Американският президент Доналд Тръмп наскоро изключи възможността за каквито и да е отстъпки по отношение на Турция в замяна на освобождаването на задържания американски пастор Андрю Брънсън. Тръмп даже не се притеснява от ефекта на доминото при налагането на допълнителните мита за турските метали, което би засегнало икономиката и на Европа. Той смята, че е постигнал споразумение с турския си колега Реджеп Ердоган за свободата на Брънсън, когато е помогнал Израел да бъде убеден да пусне задържана турска гражданка. „Това, което прави Турция, е тъжно. Мисля, че допускат ужасна грешка. Няма да има отстъпки. Очаквах от Ердоган да освободи този невинен и чудесен човек и страхотен баща и християнин“, каза президентът в едно от редките си интервюта. Израелската страна потвърди, че Тръмп е поискал освобождаването на туркинята Ебру Йозкан и тя е била експулсирана на 15 юли. Анкара обаче отрича да се е съгласявала да пусне Андрю Брънсън в замяна. Ебру Йозкан бе арестувана в средата на юни на израелското летище „Бен Гурион“ по обвинения за връзки с терористични групи. Пасторът пък е обвинен от турската прокуратура, че е част от терористичната група на живеещия в САЩ турски проповедник Фетуллах Гюлен и привърженик на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК).

В същото време Турция подаде жалба в Световната търговска организация срещу допълнителните мита, наложени от САЩ върху вноса на турски метали. Съединените щати са най-големият вносител на стомана в света, а Турция е шестият по големина износител на стомана за Съединените щати. Американският президент Доналд Тръмп обаче обяви, че митото върху турската стомана ще стане 50%, а върху алуминия - 20%. Турция пък отговори с драстично повишаване на митата на 22 вида американски стоки като автомобили и тютюневи изделия, но спорът доведе до срив на турската лира. Според правилата на Световната търговска организация след подаване на жалбата от Турция започва да тече 60-дневен срок за преговори между спорещите страни. След това спорът може да бъде отнесен до арбитраж, но решението му може да се забави с години.

Като цяло обаче

Турция няма много приятели заради агресивната политика

на Реджеп Ердоган. Един от тях е емирът на Катар шейх Тамим ат Тани, който преди дни посети Анкара и подкрепи Ердоган. Напоследък двете страни се превърнаха в близки икономически и политически партньори. Доха инвестира 20 млрд. долара в Турция, сочат официалните числа от юли, а Анкара в момента е един от най-големите износители за емирството. През последните дни подкрепящи Турция катарци започнаха кампания в Доха за смяна на техните риали в турски лири в опит за подпомагане на закъсалата турска валута. Подчертавайки тесните връзки с Анкара, шейх Тамим беше първият чуждестранен държавен лидер, обадил се на президента Ердоган по време на провалилия се опит за преврат през 2016 г. А Анкара не крие подкрепата си за Доха, докато продължава изолацията на Катар от Саудитска Арабия и близките до Рияд държави. Турция също така поддържа малка военна база в Катар. През 2011 г., когато масовите демонстрации в арабския свят разклатиха основите на стария ред, двете страни станаха застъпници на "Мюсюлманското братство". И Турция, и Катар си правеха сметката, че при демократични условия те ще вземат властта, и подкрепяха ислямистите в Египет, Либия, Сирия и други страни - но напразно. Защото вътрешните сили на статуквото и други сили, които като Саудитска Арабия искаха всичко да си остане постарому, бяха по-силни. Това сближи Турция и Катар още повече, с което обаче добрите новини за Анкара секват.

В сегашната криза Реджеп Ердоган спешно се нуждае от съюзници. Личността на турския президент обаче поляризира и разделя целия арабски свят, откъдето подкрепа и солидарност явно няма да има. Русия също каза, че няма да подкрепи Турция икономически. Разривът между Анкара и Запада кара Кремъл радостно да потрива ръце, коментира в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Руският външен министър Сергей Лавров, който също беше на посещение в Турция, произнесе много красиви слова за уж голямото взаимно доверие между Москва и Анкара и остро осъди санкциите на САЩ срещу Турция. Но с това си и остана. Някакъв нов съюз, поне засега, не се очертава на хоризонта. Турция, която в момента се намира в криза, не може да очаква икономическа подкрепа от Русия просто защото Кремъл не разполага с необходимите ресурси заради постоянно увеличаващите се западни санкции срещу нея. А политическите отношения между президентите Владимир Путин и Реджеп Ердоган през последните години са постоянни и устойчиви колкото мартенското време.

Тези двама властници винаги са готови да забият нож в гърба

на своя съюзник, стига това да им донесе някаква полза, тъй че помежду им едва ли скоро нещо ще се промени.

