„Гледайте на пресата като на клавиатура, на която свири правителството.” (Йозеф Гьобелс)
---------------------
С Бойко Борисов ще ставаме колеги и не знам дали да се радвам. Той се обръща с "колега" към кого ли не, но напоследък работи като водещ на директни видеорепортажи. Пуска ги на личната си страница във Фейсбук, откъдето проникват в медиите. В политическото затишие след изборите журналистите са доволни, че им върши работата. Страниците всеки ден трябва да се пълнят с нещо, независимо колко важни са събитията.
Усърдният изследовател на историята на българската журналистика проф. Георги Боршуков (лека му пръст) казваше преди 45 години на студентите си, че от журналиста може да стане голям човек, стига навреме да се откаже от журналистиката. И даваше примери с политици и писатели, които са се появявали в публичния живот най-напред по страниците на вестниците. Не е доказано обратното - дали от политик може да стане голям журналист, но тези дни председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер рече на шега в интервю за американското издание "Политико", че след края на мандата си би желал да работи в "Политико", защото, както се изрази, "ще подобря съдържанието му".
Политиците често имат високомерно отношение към журналистите, защото смятат, че
медиите светят с тяхната отразена светлина.
Тодор Живков ги наричаше снизходително "моите спътници", когато го съпровождаха в неговите пътувания. Естествен спътник на Земята е Луната, която в действителност не свети, а отразява светлината от Слънцето. Вдигне ли се Слънцето над хоризонта, Луната избледнява и изчезва. Точно това се наблюдава напоследък в медийното пространство в резултат на активизирането на човека медия Бойко Борисов.
Опозицията лекомислено смята, че той се е впуснал в кризисен пиар, защото властта му се клати. При такава опозиция, която затъва в собствена криза, властта няма от какво да се притеснява. Вижда се, че Борисов се занимава дни наред с пиар, но той има характеристиките не толкова на кризисен, колкото на перманентен пиар. А когато политик се захване с пиар, това не е нищо друго, освен добре познатата от векове пропаганда. Терминът е модернизиран, но съдържанието му е същото. Всяка пропаганда има смисъл (ефективност), докато не бъде разпозната като пропаганда. След това започва да отблъсква, вместо да печели привърженици.
Без да е специалист, Борисов има усет,
че през медиите пропагандата му не е ефективна, защото колкото повече му угодничат, толкова повече губят доверието на аудиторията, която ги разпознава като средства за масова пропаганда. В излезлия преди дни годишен доклад за цифровите новини, издаден от Института към агенция "Ройтерс" (Reuters Institute Digital News Report 2019), разделът за България посочва, че "управляващата партия ГЕРБ е развила най-голямата мрежа за влияние" в страната. Прави се следната съпоставка: "В началото на 90-те години всяка политическа партия си имаше вестник. Днес всяка си има телевизионен канал". Като последен пример за нарастващата медийна роля на ГЕРБ е посочена покупката на Нова телевизия от "най-влиятелния и ноторно известен български олигарх Кирил Домусчиев", който е "гласовит поддръжник на министър-председателя и неговата партия и често атакува опозицията".
При такива медийни собственици ясно е каква журналистика може да процъфтява. От години имаме примера с медийната империя на Делян Пеевски, която винаги е в угода на властта. Домусчиев няма да ни изненада с нещо по-оригинално. Като собственик на футболен отбор с доминиращо чуждестранно присъствие той може да реши да внесе и журналисти от чужбина, след като уволни своите, но едва ли ще допринесе полза за пропагандата на Борисов, защото
тази работа се върши не толкова с крака, колкото с глава
В момента текат два процеса: успоредно с обезличаването на медиите премиерът търси нови инструменти и ги намира в социалните мрежи. Някои ги смятат погрешно за "социални медии", но трябва да се прави разлика. Думата "медия" означава "посредник". Медиите служат за обмяна на информация там, където не е възможна пряка комуникация. Когато хората общуват пряко, нямат нужда от посредничество на медии. Социалните мрежи им дават такава възможност. Тук броят на участниците няма определящо значение (може да надминава тиража на много медии), а е важен начинът на общуване. Като се освобождава от посредничеството на медии (спомнете си презрението към тях на американския президент Доналд Тръмп, който ги замени с Туитър), Борисов се ориентира към пряка комуникация с всеки потенциален читател и зрител през социалната мрежа Фейсбук. Илюзията за двупосочно общуване се поддържа чрез възможността да му пускат емотикони (главно вдигнати палчета и сърчица), които текат като ручей върху картината, която им показва. Освен това, ако желаят, могат да правят и кратки коментари (положителни в съотношение поне 10:1).
