Публикуването на редовните доклади на ЕК по Европейския семестър предизвика сериозна буря и стана повод за искане на оставката на правосъдния министър Данаил Кирилов. Причината е, че в доклада за България се казва между всичко останало, че „Комисията наблюдава напредъка на България в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП)“. Казва се още, че в рамките на този механизъм ЕК продължава да наблюдава тези сфери. Ключовата дума тук е „продължава“, тъй като според искащите оставката на Кирилов това означава, че твърденията, че ЕК прекратява наблюдението не са верни. Другата страна в спора пък твърди, че не е работа на докладите по Европейския семестър и на изпълнителния заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис да се занимават с МСП.
Кой е прав?
Ситуацията беше създадена от бившия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), който обяви в края на мандата си миналата година, че МСП трябва да отпадне, защото България е изпълнила всички препоръки. В типичния си стил обаче Юнкер не посегна към копчето за премахване, независимо че ЕК има право да премахне МСП, тъй като той беше създаден, след като Съветът делегира на ЕК правото на решение. Та Юнкер обяви, че това решение трябва да бъде взето след консултации със Съвета и Европейския парламент. Типична юнкеровска маневра, направена с пълното съзнание, че няма шанс Съветът или ЕП да одобрят вдигането на механизма. Така Юнкер удари с един куршум два заека. Най-напред можа (с неособено чиста съвест) да отчете изпълнение на обещание, а именно в началото на управлението си той обеща на Бойко Борисов, че до края на мандата си ще вдигне омразния, но твърде импотентен механизъм. На второ място Юнкер запази интереса на ЕС, който, поне по презумпция, е да отстоява върховенството на закона. Така Юнкер вероятно си е мислел, че си спасява спорното наследство като шеф на ЕК. Това, че изигра Борисов, обаче не променя факта, че за петте години управление на Юнкер механизмът беше превърнат в наистина импотентен инструмент, който обаче дори и сведен до нищожност все още има силата, както се вижда тези дни, да клати, ако не цялата власт, то поне нечие кресло.
До момента Съветът не се е изказал по въпроса за отпадането на МСП, а ако се съди по текущите проблеми пред Съюза можем да заложим на сигурно, ако кажем, че е малко вероятно темата да влезе в дневния ред на Съвета скоро. Накратко това означава, че МСП е все още в сила. Отделен е въпросът дали ЕК ще подготви нов доклад или ще го остави да виси в изпълнителен вакуум.
Компетентен ли е Европейският семестър да се занимава с корупцията и съдебните системи?
Да, категорично. Такава е волята на европейския законодател при създаването на европейското икономическо управление, от което Европейският семестър е важна част. За онези, които са забравили или не знаят семестърът беше създаден като един от инструментите за предотвратяване на кризи, подобни на икономическата и финансова криза, атакувала ЕС и особено еврозоната през 2009 година. Основната цел на семестъра е да създаде поне някаква форма на икономическа координация, която е напълно доброволна и протича под формата на наблюдение и конкретни препоръки, които обаче страните-членки вече отдавна не се трудят особено да изпълняват. Доброто функциониране на съдебните системи на страните-членки е един от фундаментите на Европейския семестър, тъй като за да може единният пазар да функционира нормално, е необходимо да има върховенство на закона и функциониращи съдебни системи във всички членки, които да решават търговски и всякакви други спорове, които може да възникнат на единен пазар, създаден от национални държави. Комисията следи през Европейския семестър функционирането на съдебните системи, корупцията и изобщо институциите във всички членки с помощта на така нареченото правосъдно табло. Случаят с Румъния и България е различен, заради наличието на МСП. Именно през МСП Европейският семестър наблюдава състоянието на съдебните системи в България и Румъния.
