Въвеждането единствено и само на електронната рецепта ще ограничи правата на пациентите, ще отнеме възможността им да получават качествено лечение при всички случаи, а някои лекари ще бъдат лишени да практикуват професията си. Затова паралелно с нея трябва да съществува и хартиеният й вариант. Това заявиха днес от Българския лекарски съюз на пресконференция, на която декларираха категорична подкрепа към предложените наскоро промени на здравното министерство, които отменят планирания от 1 ноември курс към преминаване изцяло на е-рецепти и разрешават за неопределено време и двата вида рецепти. Според тях поправките на служебния министър проф. Асен Меджидиев са "поправка на грешката", допусната от предшественичката му проф. Асена Сербезова, която смяташе да премине изцяло към е-рецепти.
"Трите мита"
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров развенча "три мита", съпътстващи дискусията за електронните рецепти, които според него неправилно се схващат като основен елемент от дигитализацията в здравеопазването. По думите му първият мит е, че лекарите не искат дигитализация. "Имаме 20 млн. изписани електронни рецепти, 5 млн. електронни направления, 10 млн. електронни прегледа, 130 хиляди електронни хоспитализации, 200 хил. електронни направления за хоспитализации. Т.е. българският лекар работи от 1 юни в условия на дигитализация, а от м.г. и в условията на дигитална рецепта", коментира той. По думите в останалите европейски държави, с изключение на Естония, съществуват и двата варианта. "Дания, Норвегия, Финландия, Франция, Швеция - при тях използването на е-рецепти е стигнало 90%, т.е. не забраната, а доброто представяне и създадените удобства са довели до пълна дигитализация в е-рецептата", даде пример той.
За втория мит - че ако електронната рецепта не се въведе за всички медикаменти, пациентът ще пострада, защото няма да е пълно досието му - д-р Маджаров посочи, че той се поддържа от хора, които смятат, че при е-рецептата няма нужда пациентът да ходи на посещение при лекар. "Това категорично не е вярно. Дигитализацията не премахва необходимостта от посещение при лекар. А попълването на пациентското досие е задължение на всеки, който се е докоснал до пациента - личен лекар, специалист, фармацевт", посочи той. По думите му е несериозно да се твърди, че фармацевтите вършат работата на лекарите, попълвайки данни за пациента. "Как нанасяме вреда на пациентите, като им отнемаме възможностите. Досега са имали възможност да получават два вида рецепти, а сега могат само за електронна. Това ограничаване на права ли е, или не е?", попита той, добавяйки, че над 90% от лекарите са "за" паралелно използване и на двата вида рецепти.
Третият мит според него е, че с електронната рецепта ще се ограничи свръхупотребата на антибиотици. В тази връзка той представи поръчано от БЛС социологическо проучване на "Тренд", извършено в периода 3-10 юни сред 1003 респонденти. Според него 75% от хората са чували за въвеждането на електронната рецепта. 21% смятат, че трябва се мине изцяло към нея, 10% - да се използват само хартиени рецепти, а 58% - да се ползват и хартиени, и електронни рецепти паралелно (11% не знаят кое е по-добре). 44% от анкетираните са купували антибиотици без рецепта, 53% - не са. 55% пък са чували, че техен познат или близък е купувал антибиотици без рецепта.
"Днес дойде майка с дете на 3 г., което е болно от събота. Тя е купила антибиотик, без преглед, без лекар, детето вече го пиеше. С каква рецепта - с никаква", даде пример и д-р Гергана Николова от БЛС. "Това означава, че проблемът е свързан не само с предписването от лекар, но и с отпускане от аптеките", коментира и Маджаров. Затова и според него в наредбата за реда за предписването на лекарствени продукти са нужни промени именно в начина на отпускане на медикаментите и терапията. "Ако искаме да ограничим свръхупотребата на антибиотици, трябва да е ясна отговорността на този, който е предписал терапията и аптеката да не може да отпусне медикаменти, без да е отворена рецептата", заяви той, допълвайки, че без да променим нищо в частта с отпускането, няма да постигнем нищо, а само ще засилим отпускане на лекарства без рецепта.
Защо зелените и жълти рецепти може да са на хартия?
"БЛС е категорично "за" 100% въвеждане изцяло на електронни рецепти за медикаментите, които се отпускат с жълти и зелени рецепти", обяви д-р Брънзалов, зам.-председател на БЛС. По думите му в момента за тях е оставена възможността за предписване и на хартия, макар че те са на специален режим и за тях е особено важно да се проследи пътя им - кой ги изписва, на кого, къде са получени и др. "За опиатите и лекарствата, предизвикващи зависимост не бързаме, те си остават на хартия, проследимостта им е трудна, а са останалите въвеждаме рестрикции. За нас това е необяснимо", посочи и д-р Маджаров.
"Българският лекарски съюз е работил активно за изработването на е-здравеопазване, винаги сме били много градивни, милиони документи вече се обменят по електронен път. Но императивното въвеждане на т. нар. "червени линии" - от определена дата всички рецепти да са електронни - не може да се изпълни от лекаря. Той не може на 100% винаги да издаде единствено и само електронна рецепта. Трябва да има свобода да прегледа и да прецени - може да прегледа пациент в дома му през нощта, но дори да издаде рецепта, тя пак може да не бъде изпълнена, защото в населеното място няма аптека", посочи д-р Брънзалов. По думите му рязкото въвеждане само и единствено на е-рецептата ще ограничи напълно за някои колеги правото им да практикуват професията. "Лекарите са лекари до последния им дъх, те попадат във всякакви ситуации. Останалите държави са постигнали 80% дигитални рецепти, но дори не са и помисляли да ограничат изцяло хартиените", посочи той.
Е-рецептите в болниците
"20 хиляди са лекарите в болнична помощ, които изписват на бели рецепти. Тук няма възможност за електронни рецепти, защото е по-диференцирана терапията. Въвеждането само на електронните рецепти ограничава възможността за практикуване на професията, застрашава и намалява качеството на лечението и получаваната услуга", заяви и проф. Шивачев. По думите му новите неща в медицината не се налагат със забрана и само времето ще докаже ползата им, а паралелното им предписване ще е само в полза на пациента.
