Най-неочаквано, с половин уста в деня на изборите на 27 октомври Министерството на здравеопазването съобщи, че у нас е извършена белодробна трансплантация - в университетската болница "Лозенец", известна и като Правителствена. Тя е дело на екип от немски специалисти от болницата в Хановер начело с д-р Игор Тодораке и директора на болницата проф. Любомир Спасов. След което и от болницата, и от министерството спряха да дават каквато и да било информация и коментари и от безусловно положителна новината стана условно положителна, защото прекалено много въпроси останаха отворени. 

За да е пълна условността на картината, от "Св. Екатерина" побързаха да опровергаят скромното съобщение на МЗ за успеха, което гласеше, че у нас е извършена първата белодробна трансплантация. От сърдечно-съдовия център обаче припомниха, че през 2003 г. там са направени първите такива операции у нас - трансплантация на бял дроб и на бял дроб и сърце, при това от изцяло български екип начело с проф. Александър Чирков. Но не уточниха, че момичето, на което беше извършена комбинираната трансплантация, не оцеля. За сметка на това припомниха на всички, че на точно този терен егото е сред основните играчи.

България не просто не прави белодробни трансплантации, у нас трансплантациите изобщо са изумително малко - в последните години трупните донори са между 16 и 19 - около 2-3 донора на милион население, което е плачевно далеч от средните стойности в останалите европейски държави - между 10 и 25 донора на милион население.

Срещу това стоят 1161 чакащи за орган

Причината е комплексна - както недоверие в здравната система и чисто народопсихологически нагласи, така и слаба подкрепа от страна на държавата - при липсата на програми, стимули и целенасочена дейност центровете, в които се правят трансплантации, са едва няколко, но по-лошото е, че болниците, които се включват в системата за подаване на органи, са също горе-долу толкова. Просто защото не им се занимава - с убеждаване на близки, бумащина, координация и чисто медицинската дейност около поддържането на донора.

Това прави дейността изключително слабо развита, а един от най-показателните аспекти беше именно липсата на белодробни трансплантации, които, като повечето трансплантации, са рутинни по белия свят, не са чак толкова сложни като операции, а по-скоро като посттрансплантационен период - и в първите дни, и след това - като поддържане и обгрижване на пациентите до края на живота им. 19 души, нуждаещи се от нов бял дроб, в момента чакат държавата да направи нещо смислено, защото доскоро те нямаха дори надежда. Известно време България имаше договор с клиника в Австрия, на която пращаше нуждаещите си, после той не беше подновен, защото освен всичко друго поради липсата на донори България не отговаря на критериите на Евротрансплант. За кратко договорът беше подновен, след което отново замразен, тъй като и в самата Австрия не успяват на осигурят достатъчно трансплантации за собствените си граждани. Хубавото е, че оттам изискването беше наши екипи да преминат обучение във Виена, така че полека-лека дейността да започне да се извършва и у нас. Екипите на "Св. Екатерина" ще заминат в началото на следващата година, а официалните очаквания на МЗ бяха

първата белодробна трансплантация да е извършена до края на 2020 година

От 2021 година пък това следва да се случва рутинно, паралелно с програма за насърчаване на донорството и трансплантациите.

И изведнъж операцията се оказа факт година по-рано. И изникнаха въпросите може ли изобщо в "Лозенец" да се правят такива трансплантации, минали ли са екипите там подготовка, със или без знанието и съдействието на държавата ли е станало това, как така - след като дълго са ни убеждавали колко е сложно - изведнъж изниква донорска ситуация и за часове пристига екип от Хановер, кой ще поеме следтрансплантационния период, кой плаща това...

От агенция "Медицински надзор", която, колкото и да е странно, отговоря и за трансплантациите, все пак решиха да дадат обяснения, макар и чак преди 3 дни. "Трансплантацията беше извършена в болница „Лозенец“ преди всичко защото тя разполага с разрешение от МЗ за извършване на белодробни трансплантации. Всяка българска болница има свободата и правото сама да инвестира в обучения на своя екип, както и да сключва партньорски споразумения с водещи световни центрове за специфични лечения. Такъв е случаят с Университетска болница „Лозенец“, която инвестира в обучението на свой екип в болницата в Хановер. На базата на това партньорство и във връзка с поканата, която изпратихме до болницата в Хановер, техен екип съвместно с българските им колеги извършиха трансплантацията на бял дроб у нас", обясниха от агенцията. Дали това е наистина началото на белодробните трансплантации, не е ясно. "Надяваме се да можем да дадем шанс у нас и на други пациенти. Не случайно държавата в лицето на МЗ изпраща на обучение още 16 лекари и медицински специалисти, които да добият опита, увереността и сигурността сами да правят трансплантациите у нас. Дотогава не изключваме никакви възможности и варианти в търсене на решение за нашите пациенти", отвръщат от ИАМН. 

Досега обаче чужд екип не е идвал, защото, "за да се случи подобно нещо, е необходимо съгласието на две страни, много беше направено в тази посока и първата операция вече е факт". Всъщност немският екип е бил готов да дойде още на 12 октомври, когато пак имаше донорска ситуация, "но тогава се установиха медицински противопоказания, поради което трансплантация не бе осъществена", коментират от агенцията. На въпроса колко струва това и кой ще го плати, отговорът е: "Най-важното в такива случаи е не кой ще плати, а какво направихме. Щом веднъж се е случило, значи е възможно да се направи отново", отвръщат оттам и припомнят, че вече трансплантация на органи и стволови клетки ще може да се финансира от МЗ и извън държави в ЕС, а "грижата за контакт и комуникация с трансплантационни центрове не е на пациента, а на отговорните публични институции".

С други думи - "Лозенец" явно е самостоятелен трансплантационен център, който няма много общо с Министерството на здравеопазването и вероятно и по тази причина се справя по-добре от него. В началото на годината парламентът реши Правителствена болница да се преобразува в търговско дружество към МЗ, но това още не е факт и тя продължава да се води създадено от държавата лечебно заведение под шапката на Министерски съвет, т.е. за министерството е доста трудно да осъществява контрол над болницата. И въпреки че става дума за дейност, контролирана от МЗ, очевидно дори там не са били особено наясно какво се случва в "Лозенец", но дори да са били - не са го припознавали като случващо се в тази държава и в нейна болница. Докато министерството беше под огромен обществен натиск и с протестиращи пред прозорците си близки на чакащи за нов бял дроб, "Лозенец" е обучавала свои екипи в Германия и е осъществила достатъчно добър контакт, който позволява

екип оттам да пристигне в рамките на часове,

за да се осъществи трансплантацията. Защо това се е случвало едва ли не тайно, не е ясно. Очевидно е, че в дейност, която неслучайно е оставена изключително под контрола на държавата, а не е прехвърлена на здравното осигуряване - не само защото е скъпа и сложна за координация, а и заради особено важните й етични аспекти, държавата се проваля от години, а нелепата ситуация, в която изпадна в този случай, е просто част от утвърдена традиция на неадекватност. И на фона на периодичните скандали около трансплантации, с които се свързва името на проф. Любомир Спасов, никой от здравното министерство още не е казал напълно ясно, че този път скандал няма.

Затова и на фона на добрата новина сигналът е лош. От самата агенция "Медицински надзор" потвърждават, че се е случвало пациенти да откажат предложена им трансплантация, което е напълно логично. Доверието е от изключително значение за трансплантациите. Без него няма донори, няма реципиенти, няма обучени екипи. Само обречени пациенти. И то изисква много усилия.