Президентът Ердоган смята, че турската лира се е сринала най-вече поради наличието на фалшиви новини в интернет. Той неведнъж заяви, че разпространяването на такива новини е равнозначно на държавна измяна, нарече авторите на подобни съдържания "икономически терористи" и ги обяви за "предатели". Преди това вътрешното министерство оповести, че ще цензурира критични коментари в социалните медии. А ето и резултатите дотук: От 7 август до сега са били идентифицирани 346 потребителски профила, в които по провокативен начин бил коментиран сривът на турската лира. Политологът от Центъра за турски изследвания и интеграционни проучвания в Есен Юнус Улусой предполага, че тези изявления на Ердоган допадат на неговите привърженици. За разлика от предишни икономически кризи, този път Ердоган като нищо би могъл да убеди част от населението, че чужда суперсила е обявила "икономическа война" на Турция и иска да дестабилизира страната. "Ердоган ще заложи на тази карта, въпреки че причините за кризата са вътре в самата Турция", казва Улусой, цитиран от "Дойче веле". Според него обаче в дългосрочна перспектива Ердоган няма да има задоволително обяснение за срива на турската лира. Турският президент винаги се е хвалил, че именно на него се дължи забележителният икономически ръст. Сега обаче се случва точно обратното. "В момента турците все още не усещат кризата сериозно, но скоро и това ще стане.

Голяма част от тях навярно ще загубят работните си места,

а доходите им ще се свият от високата инфлация", казва политологът. Открит въпрос е дали и тогава Ердоган ще успее да обедини електората около себе си.

Арабският свят следи с напрежение кризата в Турция. Живеещият в Лондон блогър Мохамед Юмех писа в "Туитър", че арабите имат нееднозначно отношение към Ердоган. "Едни го смятат за диктатор, спечелил избори, които навярно не са били изцяло демократични. А други искат да му подражават, но в различна среда", писа Юмех. Явлението „Ердоган“ е интересно както за демократите, така и за автократично настроените араби. Личността на турския президент разделя и поляризира обществото не само в Турция, но и в арабския свят. За турския президент се оказва благоприятно това, че в лицето на Доналд Тръмп сега си намери не само могъщ противник, но и политик, който смята икономическите санкции за легитимен инструмент на политиката, поради което ги прилага масово. Колумнистът Абдел Бари Атуан пише в интернет, че Тръмп е настроил широки слоеве от арабския свят срещу себе си. "Както шиитите, така и сунитите са зле настроени към неговото правителство, а и към неговата страна“, четем в Rai al-youm. С други думи водещите ислямски държави, като например Турция или Иран, които спадат към различни религиозни лагери, биха могли да се обединят срещу Тръмп.

Коментаторът на излизащия в Бейрут и Лондон в. "Ал Хаят" Хазим ал Амин гледа на нещата другояче. „Изявлението на Ердоган, че американците имали долара, а турците - своя Бог, е твърде странно. То нарежда Ердоган в редиците на политическите популисти, които

залагат повече на религиозни изявления, отколкото на разумната

политика“, каза той. Според него към същата група спадат още Доналд Тръмп, Бенямин Нетаняху, Владимир Путин и Али Хаменей. „Всички те искат поне отчасти да заместят политиката с религия“, допълва журналистът. Той твърди още, че в отношенията между Турция и САЩ сега са застанали един срещу друг един голям и един малък Тръмп. Затова "катастрофата е неизбежна", пише той. Юнус Улусой смята, че в момента Ердоган не може да отстъпи пред американските искания за освобождаването на пастор Андрю Брънсън, защото това би означавало турският президент да претърпи унижение, каквото един ориенталски патриарх не може да си позволи. Подобно решение според Улусой е възможно само в дългосрочен план. В икономическо отношение Турция не може да разчита напълно на арабската солидарност, казва Мустафа Елабад, директор на Центъра за регионални и стратегически изследвания в Кайро. "Често пъти турско-арабското партньорство бива надценявано. Турция изнася за арабския свят предимно обикновени стоки, които не изискват голяма допълнителна преработка", казва той.

Не е ясно обаче доколко Катар ще може да подкрепи Турция. Малката страна е заета със собствената си криза, пише в. „Вашингтон пост“. Турция поддържа връзки и с други държави от Персийския залив, включително и със Саудитска Арабия, но те са по-скоро скромни. "Търговските взаимоотношения между Анкара и Рияд изобщо не могат да се сравняват с търговските отношения на Саудитска Арабия с държавите от ЕС", казва Мустафа Елабад. „Арабските държави няма да окажат подкрепа на Турция в сегашната криза“, убеден е той.