Вече имам НЕнаучно обяснение какво му става на президента Румен Радев, когато ходи в Брюксел. Държи се странно, за да го забележат и да разберат най-сетне служителите в европейските институции какъв е и как се казва. Иначе се опасява, че може би се слива с общия европейски пейзаж.
Гаф на видеослужбата на ЕС ме озадачи как стои българският държавен глава, когато отива на заседанията на Европейския съвет. Видеозапис на негово изявление пред журналисти отбеляза, че това е българският министър-председател Кирил Петков. Не е голяма беда да стане техническа грешка и даже бе поправена малко по-късно. Обаче в карето встрани пак бе изписано, че това е Кирил Петков с линк към видеозаписи от предишни заседания на Европейския съвет, от които се вижда, че премиерът на последното редовно правителство е бил финално в Брюксел на 24 юни 2022 г. А след това щафетата е поета от Радев, за да не праща служебен премиер на такова отговорно място.
В подобни случаи журналистите се шегуват мрачно, че когато тръгне една грешка, непременно си пробива път до читателите, слушателите и зрителите. Мой преподавател във Факултета по журналистика казваше на студентите, че грешките са като бълхите: "Ти ги чистиш, те скачат още повече".
Понякога обаче излиза, че
грешката е вярна,
което означава, че въпреки всичко е носителка на вярно съдържание. Такъв е и случаят с Радев. Не са го запомнили добре в Брюксел, но полага усилия да го забележат в множеството и да започнат да го различават като черна овца от другите правителствени и държавни ръководители. Прави го сякаш с единствената цел да научат името му, а не да стори голямо добро на България.
В сряда и четвъртък център на европейското внимание бе президентът на Украйна Володимир Зеленски. За първи път от началото на руската агресия преди една година той направи светкавична обиколка в три европейски столици - Лондон, Париж и Брюксел. Целта му бе да привлече колкото може повече подкрепа за отпор срещу нашественика и да убеди събеседниците си - а това бяха всички лидери от ЕС, - че отбраната на неговата държава представлява и отбрана на Европа. Това означаваше оръжия, с които Украйна да се защитава, а не да напада други държави. Иначе казано - да сложи край на агресията и да възстанови мира. Овациите, с които бе посрещан навсякъде, показваха, че неговите мисли се споделят от почти всички, например в Европейския парламент, където на специално свиканата заради него сесия каза: "Ние сме заедно, за да защитим Европа".
Един обаче заяви на чист български език, че е на друго мнение, и това бе президентът Радев. Той не само се противопостави на въоръжаването на Украйна, но и даде да се разбере, че ще препоръча на назначеното от него служебно правителство "да прояви разум" и да спре да изпраща оръжия на отбраняващата се държава. Президентът надхвърли конституционните си пълномощия, като фактически показа, че повече няма да се съобразява с решението на 48-то Народно събрание, което вмени на правителството такава задача. Вероятно той смята, че с разпускането на някое Народно събрание отпадат и неговите решения. Така ще излезе, че всички закони, гласувани от предишни Народни събрания, вече са невалидни. Откога България е престанала да бъде парламентарна република и се е превърнала в президентска автокрация?
Какво предлага Радев?
Да се възцари мир. Всички го желаят, но защо се обръща с такъв призив към жертвата, а не към агресора? Можеше да отправи послание за мир към руския президент Владимир Путин, който започна войната и не мисли да я спира. Вместо това Радев съзира войнолюбци в ЕС, защото така нарича онези, които дават военна подкрепа на Украйна съгласно международното право и Устава на ООН.
"Това е кръвопролитна война и все по-рядко чуваме гласове за мир. Чуваме само гласовете на оръжията, чуваме само призиви за победа, без някой да може да дефинира в момента какво означава победа“, заяви българският държавен глава и постави важен лингвистичен въпрос. Как да дефинираме победа?
Ето три примера: Когато през 1975 г. свърши Виетнамската война, виетнамците се поздравиха с победа. Съединените щати си тръгнаха след 10-годишни битки, но никой не ги определи като победена държава. Просто разбраха, че не могат да победят, и напуснаха. Така настана мир. Четири години по-късно Китай нападна Виетнам, но след месец се изтегли, защото разбра, че не може да спечели такава война. Без китайците да се признаят за победена държава, виетнамците пак се поздравиха с победа. И отново настъпи мир. В края на 1979 г. Съветският съюз прати в Афганистан "ограничен военен контингент", който воюва точно 10 години и напусна, защото разбра безсмислието на войната. Но и СССР не бе победена държава, защото афганистанците нямаха друга цел, освен да изгонят войските му. Може да се посочат и други примери.
Така може да се стигне до мир и в Украйна, която не възнамерява да настъпва в Русия, а само защитава територията си. За да го постигне, трябва да има достатъчно сили да издържи, и затова се нуждае от международна помощ, каквато нормално получават нападнатите държави.
Като иска дефиниция на понятието "победа",
Радев повдига интересен въпрос: може ли самият той да дефинира понятието "мир", без да използва думата "война"? За да не се измъчва, ще прогнозирам: не може. Той несъмнено е учил във военните училища, че "мир" е периодът между две войни. Излиза, че мирът е производно на войната. А война без оръжия не може да се води. Следователно няма друг начин да се възстанови мирът в Украйна, освен чрез достойна отбрана. Затова гласът на Зеленски, когато настоява за подкрепа, звучи силно, а на Радев не му обръщат внимание и дори не си правят труда да запомнят името му.
Ако ще се явява и занапред в Брюксел с мирни послания в угода на агресора, по-добре да прати като гълъб на мира служебния си премиер Гълъб Донев. Така поне ще се разбере, че след Кирил Петков България има друг министър-председател.
