Векторите на изборната ориентация за Европарламент тази година сякаш са в посоките "Европа за нас си" - тоест "Европа на нациите", и "Европа на демократичните ценности", тоест толерантност към свои и чужди, към ориентации и право на различие. Не е трудно да се схематизират двете тези с две представи. Едната е за Европа като крепост на благоденствието и строгостта. Тя е с високи кули и яки стени, зад които се работи висококвалифицирано, хапва се, пийва се и се добрува. А отвън се тълпи многомилионно множество от напористи чалмаджии, полуголи негри с огромни семейства от подсмърчащи отроци и фанатични доктринери с лош блясък в очите и калашници под халатите.
Другата е на Европа, която
вири високо цивилизаторския факел на просвещението,
храни гладните и утешава обидените. Тя приема пришълците охотно през широко отворените крепостни порти, защото иначе скоро няма да има кой да работи с цел изхранване на застаряващото й население от внуци на колонизатори и обеднели джентълмени. Новодошлите учат "Алонс анфан де ла патри", "Аз съм българче" и други реликвени напеви и вливат млада кръв в инак изнемощяващия континент.
И двата вектора имат своите захарчета и плашилки. Какво точно ще стане - един господ знае. Лично аз не смятам, че изборите ще променят общите тенденции или генералния план на съдбата. Само си мисля, че демографският въпрос, който политиците често намятат като пропаганден афиш през костюмите си, не им е по силите. Те често му търсят икономическите, социалните и сантименталните измерения и гледат да острижат властови дивиденти от тях с разпалване на страхове или нелепи предложения за демографски обрат. Пък демографският въпрос ги заобикаля и им се смее в очите. Наскоро и американският президент Тръмп реши да пуска в САЩ не случайни хора със зелена карта, а само образовани и перспективни имигранти, които да подсилят нацията. (Той самият вероятно се има за потомък на такъв имигрант, но и този подход не е гаранция за успешна генна селекция. Пример за това е братът на Доналд Тръмп; някои може би знаят, че двамата са получили еднакво и прекрасно образование, но братът се оказал алкохолик и лузър и починал сравнително млад. Впрочем някои и самия Доналд не приемат за еманация на най-доброто от човешкия род.)
Та ратуващите за "Европа като крепост" се съкрушават - континентът не само застарява, ами чисто етнически, па и религиозно губи еврооблик. Според статистиките в началото на XX век в Европа е живеел всеки пети човек на света. Сега в Европа живее едва всеки тринайсети човек от света. След има-няма 20 години едва 5% от световното население ще е в Европа. Това означава намаляване не само на работната сила, но и на влиянието и на потенциала за бъдещето. Наскоро "Ел паис" писа, че ако не са милион и тристате хиляди имигранти, които всяка година идват в Европа, демографски Старият континент би се топил вече неудържимо.
На мен ми се струва, че този начин на мислене
е битово политиканстване в сложни сфери,
сред които освен икономика и социология има и биология, и философия, и дори висши сили, да ме прости господ за неопределеността. Дайте да дадем раждаемост, като помагаме с лозунги, пари и патриотични повици - това не се оказва по силите на нациите и етносите, чийто културен модел и потребителски устремления са такива, каквито са днес. Футурологът Мичиу Каку формулира тази тенденция по възможно най-ясен, макар и малко обезсърчаващ с цинизма си начин. Едно време хората са имали много деца, защото това е било път към повече богатство, твърди той. Днес повечето деца са повече бедност, затова раждаемостта в по-богатите държави и градове пада.
Ученият има предвид, което и ние знаем от нашата предимно рурална културна общност отпреди век, век и нещо. Повечето деца (спомнете си чорбаджи Марко на Иван Вазов) са повече работни ръце, повече труд на къра и в обора, повече продукт и повече приход. Повечето деца днес са повече нужда от памперси, разходи за дрехи и образование, за медицина и всякакви други нужди - храна, култура, развлечения. Или - "образованието е най-добрият контрацептив", цитирам професор Сергей Капица - автор на интересна демографска теория.
Знаете ли на какво ми прилича Европа с демографските си страшилки днес? На Абхазия, която посетих преди трийсетина години, още по съветско време. В Абхазия, която беше част от Грузия, но претендираше за независимост, коренното население от абхазци беше едва около 10%. Останалите бяха грузинци, руснаци, арменци, гърци, кабардинци, чеченци, черкези и какви ли още не. Абхазците държаха властта - всеки кмет и партиен секретар и в най-малкото село бяха абхазци, но етническото многообразие около тях не харесваше тази разстановка и мърмореше - тогава още глухо. Самите абхазци бяха стигнали дотам, че младите правеха нещо като завери - да се женят само помежду си, "за да съхранят народа си". При все това чисто абхазки деца се раждаха все по-малко. Пак ще кажа - това е не само икономическа и биологическа, но и Божа работа. По-скоро
са Божа работа в голяма степен и икономиката, и биологията
Страшно интересно би ми било да можем да хвърлим поглед върху средноевропейския типаж след примерно 200 години. Дали ще съответства на прогнозите на Ванга, дали ще прилича на извънземно, дали ще е многополов или безполов, дали ще пее песните на дедите и химна на Европа?
При всички положения едва ли ще е самотен рицар в крепостта или войнствен зулус, седнал край огън от букинистичен антиквариат край Сена. Затова векторите на гласоподаването днес ми се струват изкуствено трасирани.
