Комунизмът свърши криво-ляво, но и на посткомунизма се задава краят. Видимият белег, че една политическа система си отива, е нейната неспособност да пази тайните си. Осветяването на политическата светая светих означава, че защитата й е пробита. Чекмеджето с парите в нощното шкафче на премиера Бойко Борисов говори много повече за същността на 30-годишния криминален преход от всичките му речи пред партийния актив на ГЕРБ.

Съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов отнесе на 20 август писмо в Министерския съвет, с което поиска  Борисов да отвори секретните разработки за политическите лица от прехода. Това означава архивите на полицията и контраразузнаването да бъдат предадени за общо ползване, което според Иванов (бивш правосъден министър на Борисов) е допустимо по закон. “Държавните институции дължат на гражданите цялата информация за възникването на различните групировки, кои са лицата в тях, техните връзки и зависимости, криминалните им деяния и последиците от тях, нерегламентираните средства за въздействие, които доведоха до тази безнаказаност”, заяви той в обръщение на страницата си във Фейсбук.

Като се има предвид, че другият съпредседател на "Демократична България" е Атанас Атанасов, който е обсебен от темата за досиетата на комунизма, може да се констатира съществена политическа еволюция на традиционното дясно. Борбата с чучелото на комунизма, което Борисов с охота размахва, лиши през последните години десния сектор от присъствие в реалния политически живот и затова старите десни партии залиняха почти до изчезване. Прозрението, че

не досиетата на комунизма, а досиетата на криминалния преход

очертават политическата картина в днешна България, дава шанс на една извънпарламентарна партия да се върне на обществената сцена. Поне така сочат последните социологически проучвания (Галъп, 18 август), които вдъхват надежда на "Демократична България", че ще влезе в Народното събрание на следващите избори. 

Вестник "Сега" много пъти е писал, че от трънката на комунистическите досиета няма как да излезе голям заек. Отварянето им с нищо не промени политическия пейзаж, защото битката с миналото отклонява силите от борбата за промяна на настоящето. За първи път темата за досиетата на прехода прозвуча в публикация на 21 юни 2006 г., когато Еврокомисията правеше последните си предприсъединителни доклади за България и управляващите се чудеха откъде произтича тази резервираност у Брюксел, след като тройната коалиция бе обещала да скъса окончателно с комунизма, като отвори досиетата му. Тогава вестникът посочи: "Европа не се интересува от досиетата на ДС, а от досиетата на прехода ни", както се потвърди от последвалата серия мониторингови доклади.

Два дни по-късно тогавашният президент Георги Първанов си взе назаем тази констатация и отправи призив: "Отворете икономическите досиета на прехода". Той направи изявлението си, когато огласи, че съществува папка "Гоце". Първанов обаче направи съществена грешка, защото досиетата на криминалния преход не са икономически, а криминални. По-късно се видя, че по този въпрос не е имал траен политически интерес.

Христо Иванов също се взираше в комунистическите досиета (под влияние може би на Атанас Атанасов), но

случаен инцидент го бодна остро и му просветна,

че слабото място на днешната политическа класа е другаде. По време на живо излъчване на 10 август във Фейсбук от блокадата на "Орлов мост" бившият царски депутат Димитър Ламбовски се приближи до него и му съобщи, че някой се е обаждал на някакъв Маджо. Ламбовски, който е свидетел в разследването на Антикорупционния фонд “Осемте джуджета”, загатна неволно или нарочно за някакъв истински или измислен контакт между бившия шеф на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и един от ръководителите на бившата групировка СИК Младен Михалев-Маджо.

Това наложи съпредседателят на "Демократична България" енергично да се разграничи от всякаква обвързаност с криминалните структури от 90-те години, трансформирали се в легализирани фактори на българската икономическа и политическа сцена. Мотивът му да поиска отваряне на досиетата на прехода се усили и от подмятане на премиера Борисов, че е имал взимане-даване с кримигероите на посткомунизма. В обръщението си във Фейсбук от 20 август Христо Иванов каза, че “напоследък премиерът Бойко Борисов се опита да припише на мен своята биографична обремененост с Пашата, с Маджо, със СИК. Има множество доказателства, че той не просто е свързан с тези хора, той е бил техен обслужващ персонал, техен ортак във фирми и всичко това ще лъсне в тези разработки" (досиетата на прехода).

Оттук нататък възникват поне

два възлови въпроса за смисъла на това упражнение 

Първо, съществуват ли такива досиета, защото, ако са криминални, престъпниците имат навик да заличават следите си? Като се знае, че ортаци на големите разбойници са били държавните органи (иначе как щяха да оцелеят, без никой от тях да помирише затворническа чорба?), може да се очаква, че е падало голямо замитане на архивни единици. В същото време обаче някои са кътали компромати като гаранция за послушание и изпълнителност. Досието "Буда" и сетнешни огласени звукозаписи показват, че все нещо е останало.

Вторият въпрос е защо да се вадят криминални разработки, след като престъпленията са покрити от давност? От периодичните доклади на прокуратурата е известно, че милиони престъпления са останали ненаказани, защото преписките по тях са размотавани повече от позволеното по закон. В това море от несвършена прокурорска и съдебна работа се люшкат и яхтите на героите от първоначалното разграбване на капитала, на разбойническите приватизатори, на босовете на организираната престъпност, на корумпетата от високите етажи на властта. Въпреки че са недосегаеми от закона, имената им продължават да се пазят в тайна, което означава, че все пак могат да пострадат от осветяване. Давността не ги е направила почтени хора и навикът им да крадат навярно е все така жизнен, защото всички са честни, докато ги хванат.

За да се изпълни призивът "Мутри, вън!", трябва преди всичко да се посочи кои са мутрите. А осветяването на мутренски имена не може да стане без изваждане на светло на оцелелите архиви за техния генезис и развитие през криминалния преход.