Бедността е един от растящ брой проблеми, по които България все по-малко прилича на държава от ЕС. Делът на хората в риск от бедност и социално изключване у нас надвишава една трета от населението - единствената друга в ЕС с над 30% е Румъния. Брюксел от години ни притиска да намалим риска от бедност и социално изключване и това е една от реформите, изисквани срещу парите от Плана за възстановяване и устойчивост.
В тази посока явно са промените в правилата, по които се отпускат социални помощи у нас. За пръв път от много време базата за достъп до помощи се увеличава двойно. За пръв път в обхвата им попадат групи, които досега бяха невидими за системата. За пръв път се разбутват изисквания, за които се спори от години. Съвкупният резултат обаче е реформа само на пръв поглед. Той създава усещането, че авторите на промените са сложили каруцата пред коня и първо са набелязали колко бройки ще се харесат на Брюксел, а после са натъкмили към тях и условията.
Малко ретроспекция
В началото на прехода системата за социално подпомагане предлагаше доживотен абонамент за помощи на хора в разцвета на силите си. Първия опит тези хора да се активизират в по-новата ни история направи Лидия Шулева с програмата "От помощи към заетост" - скъпо и неефективно начинание, което се използваше основно за политическо влияние. Самата социална система си остана продънена - четвърт милион българи получаваха почти безусловно помощи, като срещу това дори не бе належащо да водят децата си на училище. После дойде Емилия Масларова и обяви еднократна мобилизация на всички "здрави, можещи, мускулести мъже и жени, които са се превърнали в нещо като стипендианти или пенсионери" да си търсят работа.
С годините помощите станаха нещо временно, трудно достъпно и обвързано с ред условия като например задължителни имунизации за децата, каквито трябва да бъдат. А междувременно основен лост за намаляване на бедността станаха минималните пенсии, които ежегодно бяха увеличавани с изпреварващи стъпки. От това пенсионерите с минимална пенсия не забогатяха, но тези със средна обедняха. Големите вълнения под флага на "Системата ни убива" извадиха от обхвата на социалните помощи и хората с увреждания, които получават добавки по отделен закон. Така получателите им останаха главно деца и безработни - по една справка на Агенцията за социално подпомагане от края на 2020 г. системата изплащаше помощи на 63 518 души, от тях 31 049 - деца, а 24 335 - безработни, които са излезли от сроковете за обезщетение от НОИ. Към момента, според социалното министерство, над 36 000 души получават месечни социални помощи по закона за социално подпомагане. За сравнение - 370 000 души получиха тази зима енергийни помощи за отопление, които са с по-либерален достъп.
Картина на бедността
На фона на малкия дял социално подпомагани хора България има сериозен проблем с 1,532 млн. българи под линията на бедността (последни данни на НСИ, които са за 2021 г.). Делът на бедните варира нагоре-надолу в последните години, като се запазва в границите от 23,4 до 22,1% в периода 2017-2021 г. Най-съществено значение за намаление на бедността у нас имат пенсиите - без тях бедните ще са с 12,8 процентни пункта повече. Следващ по значимост фактор са социалните трансфери - обезщетения, социални и семейни помощи и добавки. Без тяхното влияние, но с включени пенсии делът на бедните е 31,5% вместо 22,1%. Ако изключим и социалните трансфери, и пенсиите, под линията на бедност изпадат 44,3% от населението.
Рискът от бедност зависи от няколко очевидни фактора. Единият е икономическата активност и образованието. Другият е старостта - при самотно живеещите хора на възраст над 65 г. относителният дял на бедните е 55,4%. Сред самотно живеещите жени делът на бедните също не е малък - 48,6%. Висок е рискът от бедност и при самотните родители - 35,7% от тях са под линията на бедност. Там са и почти 60% от ромите, като при тях бедността засяга младите, докато при българите и турците бедността е проблем на третата възраст.
В изследванията на бедността ЕС използва и един по-комплексен показател за риск от изпадане в бедност и социално изключване, в който влизат материални лишения и др. За ЕС той е средно 21,7%, но само в две държави - Румъния и България, надвишава 30%. В Румъния делът на изложените на риск от бедност е 34,4%, а у нас - 31,7%.
Тези данни далеч не изчерпват картината на бедността - тя е и достъп до образование, интеграция на маргинализирани групи, адекватно лечение (а ние сме с най-високо доплащане от джоба за медицинско обслужване в ЕС), дори енергийна ефективност. Притиснати от критиките на Брюксел обаче управляващите предлагат за този многолик проблем решения, в които водещи са бързина и количество и които вероятно ще отворят отново кутията на Пандора, за да спечелят точно тези, които имат най-малко нужда от това.
