Руският президент Владимир Путин си намери най-добрата компания за забавление по време на европейското шоу, което външните министри на ЕС му изиграха след люти закани как ще го санкционират заради лишаването от свобода на критика му Алексей Навални. Той покани в личната си резиденция в Сочи беларуския президент Александър Лукашенко, за да се разтоварят от всекидневните грижи, докато Съветът на ЕС сипеше остри думи срещу душманите на човешките права. Развеселени на пързалката със ски и моторни шейни, двамата бяха очаровани, че гневът на Брюксел се изля с пълна сила върху ... превратаджиите в Мианма.
Европейските външни министри се съгласиха по принцип, че авторитарният режим в Москва (както по-рано и в Киев) заслужава санкции, но не посмяха да посочат никого от близкото обкръжение на Путин, нито някой от любимите му олигарси, които самоотвержено му служат за параван срещу обвиненията в корупция. Напразно сътрудниците на Навални им обясняваха, че коренът на злото е във висшите среди, щом става дума за автокрация. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел каза на пресконференция: "За да санкционираме някого, той трябва да е директно свързан с деянията, за които наказваме. Не можем да накажем някого просто защото не го харесваме. В случая с Навални трябва да санкционираме хората, пряко свързани с неговия арест, съд, присъда и отравяне. Извинете, но това също е върховенство на закона". Така даде да се разбере, че максималната строгост е да бъдат издърпани ушите на функционери от втория ешелон, които дори нямат вложения в европейски банки, защото законът им забранява да изнасят пари в чужбина. Следователно
брюкселската тояга може да удари само сянката на Путин
Но не веднага, а след допълнително прецизиране на списъка.
Малко след това обаче същият топ дипломат Борел се изказа и за резултата от дискусията по друга точка от дневния ред на Съвета на ЕС - за погазването на човешките права в Мианма. За тамошните потисници европейските наказателни мерки вече почиваха на друга основа: "Външните министри на страните от ЕС взеха решение за въвеждането на санкции срещу икономически и финансови интереси на военните, тъй като в тази страна (Мианма) те са предприемачи и контролират лостовете на икономиката", каза Борел на същата пресконференция. А неназован дипломатически източник, цитиран от АФП, добави: "Бе постигнато политическо съгласие за санкции срещу военните. Въвеждането им може да стане много бързо".
Какво излиза? - руските олигарси могат да са спокойни за авоарите си в западни банки, но да треперят мианмарските военни, ако не са вложили спестяванията си в по-близките китайски банки. За да не бъде съвсем скандално намигването към Москва, ведомството на външния министър Сергей Лавров, което от седмици унижава върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел, му се притече на помощ, като обяви, че много се е разочаровало. В декларация от Смоленския площад, където се намира руското МВнР, се казва: "Предизвиква разочарование приетото под измислен предлог от Съвета на ЕС по външните работи на 22 февруари решение за подготовка на нови противоправни едностранни ограничения спрямо руски граждани". Колко са се разстроили руснаците личи от следващото изречение: "В Брюксел отново инстинктивно натискат неработещия санкционен бутон".
За Русия всичко това е "дежа вю" ("таких мы видели"),
защото е под западни санкции от 2014 г., когато си присвои Крим, без да пита за мнението на Украйна. Няма значение, че сега ЕС е решил да приложи срещу нея чисто новия си "Глобален механизъм за санкции срещу нарушенията на човешките права", който бе учреден през декември 2020 г. По-рано тя бе почесана от наказателни механизми заради кибератаки и химически инциденти, от които не й останаха трайни следи. Гръмкото название на новия механизъм ще я уплаши, колкото българският премиер Бойко Борисов се уплаши от американски санкции заради корупция.
През 2012 г. САЩ приеха Закона "Магнитски" (Global Magnitsky Human Rights Accountability Act), който първоначално бе замислен като наказателна мярка срещу руски граждани, забъркани в корупционни схеми. През 2016 г. законът придоби глобален облик, защото даде основание по него да се налагат санкции не само на руснаци, но и на граждани от държави в целия свят. Отделно американският Държавен департамент си запази правото да сочи с пръст корумпирани функционери, като ги обявява за нежелани на американска територия. Точно преди година той изпробва арсенала си по България, като обяви за "персона нон грата" в САЩ слабо известния до момента съдия Андон Миталов, заподозрян по дипломатически канали както в корупция, така и в симпатии към Русия. Очакваше се, че той ще послужи само за настройка на мерника, защото изобилните корупционни скандали в страната вдигаха мишени като планински масиви. Но барутът на американците изглежда се намокри, защото не произведе никакъв изстрел даже след като получиха впечатления от богатото съдържание на чекмеджето на премиера Бойко Борисов. Той не бе уличен нито в корупция, нито в угодничество към Путин, въпреки че скоростно прокара под носа им руски транзитен газопровод през България.
Какъв е изводът от руските и американските санкции,
които следват една и съща логика? Ако ще крадеш, кради много, за да не те сполетят. Но на по-ниско равнище може да пострадаш.
Борисов знае, че Путин няма да му се разсърди, и затова не изпитва притеснения да подкрепя в Брюксел ялови санкции срещу Русия. Както се казва, санкциите си лаят, далаверата си върви.
