Склонът е стръмен и засипан с едри камъни. Долу в ниското е канавката на магистралата, а на самия връх има телена мрежа, опъната между бетонни колове с цел да спре всеки, който би се опитал да стигне до пътя.
Коловете са бутнати, мрежата – стъпкана. На хълма изведнъж се изсипват около 200 души. Групата е разнородна – мъже, жени, малки деца, носени на ръце. Всички тия хора стигнаха до хълма над магистралата по доста алтернативен маршрут – черен път по баирите, през храсти, тръни и шубраци. Чия бе тая идея, не стана ясно, но пък тя се увенча с успех. В ниското чакат няколко десетки полицаи, които изобщо не очакваха, че протестиращите ще им надвиснат точно над главите. След кратко колебание перничани почват да слизат по едрите камънаци, залитайки. Устремени да блокират магистралата,
някои викат „Българи юнаци”
Други просто дават свобода на гласните си струни с по едно „Еееее”.
Покачени на върха, хората приличат на някакви модерни светулки, почти всеки е включил фенерчето на телефона си, за да вижда къде ходи. А за ходене имаше немалко. Протестиращите се събраха на паркинга на един хипермаркет, на около километър от пътен възел „Даскалово”, част от магистрала „Люлин” – перлата на пътното строителство на ГЕРБ и лична гордост на премиера Бойко Борисов. „Никой не ни е организирал, всички разбрахме, даже не знам откъде разбрахме”, обяснява една девойка. Недалеч от нея са застанали няколко момчета със спортни фигури. Облечени в анцузи и суитчъри, които правят впечатление с надписи „Ултрас” и щампи със свастика. Други търсят познати по телефона и се шегуват с онези, които не са дошли: „Гледах, гледах, нема те, ти си национален предател”. Казано е с усмивка, следва и оправданието за познатите – един имал работа, друг се запил отрано, и така...
Вместо да тръгнат по царския път, т.е. по асфалта право към нарочения за блокиране аутобан, някой даде идеята да се мине по хайдушката пътека. Това е една алея между бензиностанция и тъмнеещи строителни складове. Групата тръгва по нея, заобикаля стадион „Металург” и върви към върха на хълма, където има станция на енергото.
Пътеката, отначало покрита с настилка, изведнъж започва да става трудна. Ситни камъчета се ронят под подметките и отстъпват място на диви, изсъхнали треволяци. И тръни. Никой не е подготвен за такъв преход, повечето нямат представа накъде вървят в тъмницата, включват се телефони, тук-там се пускат псувни, в мрака се търсят деца с: „Ела тука до мене”. Двама-трима хвърлят пиратки. На върха на хълма, пред подстанцията е светло, но има капан. Някогашен канал, с дълбочина 60-70 см. Пресича пътеката, решетка няма и трапът зее отворен. Някой го вижда, но няма време да предупреди всички. „Внимавайте, има канал”, вика един. А друг: „Смело напред”. Едно пет-шест годишно хлапе смело се засилва и в следващия момент пльосва в дупката. Издърпват го и продължават. Майка му: „Герой си ти, мамо”.
Понеже никой не беше предвидил тръните и шубраците, бая народ си изпати от бодлите им. Докато крачиш из мрака, току ще чуеш едно „Ъъъъъ” и благословия по адрес на бодила. Как да е, колоната се движи, преминавайки в индианска нишка из тесните участъци. Тия, дето вървяха отпред, излязоха големи конспиратори и по едно време почнаха да викат всички да си угасят телефоните. „Ще ни видят полицаите и ще ни спрат”. Никой не слуша. Къде ти, ще се изпотрепят в тъмницата.
Полицаите не само не ги спряха, а изобщо
не очакваха, че ще дойдат от високото
Стратегическата маневра се оказа успешна и няколко минути след като надвиснаха над шапките на униформените, протестиращите се спуснаха по склона, прескочиха канавката и блокираха магистралата. Никой не направи опит да ги спре.
Двете платна на магистралата са затворени, образуват се колони. „Скъпо ли ви е горивотооо”, провиква се някой от протеста. Започва се и лозунгът „Оставка”. Телевизиите са на място за живите включвания и интервюта с протестиращи. „Долу тия 240 тумора! Аз предлагам да ги викнем тука, да се разберем като мъже”, държи реч един. Хвърлят се няколко димки, атмосферата започва да люти. Всички снимат, някои предават на живо във "Фейсбук". Доволни са, че и телевизиите са там, нека всички видят! Други пък се ядосват, че хората не са достатъчно. „На първия ден от протеста аз ги броих от балкона – 1300 коли имаше”, разпалено обяснява един.
Протестът е шарен. Най-шумни са хлапетиите, викат, увличат другите. Някои са прегракнали от напъване. Има обаче и други – уж млади, а състарени. С бръчки около очите и цигара в устата. „Тепанье требва, а не затваряне на пътища”, казват. Срещат се двама познати, не виждали се отдавна. „Как”, пита единият. „Нали виждаш – гниеме”, отвръща другият.
Протестът уж е заради високите цени на горивата, но не е само това.
Недоволството е на общо основание
- не е ясно какво точно, но нещо със сигурност не е наред. И са се събрали да поругаят, да покрещят, да попсуват.
Докато пътното платно стои блокирано, полицаите качват един джип на баира, от който слязоха протестиращите, и ги осветяват с мощните му прожектори. Отдолу тълпата надава викове. Из тъмницата по хълма се щурат някакви фигури, едната се опитва да оправи блъснатите колове. Пак по пътеката се задават още светулки, т.е. хора с телефони, явно закъснели. Никой няма да ги спре, ако се опитат да минат по асфалта, но кой знае защо те предпочитат да си кълчат глезените из тъмното. Появява се втори джип. „Я, ма това е „Нива”, полицейска, заявява един откривател. И после, към идващите отгоре:
„Бегайте, ще ви заключат”
„Да, бе”, отговарят му самоуверено отгоре и почват да се спускат.
Полицаите не се разправят с протестиращите. Някои стоят на платното. Други се греят в паркираните наоколо бусове. Докарали са бая народ и техника, има и от новите джипове, дето наскоро им купи и тържествено раздаде правителството. Протестиращите се разделят на две – втората група блокира кръговото движение на пътния възел, а първата самата магистрала над него. На кръговото полицаите са докарали и бус с надпис „Криминалистична лаборатория”. За какво им е, само те си знаят.
Става студено, но хората продължават да викат. Тук-там се появяват малки бутилчици за сгряване. Някои пият бира. Други се разотиват. Една групичка младежи кротко люпят семки и плюят шлюпките върху магистрала „Люлин”.
