Все по-малко жители на Русия планират да напуснат страната, показва допитване на центъра "Левада". Броят на гражданите, "със сигурност нежелаещи да се изселят в чужбина", е стигнал шестгодишен максимум и възлиза на 61%. Почти същият брой жители на федерацията - 58 на сто, не са излизали в чужбина през последните 5 години. Според политолога Абас Галямов това "работи в полза на властта". "Хора, които никога не са били примерно в Европа, може по-лесно да бъдат убедени, че там царят надмощие на сексуалните малцинства и омраза към Русия", казва той. По-заможните хора в Русия подкрепят по-слабо властта, защото "редовно пътуват в чужбина и виждат всичко с очите си, а останалите, щат не щат, гледат на света с очите на родните телевизионни пропагандисти", обяснява експертът пред в. "Комерсант". За повечето хора в Русия идеята да емигрират е "неосъществима мечта", заявява социоложката от "Левада" Наталия Зоркая. "Равнището на бедност е такова, че хората не могат дори да си представят емиграцията като реална възможност - нямат нито материалните средства за целта, нито тласък под формата на подобни нагласи в обкръжението им", изтъква тя.
Идеята за емиграция обмислят 27% от жителите на Русия,
желаещи "да живеят така, както живее едно средно семейство в Западна Европа и САЩ". Сред онези, които виждат в сегашния си живот оцеляване, "макар и на най-примитивно равнище", искат да емигрират едва 18 на сто. В Русия възрастта влияе най-силно на готовността за изселване от страната. В групата от 18 до 24 години 41 на сто заявяват, че имат желание да заживеят в чужбина. Младите имат и по-добро отношение към своите сънародници емигранти. Деветдесет и шест на сто в тази възрастова група гледат на емигрантите "позитивно" или "неутрално". Най-лошо гледат на емигрантите хората над 55-годишна възраст - отрицателно мнение за тях изразяват 23 на сто. Кремъл не смята, че е висок процентът на жителите на Русия, които искат да емигрират, пише в заглавие изданието "Аргументи недели". Прессекретарят на президента Путин Дмитрий Песков нарече "не толкова висок показател" данните, според които 41 на сто от младите хора искат да се изселят от Русия. Той заяви, че не смята за показателни резултатите от проучването на социологическия център "Левада", според чиито експерти 41 на сто руски граждани от 18 до 24 години искат да заживеят постоянно в чужбина. "Ние обаче сме хора по-обикновени и щом почти половината хора, с които е прието да свързваме бъдещето на страната, мечтаят да я напуснат, това буди известна тревога", добавя изданието "Свободная преса". "Чудовищното финансово разслояване в Русия и отдавна ръждясалите, демонтирани поради ненужност социални асансьори провалят всички планове за реформи в икономиката на страната", изтъква медията.
Русия я напускат най-квалифицираните
и амбициозни млади хора. Делът на висшистите сред тях е висок - от 30 на сто (заминаващи за балтийските държави) до 50 процента ( в Австралия, Канада, Франция). Освен това официалната статистика не отчита заминалите да учат или да работят временно, които са останали там, се казва в материала. При това руските емигранти не желаят да се връщат, констатира "Ведомости". Данни от допитвания потвърждават, че изтичането на мозъци от Русия продължава и може да затрудни технологическия пробив, анонсиран от първите лица на страната, предупреждава вестникът.
На този фон властите се опитват да показват оптимизъм. Наскоро министърът на промишлеността и търговията на Русия Денис Мантуров заяви, че системата на безмитна търговия помага на руския бизнес да печели от чуждестранните туристи – тези, които използват системата tax free оставят средно в руските магазини по 100 000 рубли (около 1500 долара). От проекта, по силата на който се позволява на купувача да бъде върнат платеният ДДС, от април 2018 г. се възползват пътуващите от 180 държави. Засега тази система се прилага в търговски точки в 12 руски града, сред които, естествено, са Москва и Санкт Петербург. Според министъра от април до декември 2018 г. туристите са купили стоки за общата сума от 8 млрд. рубли (106 млн. евро). "Тези покупки просто можеха да са без tax free", обясни министърът пред "Известия". "Проектът е нагледен пример за възможността за създаване на механизъм за стимулиране на търговията, вместо да се издигат изкуствени бариери", допълни той. Вестникът отбелязва, че за целия период, откакто действа проектът, най-сериозни средни харчове в Русия са направили гражданите на Украйна, Виетнам, Израел, САЩ, Канада, Тайланд, Мексико и Бразилия. Проектът ще се прилага до края на 2019 г. С подобни инициативи руските власти се опитват да покажат, че икономиката на страната върви нагоре и вече е превъзмогнала тежките последици от западните санкции.
