За кой път Столична община ремонтира ул.„Цар Иван Шишман“? В състояние ли са управляващите ГЕРБ в София да завършат поне един обект качествено и в срока, който сами са обещали? Това са най-често задаваните въпроси, откакто на 7 август централната софийска улица бе затворена за пореден път. Този път реконструкцията тръгна от отсечката между ул. „Ген. Паренсов“ до ул. „Ген. Гурко“. Уверението бе, че строителството там ще продължи до 25 септември. Датата мина, участъкът все още е затворен и разкопан, като няма изгледи скоро да приключи. Работата е възложена на дружество „Парсек груп“, което ремонтира и съседната улица „Шести септември“ – от „Славянска“ до „Иван Вазов“. Общата цена на дейностите е 5 430 883 лв. без ДДС. Фирмата уверява, че строителството ще приключи най-много за 7 месеца, или около март догодина. Почти никой живущ в района обаче не вярва на тези обещания.
Според първоначалните твърдения на общината ремонтът на „Цар Иван Шишман“ и на „Шести септември“ отдавна вече трябваше да е приключил. Двете улици бяха част от мащабното обновление на т.нар. Зона 2 на столичния център, в която влизат още ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Солунска“, площад „Славейков“, градинката „Свети Седмочисленици“ и т.н. Точно така, става дума именно за злополучния ремонт на „Графа“. Проектът за него бе одобрен още през 2014 г., работите започнаха през 2018 г., а самият обект бе обявен за готов през май 2019 г. След това обаче описаната зона претърпя множество „ремонти на ремонта“, защото трябваше да се поправя стореното от първия изпълнител - „Джи Пи Груп“.
Оказа се, че преди да се полагат нови настилки и да се снижават нивата на тротоарите, първо „Топлофикация“ и „Софийска вода“ трябва да подменят подземната си инфраструктура. Нещо, което общината и дружествата не се бяха сетили да координират през 10-те години, откакто се говори за този ремонт. Затова работите по ул. „Шишман“ започнаха 2 г. след като приключиха тези по „Графа“. От май до октомври м.г. улицата бе блокирана за смяна на тръби и живеещите по нея нямаха топла вода. След това бе положен временен асфалт, за който се знаеше, че ще престои само няколко месеца. И тогава, и тази седмица от общината отказаха да отговорят на въпрос на „Сега“ колко са платили данъкоплатците в София за този временен асфалт и за липсата на добро планиране на ремонтите.
Всъщност случаите, при които администрацията в столицата като че ли не говори на един език със собствените си общински фирми, както и с изпълнителите на обществените й поръчки, са не изключение, а правило. Примерите в това отношение са толкова много, че е
възможно е да се припомнят само най-фрапиращите
Преди 4 г. рехабилитацията на 500-метровата улица „Иван Вазов“ продължи 417 дни, макар че по график трябваше да свърши за двойно по-малко. Сагата започна през февруари 2018 г. с подмяната на 80-годишен водопровод. През ноември обектът бе зазимен и работата бе подновена отново през февруари с полагането на нови тръби. Три месеца по-късно обаче тротоарът пак бе разкопан. Причината – екип на ЧЕЗ ненадейно установи, че под ул. "Иван Вазов" има стар 10-киловолтов кабел, чиято подмяна спешно се налага. Не стана ясно защо нуждата не е установена през 15-те месеца, в които на обекта вече се работеше. Така улицата остана разорана до 9 август. В един момент младежи от рекламна агенция, която е наблизо, дори разчертаха импровизиран тенис корт, на който изиграха серия от демонстративни мачове.
Живеещите около Западен парк също могат да кажат много по темата как общината изпълнява ремонтите си. И дали същата се грижи повече за правата и удобството на софиянци, отколкото на строителните фирми. Обновлението на втория по големина парк в София започна през пролетта на 2018 г. и трябваше да приключи за 1 г. Цената бе почти 11 млн. лв. с ДДС, от които 8,5 млн. трябваше да дойдат по оперативна програма „Региони в растеж“. За изпълнител бе избрана „Галчев инженеринг“.
През 2019 г. срокът бе удължен за първи път, след като се оказа, че общината е признала на фирмата 134 дни за неработни поради лошо време - около пет месеца от всичките 12 по договора. Тогава жители на София попитаха Фандъкова в кой климатичен пояс се намира столицата, че да има толкова дълъг дъждовен сезон. Отговор не последва.
