Често чувам как политици отчитат като успех своя пълен резил. Примерно, вдигат доходите на баба ви с 5 лева, а отчитат гигантско увеличение от 21 на сто.
Обаче за пръв път ми се случва да видя съвсем прилично реализиран проект, който накрая завършва с апокалиптичен провал. Т.е., направили са нещо, но вместо да го завършат като хората, сами го убиват с правата лопата.
Говоря за грижите, които т.нар. държава положи за украинските бежанци. Под мъдрото управление на върховната Калинка Константинова и нейния пряк началник Кирил Петков, под мълчаливия поглед на коалиционните управляващи и пълната незаинтересованост на голяма част от обществото, жени и деца в момента са вадени от 4-звездни хотели по морето и са на път да бъдат натикани в
нещо средно между работен фургон и палатков военен лагер,
което съществува край Елхово и друго се строи край Сарафово.
Когато войната избухна в края на февруари и хиляди украинци тръгнаха насам, правителството ни се помота известно време, но накрая нечия мъдра глава видя празните хотели по морето, събра две и две и насочи потока от хора към пясъка на плажа и all inclusive. Когато в Полша настаняваха пристигащите в спортни зали, “нашите” бежанци бяха настанявани в съвсем прилични условия. Това е факт - толкова украинки, пускащи селфи в социалните мрежи, едва ли можеше да бъдат видени някъде другаде през последните месеци, освен на българското море.
Трябваше ли украинските бежанци да бъдат настанявани в луксозни хотели? Не, разбира се - достатъчно бе те - жени и деца, да имат нормални условия за живот. Държавата обаче не разбира какво означават “нормални условия за живот”, тя такова нещо не може да осигури, а настаняването в хотелите бързо се превърна в добър бизнес, все пак това си беше директна дотация за туристическия бранш. Помните ли какво казваше вицепремиерката Константинова през март? Не можели да дават 40-те лева на бежанците, за да си наемат квартира, защото вицепремиерката не можела да гарантира условията в квартирите. Сякаш украинските наематели не могат да преценят условията, които се предлагат в една квартира. Истината е, че на онзи етап държавата бе ок - спести си организацията, хотелите бяха ок - получиха пари в един мъртъв сезон, бежанците бяха ок - получиха добър прием. Толкова добър, че по едно време се чуваше, че от Германия и Полша бежанци се насочвали насам.
И тук приказката рязко загрубя.
Въпреки че за всички бе ясно - пролетта ще свърши, слънцето ще напече и хотелите ще искат да си изпълнят резервациите, правителството не успя да измисли какво да прави с тези 20000 настанени бежанци. Спящата Калинка на промяната проспа този период. И той ненадейно дойде.
Има съвсем правдоподобна теория, че държавата просто не искаше да измисли адекватна алтернатива, защото още преди месец бе ясно, че като напече слънцето, планински курорти като Банско ще останат с много празни легла. Нонстоп само бе повтаряно, че след 1 юни тези хора трябва да напуснат “луксозното пребиваване” и “да влязат в една реалност, която е по-близо до тази, която се очаква за бежанците”/това са цитати от принца на бежанците Кирил Петков/. Т.е., хубавото нещо, което сме свършили, не е реалност, реалност е това, което не сме свършили, което ще последва. А, това, което последва, са влакови композиции с хора, които не знаят къде отиват. Това, което ще последва от 1 юни, са легла на два етажа в подредени набързо PVC фургони и в палатки с климатик, които са
оградени от висока телена ограда и са пазени от охрана
Чудно ли е, че мнозина от тези 20000 предпочетоха да не се качат на влака за лагера, а да се върнат в Украйна, където падат бомби? Не е чудно.
Разбира се, транспортните депа са временно решение. Някои от бежанците ще имат късмет да бъдат настанени в правителствени почивни станции, където условията не са прекрасни, но са съвсем добри - легла с метални крака и излята мивка, в която едновременно могат да си измият очите десет души. Други ще се озоват в Стара планина или в полите на Рила, трети вече са в Горна Оряховица или някъде там.
Повечето от тези 20000 души обаче ще предпочетат друго - да се върнат в Украйна на бегом или да изхарчат още малко гривни в България преди да се върнат в Украйна.
Два са изводите от цялата тази история
Първият е, че правителството прави всички възможно да се отърве от тези хора. Създава им условия, които ги карат да бягат от България. Нещо подобно правеха правителствата ни и при предните мигрантски вълни - със сирийци, афганистанци… Приемаше ги и им създаваше условия да продължат нелегално към Сърбия и ЕС.
По-важният за мен извод е, че правителството ни съвсем съзнателно пропусна да предприеме сериозни действия по интеграцията на пристигащите тук. Да затвориш едни хора в лагер, не е начин да им кажеш да си търсят работа.
Добрите практики в тези случаи са ясни - февруари, март, април и май трябваше да бъдат използвани за активна работа по интеграцията им, така че днес те да имат работа, да имат собствена квартира, да се грижат за себе си. Толкова трае този период - 3-6 месеца са напълно достатъчни за насочването на тези, които желаят да останат в страната. България получи вече достатъчно средства, за да се погрижи за тези 20 хил. души, със сигурност ще получи и още средства за това, вижте конюктурата.
Това не се случи. Защото нямаше желание.
PS. Един съвет - тази история с бежанците ще се повтаря и в бъдеще. По-добре е държавата да има готовност - и като база, и като законодателство, за подобни времена.