Пари ми дай и работа не ми търси
Социалните помощи трябва да отговарят на няколко условия, за да не поощряват бездействието. Те трябва да са временно решение и да стимулират връщането на работа. Освен това не бива да позволяват изпадане в т.нар. капан на безработицата, когато съвкупният резултат от трудовия доход, съчетан с разходите за осигуровки и данъци и изгубените социални привилегии, се оказва непривлекателен спрямо дохода от различните социални помощи (в които месечните помощи по закона, коментиран тук, са само малка част). Дали промените ще създадат капан на безработицата, предстои да видим от това какъв натиск към системата ще бъде породен от тях. Но отсега е ясно, че увеличение на сумите и разкрепостяване на дисциплината е една много лоша комбинация, особено за страна с висок дял на сива икономика като нашата.
Промените обаче са именно в тази посока - разхлабване на всички лостове за трудова дисциплина. Вече например няма да има значение дали си отказвал работа или обучение - сега такъв отказ те лишаваше от право на помощи. Регистрацията в бюро по труда се намалява от шест на три месеца. Изискването за обществено полезен труд се намалява от 14 дни по 4 часа на 40 часа месечно, т.е. можеш да се отчетеш за пет дни и след това необезпокоявано да си вършиш друга работа, в сивия сектор. Наказанието за повторен отказ от полагане на обществено полезен труд се намалява от 2 години лишаване от помощи на 6 месеца.
Целта на всички тези облекчения е да направят системата по-гъвкава. В предложения вариант обаче това е просто маскарад на гъвкавост. Почти навсякъде в ЕС ползването на социални помощи е обвързано с изискване да не отказваш работа и обучение и да търсиш активно заетост. Премахването на тези условия би могло да е логично само при криза с голяма безработица, в която човек и да търси, трудно намира работа. У нас няма такива условия, напротив - има огромен глад за кадри, ниска безработица и огромни ресурси за квалифициране и обучение на хора. Точно в този период например социалното министерство се мъчи ударно да похарчи част от тези милиони, раздавайки набързо ваучери за курсове за обучение.
Имоти продаваме, но гладни ходим
Имотното състояние би следвало да е важна част от преценката кой има право на социални помощи. Сега значение има не само дали си продавал/дарявал имот, но и големината на основното жилище. Критерий бяха потенциалните доходи, а не реалните. Това често е пораждало критики заради хора с големи, но непродаваеми имоти в отдалечени райони, които наистина нямат начин да изкарат пари от тях. Сега големината отпада като критерий и това би следвало да бъде предмет на сериозен дебат - тук веднага на преден план изниква примерът с пенсионер в голям апартамент в центъра на София - нещо като беден със златна мина под краката.
Още по-спорна е другата промяна, която на фона на оживен имотен пазар изглежда съвсем нелогична. Досега имаше ограничение човек да не е продавал или дарявал имот в последните 5 години, а сега този срок се намалява на 2 години. На практика ще стане възможно и хора със сериозен доход от продажба на имущество да получават помощ. Впрочем мизерният размер на помощите досега беше възпиращ фактор за потенциални измами. Но от 1 юни помощта за самотно живеещо лице ще достигне почти 250 лв., което не е много, но е достатъчно, за да започне търсенето на вратички към системата.
Три добри новини
В промените има няколко добри новини. За пръв път ще има специална подкрепа за децата, които излизат от домовете поради навършено пълнолетие. Много пъти тези младежи сами са опитвали да привлекат внимание към безизходицата, в която попадат след 18-ия си рожден ден, но досега държавата се криеше зад отделни благотворителни инициативи, вместо да реши дългосрочно проблема.
В обхвата на системата се завръщат и студентите, които досега бяха без право на социални помощи, въпреки че висшето образование става все по-трудно достъпно финансово. Право на месечни помощи ще имат и децата в частните училища. Тук мнозина ще кажат, че който има пари за частно училище, не е беден. Но в частни училища са принудени да учат и много деца със специални образователни потребности, за които общинските/държавни училища не желаят да отворят място.
Третата добра новина на пръв път поглед би прозвучала необяснимо - дори когато един социално слаб безработен започне работа, той ще има право на целева помощ за срок от три последователни месеца в рамките на една година от започването на работа. Този текст не е мотивиран в доклада към проекта, но вероятно има за цел да облекчи хората именно с цел избягване на капана на безработицата. В много страни при такива ситуации са предвидени бонуси, данъчни облекчения и др., особено ако става дума за семейства с малки деца или дългосрочно безработни, започнали работа. Т.е. поне в някои отношения системата има потенциал да стане малко по-модерна. В много други обаче рискува да си остане все така допотопна.
Заради Плана за възстановяване България е поела ангажимент значително да разшири обхвата на подпомаганите и да увеличи месечната помощ. Социалното министерство има разчети, че този ангажимент ще бъде изпълнен - очаква се до края на 2024 г. броят на подпомаганите да се увеличи над три пъти, а промените да струват 87,80 млн. лв. само до края на тази година и по 126,44 млн. лв. за следващите две. Това вече съвсем не е сигурно, че е чак толкова добра новина.