За ужас на министър Кирилов и проправителствените журналисти и граждани
докладът по Европейския семестър не твърди, че България е изпълнила всички бенчмаркове по МСП. Напротив. Докладът се състои от две части. Първата съдържа конкретните препоръки в България и именно в него, под точка 31 е цитатът, който употребих в началото на текста, че мониторингът продължава. По-интересна е обаче другата част от доклада, а именно задълбоченият икономически анализ. Това е дебел документ от десетки страници, в който без грам милост за политическото бъдеще на правосъдния министър се казва, че предизвикателствата пред борбата с корупцията са доста упорити. В този доклад се казва това, което беше спестено в доклада по МСП миналата година заради политическото жонглиране на Юнкер, а именно, че „макар и да е нужно време преди реформите да дадат резултати България все още няма солидно досие с дела за корупция по високите етажи, което би помогнало за изграждането на публично доверие“. По-конкретно докладът се концентрира върху липсата на ефективни криминални разследвания, ребалансиране на натоварването на съдилищата и опростяване на работата на местните офиси на прокуратурата.
Друг проблем, на който в предишни години МСП обръщаше сериозно внимание, е качеството на институциите и бизнес средата, работата на публичната администрация и най-вече обществените поръчки. Докладът казва съвсем без заобикалки, че въпреки „известен“ напредък, което е синоним на едва забележим, „обществените поръчки остават обект на притеснение“. Продължава да е предизвикателство подобряването на бизнес-средата и качеството на институциите. Реформите към е-управление напредват бавно и не са довели до „никакво значително подобрение на бизнес-средата“. Ако живеехме в нормална държава, тези заключения са повод за повече от една оставка.
Доколко компетентен е латвийският изпълнителен вице Домбровскис
да коментира тези теми? По документи може да се заключи, че е доста компетентен, защото в комисията на Урсула фон дер Лайен той е един от тримата изпълнителни заместник-председатели (нова йерархична структура), който отговаря освен за Европейския семестър, от който доброто функциониране на съдебните системи е важна част, също и за еврото. А както стана ясно по време на българското председателство на Съвета, проблемите с корупцията и функционирането на съдебната система са сериозна пречка пред членството в зоната на общата валута. Факт е, че Валдис Домбровскис няма правомощия да каже дали да бъде премахнат МСП или не, но за сметка на това той е човекът, който може да даде препоръка за влизане във валутния механизъм, който подготвя страните-кандидатки за приемане на еврото. Това обяснява защо неща, които е трябвало да прочетем в миналогодишния доклад по МСП ги намираме в доклада по Европейския семестър. Освен това сред членовете на кабинета на Домбровскис има хора, които отговарят за върховенството на закона, правосъдието и потребителите. Става дума за Рут Пасерман.
От всичко това можем да заключим, че колкото и да не се харесва на симпатизантите на управлението на Бойко Борисов,
първо мониторингът все още е в сила, второ - се използва напоително
в подготовката на докладите по Европейския семестър, тъй като функционирането на съдебните системи и нивото на корупцията са важни елементи от икономическото управление на ЕС, и трето, че и двата механизма са важни за членство в еврозоната. От това следва изводът, че отново се фокусираме върху незначителни подробности – има ли МСП и има ли право Домбровскис да се изказва – вместо върху това, което пише в официален доклад на ЕК по семестъра. А в него има още нелицеприятни неща, които разкриват изключително лошото качество на управлението на България в последните години. А това по всякакви демократични стандарти е повод за искане на оставки.
Между другото не бива да забравяме също, че макар и ексклузивните интервюта с членове на ЕК да са важни за цялостния дебат, все пак Валдис Домбровскис, както и Жан-Клод Юнкер са политически лица. Докладите се изготвят от цели дирекции на ЕК, които понякога си сътрудничат една с друга (както в случая на Европейския семестър), а в повечето случаи се консултират с представители на националните власти, опозиция, неправителствени организации и т.н. Политическите лица обикновено са загрижени повече за личните си кариери, затова и техните думи, дори и когато подкрепят едната или другата страна, трябва да се възприемат със съответната доза критичност.
