Приватизацията е болното място на българския преход - хронично заболяване, чиито симптоми се използват за прикриване на настоящи и бъдещи обществени болежки и недъзи. Като че ли за последните 30 години бързо и лесно забравихме мутренските групировки, а техните лидери трайно и видимо превзеха не само икономиката, но и политиката. Фалитът на банките и черните икономически зими на 90-те години също не тежат на паметта на нашето общество. Но
приватизацията винаги се откроява
С нейното провеждане трябваше, от една страна, да бъде спасено спасяемото от икономическото наследство на социализма, а от друга - фалирано и ликвидирано неспасяемото. Нямаше как и да е инак - при над 11 млрд. долара външен дълг в началото на 1990 г. никой не иска да отпуска нови заеми на българската държава (виж данните на БНБ на стр. 440 от История на външния държавен дълга 1878 - 1990). Фалиралият строй убива своите индустриални творения в стила на Френската революция, която изяжда децата си. Аз самият като част от обществената тъкан още въздишам по това какви автобуси сме произвеждали и ходя по изложения, за да се радвам на реставрирани експонати с марката „Чавдар“.
Приватизацията несъмнено крие криминалните тайни на нашия управленски и икономически елит, на някогашното ляво и дясно, на миналото и настоящото управление (от "Булгартабак" останаха само спомени и загубили работата си хора). Сред източените предприятия може да е имало и жизнеспособни. Но като се отърсим от сантиментите и разгледаме нещата от правна и финансова страна, картината е друга и не предполага цялостна ревизия на приватизационните сделки.
Какво казва правото?
Конституцията е лаконична - за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. А ако до влизане на присъдата в сила последват законодателни промени, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. Приватизацията още не е престъпление, попадащо в тази дефиниция. Това са утвърдени правни принципи, които, ако веднъж се прекрачат, съществува риск всяко управление да злоупотребява с правни принципи и да наказва неудобни нему лица.
От месец насам главният прокурор Иван Гешев показва политически мерак да въздава историческа справедливост с квазиюридически средства. Първоначално само ГЕРБ заявиха подкрепа и готовност да премахнат давността за наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени по повод на приватизацията. Това предложение лека-полека беше възприето и от останалите партии в парламента. Което вбеси юристи от всички поколения с иначе различни възгледи. Дори венцеславците на Гешев възнегодуваха.
Единствената добра новина от целия шум е, че прокуратурата изглежда се опомни, че все пак номинално е част от съдебната власт, а не от политическия живот. В неделя говорителят на главния прокурор обнови сюжета „Криминална приватизация 020“, като подчерта, че прокуратурата имала за цел само да информира обществото, не и да проведе наказателно преследване. Но основната функция на прокуратурата - според Конституцията, е да следи за спазване на законността, като ръководи разследването. Ако по съвместителство са се превърнали в осведомителна агенция, това е несвойствена дейност, наред с целия политически пиар, който провеждат за утвърждаване имиджа на новия си едноличен ръководител. И да припомним - преценката за това дали един факт е достоверен или не се прави от съда. Съдът произнася присъда, с която информира обществото кой е виновен, на какво основание и какъв обществен укор следва да понесе.
Какво показват данните за периода 2010 – 2019 г.?
За последните 10 години приватизацията определено не е важна за приходите и разходите на държавния бюджет. Ако обществото понася сериозни неблагоприятни последици, те са от безхаберното изграждане и управление на публичната инфраструктура, която изяжда средствата за други дейности.
В периода 2010-2019 г. европейските средства са 10% от консолидираните бюджетни разходи. Капиталовите разходи са 14,5% от консолидираните бюджетни разходи. От капиталовите разходи (тоест от средствата за строителство, ремонт на инфраструктура и купуване на машини и съоръжения) 47% са финансирани с европейски средства.
Казано накратко, ако прокуратурата трябва да разследва нещо, то е как се разходват държавните, включително и евросредствата, към настоящия момент. Вместо това темата с приватизацията очевидно се претопля, за да отклони вниманието именно от днешните злоупотреби. А не е като да няма проблеми - с новоизградени или ремонтирани улици, булеварди и магистрали. За илюстрация, и по "Тракия", и по Северната тангента, и по Цариградско шосе първите кръпки вече плачат за втори.
Какво да се прави със самата прокуратура,
също е въпрос от днешния дневен ред на обществото
Докато прокуратурата изпълнява основно осведомителни дейности и се опитва да си присвои и правораздавателни такива, безнаказаността и произволът ще имат предимство пред правото и реда. Но и днешният главен прокурор, и предишният никак не обичат някой да ги проверява. Статусът им на безконтролни главнокомандващи с послушна прокурорска армия е отдавна наболял проблем. И ако няма своевременно наказани за праватизацията, поради „незаинтересованост“ от страна на прокуратурата в рамките на давностния срок, по същата причина няма да има наказани и за днешното криминално управление.
Време е да засилим обществения надзор и прозрачност над работата на българската прокуратура. Засега политическа воля и конкретни предложения за това не демонстрира никой. Да видим дали заявените намерения за отваряне на конституционния дебат от страна на президента Румен Радев ще се претворят в конкретни действия. А дотогава нека попитаме главния прокурор Гешев
няколко въпроса, по-злободневни от приватизацията:
Защо се бави проверката за апартамента на финансовия министър Горанов?
Нормално ли е испанската прокуратура да проверява министър-председателя Бойко Борисов за пране на пари, а българската да върви след нея?
Престъпление ли е убийството на дете при управление на моторна шейна от предходния министър на транспорта в това правителство на Борисов?
На прокуратурата някак все не ѝ спори да разследва и обвинява силните на деня лица, Затова се опитва да имитира дейност, като претопля казус, който отдавна е затворен.
Още по темата -