В същото време обаче Световната банка понижи прогнозата си за икономическия ръст на Русия за текущата година на 1.5%. Само преди няколко месеца банката прогнозираше ръст от 1.8%. "Това означава, че руската икономика расте два пъти по-бавно от световната", казва професорът по икономика от Москва Валерий Миронов. Според него причините за това развитие са икономически, но и психологически.
Кремъл насърчава протекционизма
Приходите от износа на суров петрол през м.г. са се увеличили повече от очакваното. Но само една малка част от тях са били реинвестирани. Фирмите и държавата пестят за евентуални лоши икономически времена, каквито очакват мнозина в Русия.
Все още не е ясно дали САЩ ще засилят санкциите срещу Русия. И Кремъл насърчава протекционизма. Държавното участие нараства от година на година. А изграждането на силно средно съсловие не напредва. Руснаците имат все по-малко пари в портмонето заради повишаването на ДДС и пенсионната реформа. Затова и харчат по-малко. Ето защо не е чудно, че прогнозите на Световната банка и за следващите години са песимистични. През 2020 и 2021 г. стопанският ръст ще се забави още повече. Световната банка прогнозира растеж под 2%. Същевременно прогнозите на Кремъл са значително по-оптимистични, отбелязва "Дойче веле". Президентът Владимир Путин обяви трипроцентен икономически ръст за 2021 г. Съмненията обаче остават.
Именно заради това
сред западните инвеститори цари несигурност
Вярно, че германски фирми възнамеряват да инвестират над 626 милиона евро в руската икономика през т.г. според резултатите от анкета сред 168 германски фирми. А това е значително повече в сравнение с предходната година. Само че общият брой на германските фирми на руския пазар намалява. Почти всеки две от три германски фирми смятат, че през 2019 г. руската икономика ще се стагнира. Поне 41% от анкетираните германски предприемачи гледат с оптимизъм към бъдещето. Песимистите съставляват 23 на сто.
И все пак: има и признаци на надежда. Слабата рубла например улеснява износа, твърди Валерий Миронов. Според него, ако Кремъл успее да реши своите политически проблеми, руската икономика ще расте значително по-силно. Само че по реализацията на договореностите от Минск няма никакъв напредък, преговорите за бъдещето на Курилските острови се протакат, няма и изгледи за подобряване на отношенията със САЩ. А това са все причини, поради които и през следващите години руската икономика ще забавя своя ръст.
Това неминуемо удря по обикновените хора
Близо 40% от руските семейства признават, че парите им стигат само за храна. Това сочат резултатите от едно ново проучване, според което бедността в Русия продължава да расте. Допитването, проведено от московската Висша школа по икономика, нагледно показва, че почти една четвърт (23%) от анкетираните руски семейства оценяват собственото си положение като "лошо" или "много лошо" - това представлява ръст от 3% спрямо пролетта на м.г. Същевременно едва 15% от интервюираните семейства оценяват материалното си положение като "добро", което означава спад от 2%. Най-драматично е положението в селските региони, където почти половината от анкетираните заявяват, че нямат пари за основни продукти и стоки, а това означава ръст от четири процента спрямо пролетта. Рязко се е влошило и положението на многодетните семейства (от петчленно нагоре). Почти 34% от тях са заявили, че нямат пари за най-необходимите продукти и облекло, а през септември в тази група влизат вече 43% от многодетните семейства. На пенсионерите също не им е лесно. Само за една година броят на руските пенсионери, които се оплакват от финансови трудности, е нараснал с една пета и възлиза на 38% от всички пенсионери. Авторите на изследването отбелязват, че най-тежкият проблем на неработещите пенсионери е набавянето на лекарства: за такива трудности съобщават 25 на сто от анкетираните.
Според официалната статистика на "Росстат" реалните разполагаеми доходи на населението през последните три години на практика непрекъснато спадат. По данни от октомври м.г. руснаците са обеднели с 1.2% в сравнение със същия месец предишната година. В сравнение с 2014 г. обедняването възлиза на 12.8 на сто. Делът на руснаците, чиито доходи са под нивото на бедността, е намалял от 19.5 млн. души през 2016 г., но все още е значителен и през м.г. – 19.3 милиона са били бедните руснаци, което съставлява 13.2% от населението на страната, съобщи в. „Известия“, цитирайки данни на руската статистика. По този начин руските власти не могат да отричат, че има проблем, особено след масовите протести срещу пенсионната реформа в страната, което им коства доста изборни загуби най-вече на регионално ниво.
