Предстоящите избори щели да бъдат интересни, казват разните му там политолози, социолози, народопсихолози и прочие лози, които никой не бръсне, защото всички избори са една досада. А pаin in the neck. Предизборните бръщолевеници по телевизията, радиото и по мегдани също са А pаin in the neck. Чуеш ли ги, казваш си: Няма да гласувам за партията на тоя/тая. Служат за ориентири за кого да не гласуваш.
Semana mirabilis... Англичаните са много добри в театъра, но Брекзит сe проточи досадно. Стана А pаin in the neck.
Ала чудесна за България беше изтеклата седмица с новините, които чувах около движенията на икономистката Кристалина Георгиева, генералите Бойко Борисов и Румен Радев.
Имаше демонстрации против безнаказаността на австралийски убиец на български студент и осъзнаване, че 8-годишното момиченце, убито чрез изнасилване, щеше да е още живо, ако рецидивистът убиец беше умъртвен след първото си престъпление. Имаше и “семки-занимавки”: Като се изметат “главанаците” и “главаначките” барабар със семкаджиите и семкаджийките, СЕМ най-накрая ще оправдае съществуването си, като разкара шефа на радиото, който, вместо да се държи като мъж, като охлюв хермафродит се е залепил за стола си и нахално си подсвирква "Лет-ит-би".
Наслушах се на хубави новини за България от ЕС, МВФ, Близкия и Далечния изток и ООН.
България беше приета в ООН чак през 1955 г. Имаше пречка: същата година преди това бяхме извършили голяма международна магария. По заповед на Генщаба два български МиГ-15 свалиха над р. Струма четиримоторен израелски Lockheed Constellation, изтрепахме над 50 пасажери плюс екипажа, командван от американец - герой от Корейската война; той май не искаше да кацне на писта, прекалено малка за четиримоторен лайнер.
На една от палатките в летния военен лагер край гара Пирин й викаме “военния клуб”, защото там имаше шах и табла, няколко тестета карти, раздрънкано пиано и билярдна маса с протрито зелено сукно. Отвън се чу бум-бум, но не обърнахме внимание, понеже наблизо имаше учебен полигон. Последва сигнал за бойна тревога, всички подофицери, повечето от нас старши сержанти като мен, се втурнахме всеки към поделението си. В небето някакви аеропланчета се гонеха, разривите на снарядите правеха пухкави облачета. Получихме заповед да “прочешем” поречието на Струма за диверсанти. Но местните пастирчета вече бяха “прочесали” поречието за предмети, паднали от небето; най-ценните им трофеи бяха невижданите тогава коланчета и ризи от найлон. На нас, униформените, оставаше да товарим на открити жп платформи изкривени дуралуминиеви ламарини и да повръщаме, понеже на някои от тях имаше кървави дрипи.
Вместо виното на победата полагаше ни се да надигнем бокала с проклятието Бьозендорфер (звучи като марката концертни рояли, но е персонаж в апокрифен вариант на “Разбойници” от Шилер) - тежката клетва на празната чаша: Когато приятели фанатични въздържатели ти вземат виното от приятелска загриженост за теб, обричат се техните деца водица да не им дават, когато ожаднеят на старини.
След “прочесването” получих един ден в ареста, защото не бях наредил на моите войници да носят вода за “тачанките” (тежките картечници "Хайрам Максим - Соколов" бяха на водно охлаждане).
- Защо да носим вода, когато Струма е под носа ни?! - опитах се да се оправдая.
Смъмриха ме:
- БУП (боен устав на пехотата) не е да се разсъждава, а да се изпълнява и ми удължиха карцера на три дни, понеже се разсмях, когато ми заповядаха да си сваля поясока и връзките на обувките (да не би да се обеся от отчаяние, ха-ха!).
След войниклъка станах преводач на политически текстове в БТА и художествени текстове за издателствата. Постигнах позицията професионалeн читател благодарение на международния книгообмен между издателствата. По международна конвенция те си разменят сигнални екземпляри от книгите, които издават, а аз чета ли, чета, за да кажа кое да се преведе и издаде веднага, кое по-късно, кое не. Така се добрах до всичко от Хемингуей, Фицджералд, преведох ги. Също други интересни книги като “Повелителят на мухите”на У. Голдинг, “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на Р. Пърсиг, “Калки”, “На живо от Голгота” от Гор Видал. Плащаха ми само три стотинки на прочетена страница, но това правеше още една заплата.
Видеообменът между телевизиите също е привилегия, така че бях двойно и тройно облагодетелстван да бъда професионален читател и видеозрител.
Bouillon CuIture на Бернар Пиво,The short list of Bookers и The New York Times Literary Supplement ми служеха за ориентири, затова не грешах в препоръките си. Когато с Кеворк Кеворкян и Павел Писарев правихме "Всяка неделя" от Париж и Кево увисна без събеседник, аз просто отидох при Морис Дрюон, защото бях превел последната му книга.
***
F-16 не могат да съжителстват с С-400 в едно и също небе – каза президентът Тръмп. Турция искаше да има американската система ”Пейтриът” като Израел, но US конгресът не позволи, затова e тази неразбория в Сирия, Йемен, Иран. Неразборията ще стане опасна главоблъсканица, ако с турска (т.е. руска С-400) Турция свали някой от F-16-ките, които сега купуваме. Нещо такова почти станало, разправят, но само съм го чувал и не зная дали е вярно.
Мълвеше се през 60-те години, че турски (т.е. US) изтребители прехванали български МиГ-15 и го повели към турско военно летище, за да го разчоплят специалистите, недоумяващи защо не могат да блокират с наземен излъчвател радиостанцията на този бърз, повратлив и тежковъоръжен боен самолет. След като приземили българския пилот (впоследствие генерал от ВВС), вместо да излезе от кабинката, форсирал, излетял и се скрил в българското въздушно пространство. В случая смешното е, че било безсмислено да се бъзика електрониката на радиостанцията. За разлика от the highly sophisticated US аналози радиостанцията била със старомодни обикновени радиолампи. Класическа тъпотия.
DI copyright