През лятото на 2019 г. срокът бе удължен отново, този път заради сгрешен проект около подхода към парка от бул. "Сливница". Не било взето под внимание, че близо до входната арка минава магистрален водопровод и че строежът на нови съоръжения върху него е рисково. След това управляващият орган по ОПРР наложи санкция от 25 на сто от стойността на ремонта заради незаконно изменение на сключения договор. Глобата бе обжалвана, а в отговор управляващите от ГЕРБ гласуваха да се отпуснат 3,5 млн. от бюджета на София, за да се плати на фирмата, когато тя най-после сколаса да приключи ремонта. Това се случи през март 2021 г., но проблемите със Западен парк продължиха и след това. Оказа се, че след дъжд или сняг в него може да се влиза само с рибарски ботуши, както и че учениците няма да могат да учат през лятото в т.нар. Зелено училище, тъй като то също се наводнява. Дефектите с обновеното пространство продължават и до момента, като граждани често сигнализират за пропаднали настилки и подгизнали зелени площи.
Въпреки че управата на София често твърди обратното, промените на строителните книжа бъркат допълнително в джоба на столичани. Преди време „Сега“ съобщи, че недомислените проекти са стрували на данъкоплатците още 250 000 лв. за само два обекта - споменатата Зона 2 около „Графа“, както и Зона 4 – площадите около храм-паметника „СВ. Александър Невски“ и Народното събрание. Въпреки че ремонтът там започна през 2018 г., на следващата година той също бе спрян. И бе подновен това лято, отново със съпътстващи забавяния и лошо качество. Междувременно документите за Зона 4 бяха преработени, след като едва след началото на ремонта общината разбра от писмо на „Софийска вода“, че около храма няма изградена дъждовна канализация. Отново постфактум на „Московска“ 33 научиха и че военното министерство предупреждава за риска, който носи евентуално строителство в района на Централния военен клуб и Централната армейска библиотека. Пак по същото време се разбра и че Министерство на културата иска ново решение за осветлението в Зона 4. В същия период и кметът Йорданка Фандъкова призна с половин уста, че някои решения в началния проект са били лоши – например идеята за преместването на паметника на Българския опълченец и скулптурите на проф. Любомир Далчев. В резултат управляващите в София решиха да платят още пари на проектантското бюро „А.Д.А“ за преработката, а чиновниците се оправдаха, че това били „непредвидени обстоятелства“.
Освен че за ремонтите в София не се знае дали ще започнат и кога ще свършат,
както и с колко ще се оскъпят, при тях има и още един проблем – на финала резултатът често е много различен от одобрения. Емблематичен в това отношение са вече споменатият площад „Славейков“ и превърналата се в легендарна Зона 2 на центъра. Обновлението там струваше на българските и европейските данъкоплатци около 24,5 млн. лв. с ДДС. С тези пари „Славейков“ и „Графа“ трябваше да се превърнат във витрина на града (СОС одобри ремонта, когато още се смяташе, че София има шанс да бъде избрана за европейска столица на културата през 2019 г). След края на строителството обаче редица елементи останаха недовършени, а управляващите си затвориха очите. Например на "Славейков" отдавна трябваше да има красиви квадратни композиции от лят камък и кашпи, на които гражданите да седят и да се любуват на обновения площад (виж снимката от проекта и снимка на действителната ситуация). Всяка от тези композиции бе с цена от 8922 лв. без ДДС и за тях "Сега“ многократно писа. В края на ремонта обаче се оказа, че проектът на студио „А.Д.А“ е невъзможен за реализиране, тъй като пейките ще застанат на трамвайната линия. Затова повечето композиции бяха разчленени на съставните им части и бяха разхвърляни из площада. През 2019 г. Фандъкова обеща да възложи на проектанта - арх. Иво Панталеев, да намери ново решение за тяхното разполагане. Нищо от обещаното не бе направено и вече е ясно, че няма да бъде. Не и докато управляват действащият кмет и ГЕРБ.
Голи и безполезни продължават да стърчат и т.нар. перголи на „Славейков“, появили се на мястото на някогашния книжен пазар. За тях първоначално бе казано, че ще бъдат с озеленяване върху таваните. Впоследствие Столичният общински съвет се отказа от тази идея. Вместо това той скандално разреши на дружеството си „Пазари Запад“ да постави под перголите 7 сергии, за които да се плати космическата цена от 47 285 лв. за брой. Въпреки одобрения огромен разход новите витрини все още не са се появили. В резултат един от най-емблематичните площади в София прилича повече на транзитна зона за бързо преминаване, отколкото на място за социален живот.
Топ 5 на забавените проекти
-Обновлението на площад „Света Неделя“
През ноември 2019 г. жури избра студиото на италианския архитект Масимилиано Фуксас да изработи проекта за обновлението на площад „Света Неделя“ около едноименната църква. При представянето му кметът Фандъкова спомена 2021 г. като възможна за начало на строителството. В предходната изборна кампания тя тържествено обеща в четвъртия й мандат най-после зоната около „Света Неделя“ и близкият хотел да бъде освободена от грозните заграждения и колите и пространството да стане пешеходно. С проекта на Фуксас общината обвърза и спасяването на градинката пред хотел „Рила“, която от години се превръща във все по-голяма язва в сърцето на града.
