоритетите, включващ прости неща, но следва да се признае - конкретни и многобройни.
В т.нар. програми днес на кандидатите (произволни) четем: "градският транспорт ще бъде атрактивен, като увеличим скоростта му"; "още дървета по улиците с цел намаляване на прегряването и улавяне на праха"; "ясни стандарти за вида на междублоковите пространства, увеличаване на възможностите на районните администрации да възлагат дейности"; "реформиране на инспектората, за да направим работата на служителите по-ефикасна и безопасна"; "оборудване на необорудваните физкултурни салони в училищата"; "отваряне към гражданите"; "спиране на порочните модели за възлагане на поръчки"...
Не, това не са програми!
Всяка една програма трябва да съдържа срок по точките, отговорници, количествени параметри, качествени, цена, откъде ще дойдат парите, рисковете да не се случи, алтернативите... Ако вземем една от наброските горе, да кажем, "реформиране на инспектората", за да е програма, следва да фигурира така: ликвидираме това звено, откриваме друго (примерно), ще касае еди колко служители, съкратени или преназначени, ще струва тази сума, парите ще дойдат от..., ако не, от... А другите звена през това време ще... Поради тия и тия рискове може да не успеем, тогава ще се опитаме поне минимално да... - всичко по срокове, с индикатори за проверка. Само при заравянето в тия конкретики избирателят може да направи разлики между кандидатите - защото всички обещават "реформи, ефикасност, безопасност...", но именно в подробностите личат цената на усилията, изпълняемостта, подготовката.
С други думи, предизборната програма е точно като
бизнес план, с който фирма кандидатства пред банка.
Но в предизборните програми няма такива неща. Нито едно, в нито една! В резултат народът раздава капитала си (доверието!) ей тъй, срещу нищо. "Нищото" като продукт, липсата на политика, измамата, самозалъгването, смъкването на летвата... - това са гадните неща в цялата тази тема, които я правят важна.
Разбира се, голяма част от партиите/кандидатите творят бутафорията с програмите не от незнание, а чист тарикатлък. Защо да се харчат за специалисти, защо да творят конкретики - за да ги бие някой после по главата с тях ли? Трудно може да бъде оборена тази тяхна проста калкулация. Но аз твърдя, че много проблеми незабелязано почват от един несъзнаван компромис на всички ни - нещо почваме да наричаме някак без то да е такова - компромис с езика. С него се променят значенията, символите, доброто, лошото, това, което е, и което не е - стигаме до извратен свят, който не е наш. Конкретно - на гореспомената тарикатщина може да се противодейства, само ако върнем значението на израза "предизборна програма".
