Непостоянството е основен белег на българската политика. Хора, които до вчера не са могли да се понасят, днес застават рамо до рамо, при това без да почувстват особено неудобство от внезапната промяна. Вижте само управляващата коалиция. Леви и десни, доскоро мразещи се в червата, сега споделят едно и също правителство. И пак се държат така, все едно не се познават.
Нещо подобно се заформя напоследък между президента Румен Радев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов - въпреки че двамата са живото въплъщение на политическата конфронтация, обхванала страната през последните две години. За това време Радев престъпи ограничената си роля на държавен глава, за да стане истински политически лидер на гражданите, които протестираха срешу правителството на Борисов. Не се поколеба да определи герберите като „мутри” и да призове българите да ги изхвърлят от властта. А след това чрез назначените от него служебни кабинети въртя в продължение на половин година кормилото на държавата. Междувременно Борисов и обкръжението му безспирно воюваха с президента, като го заливаха с обвинения, че е разединил нацията, за да установи еднолична власт над страната.
Жестоката схватка помежду им обаче постепенно започна да затихва
през последните няколко месеца. Причината е, че новото редовно правителство на четворната коалиция, съставена от ПП, БСП, ИТН и ДБ, постепенно започна да заема позиции, които го дистанцираха от „Дондуков” 2. Катализатор за това раздалечаване стана войната с всичките кризи и усложнения, които провокира. И частичното разпадане на антиГЕРБ лагера беше една от тях.
С началото на руското нашествие в Украйна през февруари дневният ред на българските политици напълно се промени. Дотогава новите управляващи говореха безспирно за „изчегъртването” на предшествениците им, за борба с корупционния модел, за извършването на реформи в критични обществени сфери. Днес всичко това е минало на заден план, или по-точно казано, направо е забравено. Войната постави съвсем различни проблеми, които очертаха нови разделителни линии. Затова доскорошни съюзници изведнъж се озъбиха едни на други и започнаха да си разменят тежки удари.
Вероятно разривът между президента и кабинета „Петков”
щеше да се случи и без войната
Да не забравяме, че Радев атакува довчерашните си фаворити от ПП още преди началото на конфликта, защото започнаха да прочистват хората, които той беше вкарал в изпълнителната власт чрез служебните си кабинети. Войната обаче отключи противоречия, които при други обстоятелства може би нямаше да се проявят.
Най-напред антагонизмът сред противниците на ГЕРБ пролича във външната политика и политиката за сигурност на страната. Радев ратува за повече предпазливост и умереност. Това проличава най-вече в категоричното му несъгласие страната ни да достави оръжие на украинската армия. Кирил Петков и обкръжението му усилено търсят начини да подпомогнат Киев. Но искат да го направят така, че да опазят крехката си коалиция, която БСП, застанала на откровено проруски позиции, заплашва да срине, ако предадем оръжие на украинците.
Интересното е, че точно тук, където целите на Радев и социалистите би трябвало да съвпаднат, се появи огромен разлом. Причината беше, че държавният глава намекна, че соцлидерът
Корнелия Нинова е наясно с износа на българско оръжие за Киев
чрез посредници, което противоречи на заканите й, че няма да позволи износа и на един патрон. Нинова реагира яростно, последваха я най-близките й хора, което показа, че скритият конфликт между „Дондуков” 2 и „Позитано” 20 скоро ще се разгори в пълномащабна война.
Още по-агресивна беше стойката на Радев, когато „Газпром” спря газовите доставки за България по нареждане на Кремъл. Оттогава президентът изсипва при всяко изказване апокалиптични прогнози за бъдещето на страната, лишена от руски суровини. И всеки път обвинява правителството на Петков, че е оставило страната неподготвена за ситуацията. Както и че има посредници. Всичко това формира теза, която се изразява едно към едно от ГЕРБ.
В разгарящия се конфликт между враговете им ГЕРБ се оказа в доста интересна позиция. От началото на мандата бившите управляващи правят всичко възможно, за да подкопаят правителството на четворната коалиция. И сега обстоятелствата, възникнали около войната, внезапно поставиха президента в техния ъгъл на ринга. Да, герберите не са противници на военната помощ като Радев, точно обратното. Но използват всеки удобен повод, за да изтъкнат жестоките противоречия между враговете им по въпроса. Заради спрения газ Борисов обвини кабинета „Петков” в безотговорност и корупция.
Тук вече съвпадението с Радев е очевидно
Водачът на ГЕРБ е наясно със ситуацията и активно се опитва да се възползва от нея. В предългите си монолози пред журналистите Борисов неведнъж споменава президента. Понякога, за да го подиграе, че Петков и хората му са изиграли държавния глава, въпреки че навремето ги покровителстваше. Но също така и за да му поиска да се отърве от бившите си протежета и да се облегне на „знаещите и можещите” политически лидери в борбата за изваждането на страната от кризата.
Това е многозначителен обрат в отношението на Борисов, особено на фона на миналото му с президента, изпълнено с враждебност и конфликти. Целта на герберския вожд е проста: първо, да усили раздорите сред противниците си, като подчертае близостта на позициите на Радев с неговите (от БСП вече обвиниха държавния глава, че пропагандира „герберските опорки”); второ, да разедини поддръжниците на президента, които най-малкото ще се объркат, когато чуят едни и същи приказки от него и от най-големия му враг, а може и направо да го изоставят.
В тази ситуация Борисов определено се намира в по-добра позиция от държавния глава. Той се изхитри да изостави напълно ожесточението, с което преди говореше за Радев, така че да постигне целите, които си е набелязал. И говори за него като за
„авторитетен лидер”, с когото могат да работят заедно
На това президентът не реагира, а би трябвало. Радев атакува постоянно четворната коалиция, като се опитва да представи критиките си като националноотговорни позиции. Но сякаш забравя, че твърденията му имат и чисто политически аспект – това, че те съвпадат с нападките на опозицията срещу управляващите.
Какво се получава? Президентът критикува властта; прави го с аргументи, които звучат така, все едно са извадени от опорните точки на ГЕРБ; в същото време, не се опитва да се разграничи политически от бившите управляващи. Така само дава основания на противниците му (сега и в редиците на четворката) да го обвиняват, че е изменил на антиГЕРБ каузата, при това, за да защити руските интереси. А Борисов получава възможност да представи пред публиката Радев, най-сериозния си противник, едва ли не като свой съюзник, че и водач, към когото гледа с надежда да обедини опозиционните политици срещу настоящото управление.
Радев очевидно изостави режима на тиха опозиция, който беше заел доскоро. Все още обаче отбягва крайната стъпка – да обяви, че сваля отговорността си от правителството, както направи през 2019 г. при кабинета „Борисов 3”. Може би не иска да бъде обвиняван, ако управлението на Петков се разклати. Или просто изчаква, за да види дали положението в страната няма да се влоши още повече. Във всеки случай засега позицията му очевидно облагодетелства Борисов, който става все по-уверен, че ще може да разцепи напълно антиГЕРБ лагера.