Към ден-днешен е почти сигурно, че до края на управлението на Фандъкова ремонт на „Света Неделя“ няма да има. Последно главният архитект Здравко Здравков се оправда, че издаденото от него разрешение за строеж е обжалвано и че обновлението се отлага до произнасянето на съда. Междувременно управляващите от ГЕРБ парираха няколко искания още преди реализацията на проекта на Фуксас паркирането около църквата да се забрани и пространството да се даде на пешеходците и туристите.
-Продължението на градските рингове
Въпреки че кметът Фандъкова и общинарите от ГЕРБ непрекъснато повтарят, че изграждането на градските рингове в София е приоритет с цел облекчаване на трафика, работата по това направление върви изключително бавно. Досега в този мандат на Фандъкова бе разширен и продължен едва 1 км от бул. „Тодор Каблешков“ - от бул. „България“ до ул. „Луи Айер“. Това се случи с традиционните компромиси с качеството и спестени глоби на изпълнителя „Трейс Груп Холд“. През това лято общината обяви конкурс за продължението на „Тодор Каблешков“ до бул. „Черни връх“, като изпълнител още не е избран. В момента пък като част от същия ринг се изграждат 600 метра от ул. „Филип Кутев,“ между ул. “Атанас Дуков“ и ул. “Сребърна“. И тук тече процедура за продължението към бул. „Симеоновско шосе“, която още не е приключила.
Това е всичко, с което София може да се похвали в графата „вътрешни градски рингове“ в този мандат на Фандъкова. Въпреки че в предизборната й програма фигурираха още пробив на бул. „Данаил Николаев“, който да свърже Централна и Сточна гара, пробив на бул. „Пенчо Славейков“ при „Пирогов“, строителство на бул. „Тодор Каблешков“ от страната към бул. „Борис III“, изграждане на трамвайна линия по него и т.н.
-Изграждането на паркинги в центъра и кварталите
Паркирането в София става все по-голям проблем, защото в града непрекъснато се регистрират нови и нови автомобили. В същото време Столична община постоянно пише и приема програми за строеж на многоетажни паркинги в кварталите, които си стоят само на хартия. Въпреки че в началото на четвъртия мандат Фандъкова оповести старт на гръмка програма за изграждане на такива, оттогава не е направено много. Освен откриването на няколко буферни паркинги по линиите на метрото общината е съобщила за още само един открит нов общински паркинг. Той се намира в „Надежда“ и е с капацитет от 147 места. Любопитното е, че в началото част от него трябваше да е наказателен паркинг на ЦГМ, но впоследствие общината се опомни и го предостави изцяло за ползване от гражданите.
-Поддръжката на спирките на градския транспорт
След като не успя да ги даде на концесия, Столична община почти напълно абдикира от задължението си да поддържа спирките. През юли 2018 г. Столичният общински съвет реши да търси концесионер за 2600 точки. Срокът трябваше да е 15 г. с опция за още 5 г. По 400 от спирките бе предвидено да има рекламни елементи, а по 300 - павилиони за продажба на вестници и дребни стоки. Общината очакваше да получава по 80 000 евро годишно концесионна такса. От бъдещите ползватели на спирките се очакваше до 2 г. да подменят всички спирки в София. За същото общината трябва да даде над 18 млн. лв., а с концесията те ще бъдат спестени - така Йорданка Фандъкова обясни защо се обявява конкурсът.
През 2020 г. обаче стана ясно, че никой не е проявил интерес към него. И през това време, и след това управляващите в София оставиха проблема с местата, на които спира публичният превоз, на милостта на природата. В контактния център на общината и в социалните мрежи постоянно могат да се видят сигнали, че спирки са без навеси, пълнят се с вода след дъжд и сняг, хората мръзнат и се мокрят, докато чакат градския транспорт, и т.н.
-Спасяването на минералните бани
През 2019 г. Фандъкова записа в предизборната си програма, че през следващите 4 г. ще бъдат спасени от пълзящата разруха "три от знаковите бани с минерална вода - Банкя, "Овча купел" и "Горна баня". "Възстановяваме второто крило на Централната минерална баня след нов международен архитектурен конкурс", обеща още кметът. Три години след това единствената ремонтирана минерална баня е тази в Баня. През т.г. тя бе дадена за управление на общинското дружество "Софийски имоти", след като Столична община не успя да намери концесионер за нея. "Овча купел" и "Горна баня" продължават да се разпадат, като в "Овча купел" екипът на Фандъкова има планове да направи научен център, което среща силния отпор на голяма част от софиянци. Те настояват комплексът да бъде възстановен като баня. Особено скандален е и случаят с Централна баня. Главният архитект наистина организира конкурс, участниците в който доказаха, че тя може да бъде модерен СПА център. След това обаче управляващите от ГЕРБ принудиха Здравков да оттегли доклада си за приемане на план за обновяване на обекта. При дебатите пролича, че властта в София предпочита да тупка топката и да не решава казуса.
