"Много ваши колеги подеха една манипулация, че проявявам двуличие - че говоря едно в Брюксел и друго в България. Сега всичко си дойде на място"
Румен Радев към журналисти на 20 юни
-------------
Трябва да си призная, че се разпознах в анонимно отправения упрек на президента по адрес на журналистите. До неотдавна наистина го подозирах, че проявява двуличие, защото се солидаризираше с решенията на Европейския съвет за подкрепа на Украйна, а извън заседателната зала в Брюксел говореше на журналисти, че изразява несъгласие България да участва в колективното закупуване на боеприпаси за отпор срещу руската агресия.
Отскоро обаче му вярвам, че не е двуличник, защото се показва пред обществото с едно лице - на убеден путинист. Само три дни след справедливата му критика към журналистите се видя как всичко си идва на мястото. Отпътувайки за международен форум в Австрия, той обвини на 23 юни правителството в тежко престъпление срещу държавата и народа: "Курсът на новото правителство е да тласка България все по-близо до войната". И напомни, че "основното задължение на всяко едно правителство е да гарантира сигурността и спокойствието на българските граждани".
Изявлението на президента начерта ясна разделителна линия между него и изпълнителната власт, което означава, че занапред България ще има две външни политики: неговата и на правителството на Николай Денков, който не го послуша да върне мандата неизпълнен. Нещо повече, Денков му даде да разбере, че повече няма да го допуска да говори от името на България не само на заседанията на Европейския съвет (което е обичайна практика при начилието на редовно правителство), но и на срещите на високо равнище на НАТО, където се смяташе, че държавният глава (и главнокомандващ при война) си има запазено място.
Оттук нататък, ако на Радев му омръзне да си стои вкъщи и му се прииска разходка в чужбина, ще трябва да заобикаля западните страни и да си избира по-екзотични маршрути. Разбира се, и за тази цел ще трябва да чака одобрение от Денков за ползване на правителствения самолет, защото не му е лично превозно средство за екскурзии.
Подозрителното поведение на президента, който отправя призиви за мир към държавите, подкрепящи жертвата на агресията, но не и към издирвания от Международния наказателен съд престъпник срещу човечеството Владимир Путин, го постави в такава международна изолация, че европейските столици постепенно се затвориха за него.
Колко унизително е положението му
пролича от съобщението на неговия прессекретариат, че на 23 и 24 юни отива "на посещение в Австрия по покана на федералния канцлер Карл Нехамер". За такова посещение той трябваше да получи покана от президента Александър Ван дер Белен, а не от премиера (канцлера), който не му е равен по протокол. Истината е, че Радев отиде на дискусионен форум, организиран от канцлера с участието и на други чуждестранни гости (като италианската премиерка Джорджа Мелони). Ако беше вярно, че е направил посещение в Австрия, трябваше всяко свое участие в Европейския съвет в Брюксел да брои за посещение в Белгия.
Същият конфуз възникна и на 27 юни, когато прессекретариатът му обяви, че отива на работно посещение в Черна гора, вместо просто да съобщи, че участва в среща на държавите от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), чийто домакин е Черна гора като ротационен председател. Догодина домакинството ще бъде на РС Македония и Радев ще има протоколен проблем, ако заяви, че отива там на посещение, при положение че скопските ръководители видимо не го долюбват. А те би трябвало все пак да го поканят на годишната среща на ПСЮИЕ.
Поради политическата си необиграност (все пак е бивш деполитизиран военен) президентът се издава, че
миролюбието му е престорено,
когато изпада в превъзбуда от действията на Путин. Единствено той от държавните глави в ЕС възкликна буквално на другия ден след началото на агресията, че "Русия ще спечели тази война, но тя много трудно ще спечели мира". Изявлението му можеше да се обясни с прибързана оценка, но постепенно пролича, че е проява на пожелателно мислене. Същото се случи и веднага след бутафорния бунт на лидера на наемническата групировка "Вагнер" на Евгений Пригожин. Докато другите европейски лидери проявяваха сдържаност и се задоволяваха само да кажат, че следят внимателно събитията, Радев изтича бос пред строя (какъвто израз има в армията) и даде "съвет" как Путин да овладее положението: "Трябва да дефинираме какво значи победа. Пригожин има ограничена сила и локална власт. Ако Кремъл се консолидира срещу това ограничено присъствие, не мисля, че ("Вагнер") има шанс“.
Неговите щабни указания бяха отправени от австрийска земя и не е изключено повече да не получи покана да посети Виена даже за опера. За да продължи да съществува в българското политическо пространство извън чистия протокол,
Радев няма какво друго да прави,
освен да се концентрира върху вътрешната политика. Уверен в своята електорална сила заради двукратното си мажоритарно избиране, той не пести презрителните си оценки към трудно сформираното редовно правителство, което му отне възможността да контролира изпълнителната власт чрез служебни правителства. За него управляващите в момента са "политици със скромна електорална подкрепа", които не бива да поемат "тежки ангажименти от името на България". Обладан от патриотарско главозамайване, той стана патрон на инициативата за издигане на 111-метров пилон на поляните в Рожен, с чието гигантско знаме може да попадне в Книгата на рекордите на "Гинес", но не и да си спечели по-голямо уважение.
Разбиранията му за външната и вътрешната политика го сродяват главно със симпатизанти на БСП и партия "Възраждане", докато избирателите от другите политически сектори се отдръпват от него. Обсебен от мисълта, че може да се окопае в местните власти, той си търси пълномощници за кандидат-кметове, които да се явят на местните избори през есента с негова благословия. Лидерката на БСП Корнелия Нинова, която вижда у него бракониер на собствения си политически терен, го обвини, че си стяга "кметска партия".
Сметките на Радев обаче могат да излязат криви, защото
не схваща колко бързо изстива народната любов,
когато опияненият от властови амбиции държавник изпадне в махмурлук. Последно проучване на агенция "Тренд" показа, че рейтингът на президента лети надолу. През месеците на трудното сдаване на властта след изборите той е загубил 7% от симпатизантите си и повече от половината от запитаните отговарят, че не го харесват. В стремежа си да лепи останки от своя авторитет, той несръчно го руши още повече. Ако продължава по същия начин, ще разчита само на Путин да се застъпи за него, или поне на беларуския президент Александър Лукашенко. Той отвори сърцето си за Пригожин, та за Радев ли няма да се намери място?
Истина е, че всичко трябва да си дойде на мястото. Двуличието е демоде.
