Исках да открия затишие в иначе оживената циганска/ромска тематика и да капна в нея своя скромен принос на човек, който вярва в това, че думите са не само следствия от случките и делата около нас, но и самите случки и дела често са непредвиден резултат от нашите думи. Такова затишие в предизборна България не се очертава, а не знам имам ли време да отлагам. През годините съм съчинявал текстове, наричани за кратко „филологии”, в които доста убедително доказвам, че промяната на отделните слова не само регистрира, но и предсказва какво се случва с онова, което назоваваме с тях.
Първото ми такова съчинение, отпечатано преди четири десетилетия, се наричаше „Филология за всички” и разглеждаше какво се случва тогава, когато в практиката си заместваме думата „човек” с други, които съдържат нещо от нея, но не съвсем. Изглежда го бях написал убедително, защото примерите от него се цитираха охотно, някои от тях дори в училище. Например, когато „човек” бъде заместен от „пешеходец”, той загубва всичко онова, което един човек дължи на друг човек. Пешеходецът вече е някакъв субект, който пресича винаги не навреме, мотае се по тротоари и по „зебри”, пречи, оплаква се, понякога дори си търси правата. Изобщо образ, който не заслужава съжаление. Затова и не го съжаляват. Когато понятието „човек” се измести от някоя област на живота, тя се дехуманизира и т.н.
Имах и още теми през годините, за други думи, за други образи, събития и вещи*. Днес ще се опитам да проследя преливането на думата „циганин” в „ром” и последствията от това. Правя го независимо от риска да задвижа латерните на мистичното ромско включване и на онези, които отстраниха циганина от българския живот и го натикаха в гетата. Защото съм желязно убеден, че думата „ром” е между главните инструменти на гетото.
Съвсем очевидно тези две думи вече не са взаимозаменяеми и равнозначни. И никога не са били. „Циганин” има друго, предишно и положително съдържание. Нейният носител е български гражданин, осъзнаващ ред основни отговорности, които ромът дори не подозира.
Циганинът познава правилата на общежитието,
приема да допринася, да съблюдава и да спазва. Циганинът учи и според силите си повишава приноса си в националния живот. Благодарение на тогавашното училище той има някаква професия, труди се и опознава благата на труда. Това, да чете и да пише, бе не изключение, а правило в циганската общност. Имаше добри майстори в различни области на живота, имаше цигани електроженисти, бетонджии, фаянсаджии, горски работници, а в селата – и трактористи. Имаше, без преувеличение, и интелигенция. И още нещо – в циганската среда милицията извикваше респект и страхопочитание. Съзнанието за власт, за държава съществуваше и въздействаше. Разпространен в печата бе евфемизмът „мургави сънародници”, но за циганите по правило се пишеше открито, със симпатия, почти любовно. Имаше много и остроумни вицове, не и обидни, не и унижаващи. Олекотените им възгледи за живота, вроденият им оптимизъм, неуниващата циганска душа извикваха разбиране и дори завист. Не ползваха протекция от странство, защитаваше ги държавата като нейни пълноправни граждани. Това трябва да се помни: циганите бяха граждани, знаеха какво значи работен ден и за какво служат данъците.
Всички можем да изброим приятели, колеги, цели семейства, с които животът ни е срещал, свързвал, сближавал. Но в момента тук се занимаваме само с две думи, нямаме нужда от многоглаголие. Трябва да сложим ред в речника си, така може би ще започнем да слагаме ред и в нещата. Както и ред в държавата.
Днес в ромското гето безграмотността е почти задължителна**,
общественополезният труд няма стойност, изобретателността да се „разтоварват” социалните фондове и да се усвоява чуждата собственост с годините се е развила фрапиращо. С помощта на алчни политици и магистрати някои закони към тях просто не се прилагат. Избухнаха цели престъпни отрасли, непознати досега: продажба на деца, телефонни измами, грабежите и насилието над възрастни хора постигнаха разцвет. (Спомням си как в началото на промените циганската маса дори не можеше да реагира на новите условия, та се наложи внос на просяци и джебчии от Румъния и Молдова. Влашки циганки с бебета седяха по бордюрите, а невръстни акордеонисти свиреха „Катюша” по градинки и тролеи. "Филиповци" и "Факултето" още не бяха готови за този бизнес. Днес български просяци и джебчии наводниха Европа, зоват ги уважително: роми.) Те презират властта и чат-пат побийват нейните представители, осмелили се да пристъпят в племенните им територии. Упорито и убедено не ходят на училище – поне достатъчен процент, че да превърнат това в национален проблем. Ако ходят, посягат на учителките, както, впрочем, и на лекарите, когато търсят помощ от тях. Способни са на жестокости, от които криминалисти изпадат в стрес. Чуждестранни организации отстояват „правото” им на беззаконие и насилие в България, както и претенцията да живеят на гърба на българското гражданство.
Излишно е да ви убеждавам, че не отричам и зачитам присъствието в нашия живот на онези „мургави сънародници”, които се трудят, учат, напредват по разнебитените коловози на българския преход. Те се припознават като част от този народ и,
както не са българи, тъй не са и роми
Може би те ще се окажат необходимата подкваса, от която ще се възстанови циганският етнос от дружелюбни, миролюбиви, умерено работливи и неуниващи оптимисти, каквито въобще са кът в България след шест петилетки изпитания и омрази.
Тези редове, освен да подхранят гняв и нетърпимост у ромските активисти и у всевъзможни чуждестранни очи, уши и носове, може да намерят и разумен отзвук пред лицето на един безизходен национален проблем. Но каквито и да са езиковите гърчове на различни люде и организации, аз продължавам да настоявам, че „циганин” днес не е обида, а по-скоро комплимент. Друг е въпросът дали тя все още отговаря на печалната днешна действителност.
Е, добре. Подготвена била, казват, нова стратегия по въпроса. Извън иронията и патоса на публицистичния текст, предлагаме в нея да бъде записано и задължението поне в официалните документи и в медиите да се върне хубавата, сочна българска дума „циганин”. А постепенно – и във всекидневието. Думите понякога съдържат своя си, вълшебна сила. Да им стискаме палци...
* ”Филология за будни граждани”, ”Филология за несретници”, „Филология за оптимисти”, „Филология за учудени” и пр.
** Най-шокиращото доказателство за разликата между цигани и роми съм чул от политолога проф. А.Т. Втрещих се пред екрана, сигурно съм го споделил още тогава с вас, но и днес се изкушавам да го повторя. В една паспортна служба професорът видял майка и дъщеря да попълват бланки за паспорти или лични карти. Забележителното било, че възрастната пишела документите на младата. Досещате се: майката е била циганка, а дъщерята – ромка.
