„Партия държава” стана популярна квалификация за същността на ГЕРБ. И не без основание – вече близо 10 години формацията на Бойко Борисов държи централната власт (краткото и злополучно управление на Пламен Орешарски послужи като изключение, което доказа правилото). А над 5.5 млн. българи живеят в общини, владени от партията, както обичат да се хвалят самите гербери. При такава ситуация направо е плашещо да се замисли човек колко трябва да е здрава хватката, с която ГЕРБ държи националната и местните икономики.
Удържането на властта в такъв мащаб изисква преди всичко обуздаване на политическата конкуренция. Плурализмът няма как да се елиминира като принцип, самата конституция го утвърждава като водещо начало на българския политически живот. Това обаче няма особено значение, тъй като на разположение на управляващите се достатъчно много инструменти, с които да пресекат аспирациите на своите съперници. Временните съюзи с довчерашни отявлени врагове, на които се раздават апетитни постове и сфери на влияние в държавното управление, са перфектен способ в това отношение. Именно по този начин ГЕРБ напълно елиминира и без това раздробената десница като риск за своята политическа доминация. На същия принцип работи сега и с водещите националистически формации.
Така на партията на Борисов остава
да се тревожи преди всичко за лявата половина
на политическия спектър. Това е територия, която в значителна степен се намира под контрола на основния й политически съперник – БСП. Реално погледнато, пробивът на герберите в тази посока започна още при първото им управление. Тогава за пръв път техен съюзник стана „Атака” на Волен Сидеров, привлякла избиратели колкото с националистически, толкова и с леви послания. Истинската победа обаче беше влизането на АБВ на Георги Първанов във второто правителство на Борисов през 2014 г.
Защо? Първанов е бивш председател на БСП, два мандата президент от левицата, а в ръководството на неговата партия влязоха ключови за БСП фигури като Румен Петков и Ивайло Калфин. АБВ успя да откъсне от столетницата достатъчно избиратели, за да влезе в парламента. И което е най-важно, с лекота направи компромиса така неприемлив за много леви избиратели, открито да се съюзи с една дясноцентристка формация с антикомунистическа ориентация, за каквато се представя ГЕРБ. И всичко това под благовидния предлог да придаде социално измерение на управлението на Борисов. Макар че преди изборите сочеше ГЕРБ като партия на статуквото.
Другарството им се развали през 2016 г.,
когато с наближаващите президентски избори Първанов реши, че издигнат от него кандидат има шанс да прекрачи прага на „Дондуков” 2. Избраникът му Ивайло Калфин се провали, но и с поражението си оказа услуга на ГЕРБ, тъй като привлече гласове, които иначе биха отишли при Румен Радев и биха направили победата му още по-разгромна. За АБВ обаче ударът беше тежък – за да демонстрира, че се разграничава от ГЕРБ пред избирателите, беше излязла от правителството, с което фактически участието й в голямата политика приключи – внезапно и безславно.
За да спечели повторно благоволението на електората, Първанов сметна, че трябва още по-категорично да застане (публично) срещу бившия си съюзник – тактика, която използваха и бившите десни реформатори, след като собствената им коалиция с ГЕРБ се разтури. С тази цел Първанов се оттегли от лидерския пост, а за свой наследник в началото на 2017 г. посочи младия Константин Проданов. „Много ясно, категорично трябва да се разграничим от ГЕРБ. За мен те са символ на сервилност към външни интереси, на корупция, на посредственост. И ако има една червена линия, която не бих прекрачил на предстоящите избори, това е коалиция с ГЕРБ. Нито явна, нито тайна”, обяви тогава Проданов. Сривът обаче продължи – на предсрочните избори през март АБВ се яви в коалиция с „Движение 21” на бившия соцдепутат Татяна Дончева, с която събраха едва 54 хиляди гласа.
Това беше достатъчно, за да разберат първановистите, че прекалено рязко са теглили "червената линия". През май т.г. Проданов се оттегли от лидерското място и беше заменен от изпитания кадър Румен Петков. И скоро след това политическата линия на АБВ описа пълен кръг и партията започна да гравитира отново към ГЕРБ.
Това пролича по няколко направления. Най-напред външната политика – АБВ стана единствената българска партия, която трайно и последователно ратува за ревизия на договора за добросъседство с Македония, сключен миналата година от управляващите, с мотива, че документът по никакъв начин не разрешава двустранните проблеми. Отначало първановистите използваха това, за да критикуват правителството, че не защитава интересите на страната. Впоследствие обаче ситуацията претърпя интригуващ обрат – в началото на септември
Бойко Борисов прие Петков и Първанов
на официална среща, на която обсъдиха темата. От това не последва нищо, правителствената позиция остана непроменена. Самият факт обаче, че премиерът припозна и придаде такава тежест на малка извънпарламентарна партия, беше извънредно многозначителен от политическа гледна точка.
Особено на фона на подкрепата, която АБВ започна да оказва на управляващите във вътрешнополитически план. Партията на Първанов внезапно стана рупор на ГЕРБ във все по-острия й конфликт с президента Румен Радев. Още през юни т.г. Румен Петков порица държавния глава, че е подписал обща декларация на членките на НАТО в Източна Европа, в която Русия е посочена като дестабилизиращ фактор в международната политика. Към края на годината обаче вече го атакуваше в посока, която пряко облагодетелстваше правителството. Става въпрос за отказа на Радев да подпише указа за освобождаване на новия вътрешен министър Младен Маринов от тогавашния му пост на главен секретар на МВР. „Това е институционално подритване на ниско ниво от страна на президента към правителството”, обяви Петков. Не закъсня да се обади и Първанов: „Трябва да има коректив на изпълнителната власт. И президентът би могъл да играе и тази роля. Но не ежедневен коректив. Не по всяка инициатива, по всеки въпрос и понякога по твърде дребни проблеми да се влиза в тежка полемика, и то с тежки, нелицеприятни думи и квалификации. Това създава лош образ на българската политика”.
От АБВ защитиха управляващите и от атаките на БСП
„Цинизъм е да се катериш към властта по труповете на трагично загиналите хора край Своге. Да се заема такава позиция е цинизъм, който трябва да бъде показан на обществото във всичките му измерения и нагли параметри. Такава арогантност, преди да е завършила проверката, преди да е ясна вината на участниците в събитието”, скочи Румен Петков на соцлидера Корнелия Нинова по повод атаките й срещу правителството заради пътната катастрофа. Определи и като „неадекватно” решението на социалистите да искат вот на недоверие заради неуспешната политика в областта здравеопазването.
Тези ходове на първановистите показват, че вече са забравили заканата „без коалиция с ГЕРБ – нито тайна, нито явна”. Срещата на най-високо ниво с Борисов пък доказва, че и герберите са оставили раздялата зад гърба си и са готови да подновят прекъснатото сътрудничество. В крайна сметка това им дава възможност за пореден излаз в лявото политическо пространство, а оттам и възможност да контролират по-добре малкото политически съперници, които им останаха.
