- Уважаеми г-н Таш, пишете успешно поезия и на български, и на турски... Това изкуство цени ли се още? Ако да - по какъв начин у нас и по какъв - в Турция?

- Успешното писане не бива да се бърка с успешно "продуктово позициониране" на написаното. С качествен пиар могат да се окажат "успешни" и текстове от среден калибър. Срам-не срам, ще си призная, че на матерен език прописах доста след първите ми публикации на български. Основната причина далеч не бе различната степен на владеене на двата езика, а фактът, че поетическото мислене на всеки един от тях (поне при мен) се развиваше в различна плоскост. Минаха две десетилетия, преди да успея (на 33) да ги накарам да седнат на една софра. 
Поетическото изкуство се цени повсеместно - и отвъд и отсам Капитан Андреево, но пак повсеместно книгите с поезия са сред най-малко продаваните. 

- А защо?

- Този парадокс си обяснявам с това, че поетите са се примирили с факта, че не могат да се издържат с поезия и точно както и читателите им нямат нищо против техните стихотворения да се разпространяват безплатно във виртуалното пространство. Сайтовете с поезия са с рекордна посещаемост. Примерно Турция е на седмо място по брой посетители на най-големия онлайн портал за поезия Lyrikline (към днешна дата - 1309 поета, на 82 езика, представени с близо 30 000 стихотворения).

- Вие знаете и арабски, а и пътувате из арабските страни. Разбира ли достатъчно светът какво се случва там?

- Дори се е случвало и да пиша стихове на арабски, но откакто завърших арабистика в СУ, така и не съм си позволявал да кажа: "Знам този език". Не само светът, но и самите араби вече не са наясно какво се случва в страните им. 

- Как така не са наясно? 

- Ами причината е, че в така наречените "конфликтни зони", каквито са Сирия, Либия, Йемен и Палестина, тяхното участие е сведено до минимум - те са пушечно месо за политически проекти на сили, които имат само вземане, но не и даване с Ориента.

- А преводът на литература от арабски и турски на български и обратното добър ли е? Дава ли основа за опознаване или си остава бутиково издателско явление? 

- Преводите от турски и на турски след 1990 г. надхвърлят в десетки пъти тези от и на арабски. Причината за тази огромна разлика в полза на съседите ни е програма за финансова подкрепа на преводни издания, разработена от турското министерство на културата през 2005 г., по-известна със съкращението си ТЕДА. Благодарение само на този проект за последните дузина години са били отпечатани цифром 298 превода от турски. Неизбежно при толкова много преводи, най-вече при преводачи с по-малко опит, не липсват проблеми с качеството. Арабските страни с дипломатически представителства в България спонсорират издаването на ограничен брой арабски автори. Българските издателства рядко се сещат за тази иначе богата литература, защото контактите им с арабски издателства и информацията за подобни на ТЕДА програми е твърде оскъдна. Инициативата за подобни издания е обикновено на шепа колеги арабисти, които често превеждат на ползу роду. Преводите в обратна посока са наистина бутикови и се броят на пръсти, без това да е непременно показател за липса на интерес към българската литература. Причината е по-скоро в нищожния брой активни преводачи от български език в арабския свят и в Турция. И все пак, ако трябва да обобщя - литературна основа за опознаване има, друг е въпросът какви са количествените и качествените му параметри. 

- Ту българи хукват да пазаруват в Турция, като сега, ту обратното... Поради игри на валутата. Защо става така?

- Рано или късно историята ще отстъпи място на туризма (включително куфарния) и сериалите. Трудно ще убедите нашенци, пазарували на далавера в Одрин, оживели след "ол инклузив" в Анталия и минали по Истиклял или Капалъ чаршъ в Истанбул, че в Турция вирее криворазбран национализъм от балкански тип. Културният аспект за щастие не чака да му отстъпят място, а без да се натрапва, си създава свои собствени пространства - кинофестивали, панаири на книгата, преводачески ателиета, изложби...

- Вие вярвате ли, че може да има политически еднополюсен свят?

- Да. Но това не вещае нищо добро за света. Не че последният не пострада достатъчно и от двуполюсния. Когато властват човеконенавистни политически и икономически полюси, резултатът е я ледников период, я студена война. Може би ще е интересно в качеството си на ориенталист да споделя, че терминът "полюс" (ар. "кутб") е използван от ислямските мистици в миналото за достигналите до най-висша степен на праведност хора. В този смисъл не е ли за предпочитане многополюсен свят, който поставя в центъра човека?

- Ислямският тероризъм има ли действително религиозна основа, или е чисто политическо явление със социални и манталитетни корени? 

- Добилият лоша слава израз "ислямски тероризъм" и производните му звучат в ушите на мюсюлманина кощунствено. Думата "ислям" в значение на "богоотдаване" е от арабски трибуквен корен (с-л-м), от който са изведени и думите за "мир" (силм, салям) и "сигурност" (саляма). Думата "терор" е латинска и означава "ужас". Ако терорът в арабския свят имаше религиозна основа, не следваше ли в горния оксиморон да не се прибягва до импорт от Запада, а да бъде използван "ужас" местно производство. Като се има предвид, че над 90 % от жертвите на така наречения "ислямски тероризъм", са мюсюлмани, ако последният се коренеше в манталитета на носителите на тази религия, за четиринадесет века ислямът щеше напълно да е изчезнал. Друг е въпросът, че тъкмо мюсюлманите нанасят най-големите щети на съвременния ислям.

- В Истанбул живеят хора с по-европейски манталитет, а във вътрешността на Турция са по-консервативни... Това отразява ли се в политически план?

- Цветната карта по окръзи на спечелилите най-много гласове партии на последните няколко избори в Турция ясно показва, че е налице отчетливо разделение на географски принцип - в най-западните (тракийски и егейски) райони мнозинството от избирателите са по-светски настроени и подкрепят опозиционни политически сили; в най-източните - преобладава население от кюрдски произход, подкрепящи представената в Меджлиса кюрдска партия, а огромното мнозинство, обитаващо по средата, изглежда по-консервативно... Но ако имате път към Анадола, ще се убедите, че не е точно така - гласуването за определена партия не ви прави непременно консервативен.