В края на миналата седмица се посмяхме от сърце на агентите под прикритие на Националната агенция за приходите (НАП), които се инфилтрираха в курсове по народни танци и нудистки круизи, за да разкрият нечестни търговци, които не издават касови бележки и укриват данъци. На фона на тези лековати и забавни новини обаче продължава сагата с подмяната на касовите апарати и свързания с тях софтуер. Тя постави на нож данъчните власти и организациите, които представляват бизнеса, и създаде значителни главоболия на десетки (вероятно стотици) хиляди фирми, като хич не е ясно кога ще видим нейния завършек.
Без подготовка и предварителна оценка
Най-издайническият симптом на предстоящата криза с касовите апарати беше обстоятелството, че НАП пристъпи към въвеждането на новите правила и изисквания без предварителна оценка на разходите, рисковете и потенциалните последствия за бизнеса от тях. Закономерно приходната агенция не очакваше нито реакцията на бизнеса, нито си беше дала сметка точно колко големи проблеми ще му създаде. Притеснително е също обстоятелството, че благодарение на липсата на оценка на въздействието не се знае и точно какъв е очакваният положителен ефект върху събираемостта на данъците след въвеждането на постоянно докладващите в НАП касови апарати и одобрения софтуер. Съответно е невъзможно да се прецени дали разходите, нервите и неяснотата са си стрували. Най-доброто, което беше представено на широката публика, бяха няколко сметки „на коляно“, които допускат, че новите правила ще се справят с цялата сива икономика веднъж и завинаги, което, разбира се, е несъстоятелно. Неслучайно съществува изискване законопроектите да са съпроводени с оценка на въздействието (може би затова такива ключови промени се случват в подзаконови актове) и този казус за пореден път подчертава факта, че дори въведени с добро намерение, политиките, които не са съпроводени с такава, могат да доведат след себе си повече хаос и неразбиране.
Управление на криза
Липсата на реалистичен предварителен анализ закономерно доведе и до нереалистични срокове за изпълнението на новите изисквания към касовите апарати и софтуера за управление на продажбите. Очаквано основното искане на бизнеса беше не за отмяна на нововъведените правила, а за по-приемливи срокове, с които да може да се съобрази - искане, с което приходната администрация за щастие реши да се съобрази, поне донякъде. Крайната нерешителност във вземането на решение за това точно кои фирми да получат удължаване на сроковете и колко да е дълго то обаче създаде допълнително объркване сред бизнеса, който не знаеше кога и дали да очаква нова промяна в условията, с които трябва да се съобразява.
Проблемите с управлението на възникналата криза обаче не свършват с лошото комуникиране на новите срокове за фирмите. Вероятно дори по-важна беше поредната промяна на правилата и изискванията към търговците в началото на март. Тя въведе изискване за отпечатване на доказателство за връзка с мобилен оператор, както и изменение в част от данните, които касовите устройства подават към НАП. Това, от своя страна, означава, че всички фирми, побързали да се съобразят с изискванията на наредбата, се видяха принудени отново да променят току-що сменените си касови апарати и софтуер. Вероятно по-голямата щета тук е върху имиджа на самата данъчна администрация. Тя обаче не дава изглед да се е научила от опита си в комуникирането на предишната смяна, на нейните изисквания и срокове, а вместо това продължава да действа по старому и съответно да създава същите стари проблеми.
IT неразбории
Здравословна доза смях породи и обстоятелството, че в началото на март, с натрупването на почти 60 хиляди фискални устройства, свързани със сървърите, приемащи информация според новите изисквания, тези сървъри се сринаха за кратко. Само по себе си това събитие не е особено забележително, ако не беше поредният от серия фалове на българската електронна администрация за по-малко от година, започнали от срива на Търговския регистър и преминали през фалстарта на системата за електронни винетки. След тези събития проблемите при старта на новото докладване на продажбите са някак закономерни. Дори обратното - би било учудващо, ако процесът беше преминал без засечка.
По-големите проблеми, свързани с IТ измеренията на новата регулация, дойдоха от неспособността на администрацията да дефинира точно изискванията си и да обясни как следва те да се прилагат в изключително широкия набор от различни случаи, към които се отнасят. Дори и днес много от проблемите на практическото изпълнение на софтуера остават неразрешени докрай, а оплакванията на разработчици и търговци, че НАП не комуникира ясно и еднозначно изискванията си, се трупат.
Кой плаща?
Най-неприемливият аспект на промяната в правилата за фискалните устройства е безразборното трупане на неочаквани разходи върху бизнеса. Никой не остава незасегнат. При малките търговци разходите за самите касови апарати и смяната на стандартната система за управление на продажбите не са за пренебрегване и могат да означават затягане на коланите за месец-два. Големите фирми, от своя страна, се виждат принудени да инвестират в значителни изменения в своя уникален софтуер за управление на продажбите и отвън можем само да гадаем колко точно им струва това. Единственото положително тук е обещанието на НАП, че тази смяна е последната. Остава само да се надяваме, че то ще бъде спазено.
А може ли иначе?
Струва си да споменем няколко мерки и действия, които биха спестили голяма част от настаналата неразбория в името на предотвратяването на бъдещи проблеми.
1. Изготвяне на предварителна оценка. Внимателният анализ би оценил както нуждата от въвеждането на промени, така и потенциалната полза за бюджета от тях. Той би помогнал за достигане на реалистичен и приемлив за всички страни план за въвеждане, а в идеалния случай би включвал и реалистична оценка на разходите на фирмите и НАП по нея.
2. Провеждане на ранна обществена консултация. Допитването до заинтересованите страни още в хода на разработване на новите регулации би спестило доста главоболия на всички. Както видяхме през последните месеци, бизнес организациите са склонни да съдействат, особено когато се касае до мерки, които на практика подкрепят работещите на светло фирми. Подобен диалог би бил от полза за безпроблемното провеждане на желаната реформа.
3. По-добра кризисна комуникация. Начинът, по който администрацията реагира на възникналата криза, хич не помогна за по-лесното й разрешаване. Тъкмо напротив, администрацията нито беше подготвена да отговаря на насочения към нея порой въпроси, нито успя да заеме ясна и твърда позиция в хода на разговорите с бизнеса. Това само задълбочи вече създадения хаос.