Какво видяхме през последните дни?
Борисов слиза при народа, за да се увери, че благините, които му спуска в качеството си на премиер, се посрещат с радост и благодарност. Сякаш слуша гласа на своя персонален учител Тодор Живков, който в края на управлението си приканваше своето обкръжение: "Приземяване, приземяване трябва, другари!". Но ученикът нерядко отива по-далеч от учителя си, ако е достатъчно амбициозен. Борисов има две предимства: ново комуникационно средство и възможност да ползва чужд опит без идейни задръжки. Комуникацията е внос от Америка, а опитът е от Северна Корея. Борисов се самозаснема (чрез личната си пиарка) като вожд, който отива да ръководи на място трудовия народ. Репликите са прости, жестовете - сърдечни: "Какво правиш? Ела да те видим, бе. Как се казваш, каква е тая машина? Какво правите, работите ли здраво? А плащат ли?“ Или: "Този влак не трака. Не се усеща, че вървим със 160 км/ч. Хората трябва да се върнат във влаковете, защото е по-бързо и по-удобно. Важно е хората да видят свършеното. Ние работим здраво. Всичко това трябва да се изкомуникира...". Последното изречение е най-съществено, защото става дума за главната цел на иначе безсмисленото му явяване там, където никой не разчита на негова компетентна намеса.
Най-значимият човек след него
не са министрите, които го съпровождат, а пиарката, която постоянно излъчва с любителска камера през Фейсбук всеки негов жест и дума. Той кара джипа, а тя седи на задната дясна седалка, която по протокол се полага на най-високопоставеното лице. В кабината на влака министрите са сгърчени в един ъгъл, а пиарката е надвесена над машиниста и самия Борисов, защото чрез нея зрителите заемат най-удобна позиция да наблюдават и чуват какво става. На полигона Ново село, където Борисов слиза при армейците (също чеда на народа) да се снима в бойната атмосфера на Националното учение с международно участие „Ответен удар – 2019 г.", се чува как пиарката командва с военна решителност: "Ти се мръдни, я виж каква широка ливада е!"
Пиарите често имат склонност да се държат като началници на журналистите, защото са привилегировани да се отъркват по-отблизо о властта. Нерядко шефовете им сами
дават пример на грубо отношение към медиите
и Борисов не е изключение.
Журналист пробва да запита: "Може ли друг въпрос?" (за предложението на Делян Пеевски да се премахнат напълно субсидиите за партиите, заявено същата сутрин в парламента). Борисов се извръща рязко: "Стига с други въпроси. Ваште номера ги научих. Ако искате, покажете това, което правиме днеска с армията. А вие ме питате за първия сняг. Ако ви е интересно, питайте, ако не... Има правителствено решение за 1 лев субсидия. Ясен ли бях? Това ли ще пуснете или танковете и артилерията, за да видят хората каква армия ни пази".
И за да е сигурен, че медиите няма да окепазят мероприятието, пусна във Фейсбук следния текст: "Имаме надеждна техника, която модернизираме и окомплектоваме това, което през годините е разрушено. През последните години се отделят толкова средства за отбрана, колкото не са предвиждани години наред."
Не е нужно да се добавя кой се е грижил за този успех "през последните години", че ще прозвучи като пропаганда.
